Определение № 1109 от 21.03.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1500/2018
- Вид
- Определение № 1109
- Подписан
- 21.03.2019
- Състав
- ЕЛИНА ПЛАМЕНОВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./…….03.2019 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1500/2018 г., по описа на ВОС,
ТО, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по т.д. №1500/2018г. на ВОС е образувано по искова молба вх. №27905/ 28.09.2018г. на „Дабълтрий Варна“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър I”
4, ет.6, срещу „Арианс“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
С определение №2/02.01.2019г. по т.д. №1501/2018г. на ВОС, на основание чл.213 от ГПК е постановено присъединяване към производството по т. дело № 1500 по описа за 2018г. на ВОС на производството по т. дело № 1501 по описа за 2018г. на ВОС, образувано по искова молба вх. №27847/
28.09.2018г. на „Арианс“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1, срещу „Дабълтрий Варна“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър I”
4, ет.6, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че искови молби вх. №27905/ 28.09.2018г. и вх. №27847/ 28.09.2018г. отговарят на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.
Предвид естеството на предявените искове производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа по двете насрещни искови молби съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 12.04.2019г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано искова молба с вх. №27905/28.09.2018г., от „Дабълтрий Варна“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър I” 4, ет.6, срещу „Арианс“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
- сумата от 34215 евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово възнаграждение за осигурено сезонно наемане на хотелски стаи в хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, Златни пясъци по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и чл. 7.1. от Анекс №1 към него, формирана като сбор от шеста и седма предварителна вноска с размери и падежи както следва: 20000 евро с падеж 25.06.2017г. и 14215 евро с падеж 15.07.2017г.,
- сумата от 30840.77 евро, представляваща мораторна неустойка, дължима по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г., уговорена в чл.6 от договора в размер на 2% на ден, претендирана върху непогасените шеста и седма предварителна вноска както следва: 18360 евро – дължима неустойка върху главница от 20000 евро за периода 25.06.2017г. – 28.09.2018г. и 12480.77 евро върху главница от 14215 евро за периода 15.07.2017г. – 28.09.2018г.
- сумата от 12573 евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Хелиос спа 4*“, Златни пясъци по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г. и чл.7.1. от Анекс №1 към него, формирана като сбор от шеста и седма предварителна вноска с размери и падежи както следва: 5000 евро с падеж 25.06.2017г. и 7573 евро с падеж 15.07.2017г., - сумата от 11239.09 евро, представляваща мораторна неустойка, дължима по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г., уговорена в чл.6 от договора в размер на 2% на ден, претендирана върху непогасените шеста и седма предварителна вноска както следва: 4590 евро – дължима неустойка върху главница от 5000 евро за периода 25.06.2017г. – 28.09.2018г. и 6649.09 евро върху главница от 7573 евро за периода 15.07.2017г. – 28.09.2018г.
- сумата от 32605.98 евро, представляваща възнаграждение за реално предоставени от ищеца хотелиерски услуги за периода 05.07.2018г. – 06.09.2018г. за хотел „Дабълтрий бай Хилтън“ по фактури: №**********/
17.07.2018г. – 5806.08 евро, №**********/17.07.2018г.
– 4420.08 евро, №**********/21.07.2018г. – 501.12 евро, №**********/21.07.2018г.
– 1013.76 евро, №**********/23.07.2018г. – 5352.48 евро, №**********/01.09.2018г.
– 529.92 евро, №**********/21.09.2018г. – 4945.92 евро, №**********/ 21.09.2018г. – 3769.92 евро, № ********** на 21.09.2018 г. - 424,88 евро, № ********** на 21.09.2018 г. - 858,24 евро, № ********** на 21.09.2018 г. - 4517,50 евро, № ********** на 21.09.2018 г. - 466,08 евро.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени договори за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и BS 2017 от 21.10.2016г., по които ищецът е изправна страна, тъй като е осигурил сезонно наемане на уговорения брой хотелски стаи. Ответникът е неизправен по отношение на насрещното си задължение за авансови плащания, тъй като не е заплатил уговорените шеста и седма вноска по двата договора в посочените по-горе размери. Поради изпадането си в забава същият дължи мораторна неустойка, уговорена в чл.6 от договорите в размер на 2% на ден от дължимия остатък. За туристически сезон 2018г. ответникът е наемал „на рецепция“ стаи в посочените два хотела, като е ползвал предоставените от ищеца хотелски услуги на обща стойност 32605.98 евро, за което са издадени посочените по-горе фактури. Предвид обстоятелството, че ответникът отказва да заплати процесните суми, ищецът обективира искане за осъждането му да изпълни реално задължението си.
Ответникът „Арианс“ЕООД, по реда на чл.
367 ГПК, е депозирал отговор вх. №32017/05.11.2018г., в който оспорва предявените искове по основание и размер, като твърди, че е заплатил авансово на ищeца сумата от 125000 евро за предоставяне на хотелски услуги през туристически сезон 2017г., от която реално са усвоени само 17005.20 евро. Неусвоените суми по договора в размер на 111104.80 евро подлежат на връщане до 30.10.2017г. на основание чл.10 от договора, поради липса на насрещна престация от страна на ищеца. Размерът на неусвоения депозит към момента възлиза на 93481.52 евро, след като част от сумата е използвана като аванс за 2018г. Задължението за връщане на неусвоените суми многократно е признавано от ищеца в писмена кореспонденция. Неизпълнението се дължи както на отказ на ищеца за настанявания на туристи през сезон 2017г., така и на форсмажорни обстоятелства, дължащи се на спиране на полетите на две от самолетните компании, летящи по маршрута Иран – България. Ищецът не е отчел, че в т.1.1. от анексите към договорите е предвидена плаваща база от 30% от общия брой на гарантираните стаи за целия период на действие на договора, което означава, че страните могат да променят параметрите на отношенията си с 30%. Позовава се на предвидената в чл.7 от договора възможност туроператорът да съкрати действието на договора с до една седмица, ако операциите не са доходоносни за него или при форсмажорни обстоятелства. Претенциите за лихви са неоснователни, тъй като до 30.10.2017г., когато е следвало да бъдат уредени отношенията между страните ищецът не е отправял никакви претенции спрямо ответника. За сезон 2018г. ищецът няма право да изключва Иран от специалните оферти, тъй е длъжен да информира туроператора за тези специални оферти и за предлагането на отстъпка от 40% при предплащане.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. №34624/26.11.2018г., в която оспорва наведените в отговора твърдения за спиране на продажбите на предплатени стаи през 2017г. от страна на ищеца. Представените от ответника съобщения за спиране на продажбите не са адресирани до ответника и не се отнасят за стаите предмет на процесния договор. Оспорва се, че е налице кореспонденция, в която ищецът признава задължение за връщане на депозирани от ответника суми, напротив изрично е заявено, че авансово платените суми не подлежат на връщане, тъй като ищецът е предоставил частично предплатените и ангажирани стаи.
Визираната в отговора плаваща база от 30% се отнася само до негарантираните 15 стаи, съгласно чл.1, т. 2, предл. второ от Анекс
1, а не за целия период на договора. Предвиденият в договора краен срок 30.10.2017г. се отнася само до дължимите до тогава лихви и не означава, че такива не се дължат занапред. Не са налични твърдяните от ответника форсмажорни обстоятелства, а за 2018г. страните нямат сключен договор, поради което наведените в тази насока възражения са неоснователни.
Липсват предприети от ответника действия за упражняване на правото му по чл.7 от Анекс 1 към договорите.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът „Арианс“ЕООД депозира допълнителен отговор №36735/13.12.2018г., в който поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в отговора и репликира възраженията в допълнителната искова молба. Твърди, че съобщенията за спиране на продажбите са изпращани и до ответника и са попречили да бъдат настанявани туристи в изпълнение на подписаните договори.
Приложеното от ищеца писмо е от 19.08.2017г., т.е. в края на сезона, а отказите за настаняване на клиенти на ответника са направени до тази дата – 29.07.2017г., 03.08.2017г. и 07.08.2017г. Спирането на продажбите на предплатени стаи представляват неизпълнение от страна на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца относно плаващата база и твърди, че същата е уговорена както за негарантираните, така и за гарантираните стаи. Ответникът се е възползвал от правото си по чл.7 от договора, видно от писмо от ищеца, в което потвърждава съкращаването на гаранционния срок с една седмица.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца „Дабълтрий Варна“ЕАД, че носи доказателствената тежест да докаже:
- факта на сключени между страните договори за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и BS 2017 от 21.10.2016г. с твърдяните параметри, - факта, че е изправна страна по същите, т.е. че в периода 23.06.2017г. – 14.09.2017г. е предоставил на разположение на туроператора материална база в твърдяните хотели в уговорения обем от 15 гарантирани и 15 негарантирани стаи, както и че за посочения период реално е извършено настаняване в уговорените 15 негарантирани стаи;
- размера на претендираните авансови вноски от възнаграждението, наличие на основание за заплащането им при изтекъл срок на договора и настъпване на изискуемостта на задълженията;
- наличието на валидно уговорена неустоечна клауза, изпадане на ответника в забава, периода на забавата и размера на претендираната мораторна неустойка;
- факта на сключени между страните през 2018г. неформални договори, в изпълнение на които е предоставил на ответника хотелски услуги в твърдяния обем (брой заявки, брой нощувки, брой посетители и пр.), размера на уговореното и дължимо възнаграждение, твърденията си за уговорения и приложим ценоразпис и настъпване на изискуемостта на задълженията.
В тежест на ответника „Арианс“ЕООД от своя страна е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици: