Решение № 421 от 14.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Русе, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20234500100373 по описа за 2023 година

Ищецът Гаранционен фонд София твърди, че по щета № 19210205/27.05.2019 г. изплатил на Й.А.И в качеството й на пострадала при ПТП, настъпило на 03.09.2017 г., виновно причинено от Е. Е. Б. като водач на л. а. „Фолксваген“с ДК № Р*** РС обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 36 032,76 лв., част от тях определени с решение на УС на ГФ и друга част, присъдени й по гр. д. № 616/2019 г. на ОС Русе, по което дело ответникът участвал като трето лице – помагач на страната Гаранционния фонд.

Виновен за катастрофата, съгласно присъда по НОХД № 1451/2018 г. по описа на ОС Русе бил ответникът, който като неправоспособен водач, на 03.09.2017 г. около 12 ч в гр. Русе, по земен път широк 3,2 м в местността Липака 1 управлявал л.а.

„Фолксваген Пасат“ с ДК № Р ***РС на заден ход, без да има обективна възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство. В същото време пешеходката Й.И вървяла по средата на улицата в същата посока, в която се движел автомобила, вследствие на което настъпил удар между задната челна част на автомобила и пешеходката.

Пострадалата от това ПТП Й.А.И се обърнала към Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение на основание чл. 557 КЗ и УС на ГФ й определил такова в общ размер на 12642,80 лв., от които 12500 лв. за неимуществени и 142,80 лв. за имуществени вреди. Обезщетенията й изплатил съответно на 28.06.2019 г. и 08.08.2019 г.

Й.А.И не се съгласила с размера на определеното й обезщетение, поради което образувала против ГФ гр. д. № 616/2019 г. по описа на РОС. Въз основа на решение по това дело се снабдила с изп. лист и образувала изп. дело № 661/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 781. По това изп. дело ГФ й изплатил сума в размер на 23 199,65 лв. След подадено от Фонда възражение му била възстановена сумата в размер на 890,23 лв.

На 29.09.2020 г. Гаранционният фонд заплатил по сметка на РОС сумата в размер на 1080,54 лв.

1

Ищецът твърди още, че поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но той не сторил това.

Иска ответникът Е. Е. Б. да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 36 032,76 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 19210205/27.05.2019 г. и присъденото по влязлото в сила Решение на ОС Русе по гр. д.

№ 616/2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е. Е.

Б. чрез назначения му особен представител адв. Ю. Д. АК Русе, с който намира предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Възразява, че застрахователната-медицинска комисия при ГФ е определила обезщетение за причинените на пострадалото лице вреди в размер доста по-нисък от обичайното обезщетение, което се определяло от съдилищата. С това поведение ищцовото дружество станало причина ответникът да бъде осъден да плаща лихви, съдебни разноски и разноски за адв. хонорар в гр. процес, които иначе нямало да дължи в случай, че ищецът бил определил първоначално справедливо обезщетение.

Отделно възразява, че исковата претенция включвала и разноски по изп. дела, образувани срещу ГФ. Тези разноски можело да бъдат избегнати, ако след влизане в сила на съдебното решение са били изплатени сумите. По така изложените съображения, намира всичи претенции за сумата над 12 642,80 лв. за неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали № 177/231 от 03.09.2017 г. /л. 3/, от който се установява, че на 03.09.2017 г. в местността Батмиш в гр. Русе Е. Е. Б., като неправоспособен водач, при управление на л. а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № Р **** РС на заден ход, причинил ПТП, от което пострадала пешеходката Й.А.И.

Установява се от представената справка от базата данни на Информационен център към ГФ /л. 6/, че за управлявания към момента на ПТП от ответника лек автомобил с ДК № Р **** РС не е била сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Не се спори, а това се установява и от приложената влязла в сила присъда по НОХД № 1451/2018 г. по описа на РС Русе, че отв. Е. Е. Б. е признат за виновен в това, че на 03.09.2017 г., при управление на л. а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № Р *** РС нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Й.А.И.

От Протокол № 13/21.06.2019 г. се установява, че Застрахователно-медицинската комисия при ГФ е определила 12 500 лв. обезщетение за неимуществени и 142,80 лв. за имуществени вреди на пострадалата Й.А.И за претърпяното от нея ПТП, настъпило на 03.09.2017 г. по вина на Е. Е. Б. при управление на л. а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № Р *** РС без действаща застраховка ГО, които суми, видно от приложените платежни нареждания са й били изплатени съответно на 28.06.2019 г. и на 08.08.2019 г. по банков път.

По делото е представено и влязло в сила Решение № 285/27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 616/2019 г. по описа на РОС, развило се с участието на 2 ответника Е. Е. Б. като трето лице – помагач на Гаранционния фонд, ищецът в настоящото производство е бил осъден да заплати на увреденото лице Й.А.И 17 500 лв. обезщетение /над доброволно изплатеното от него обезщетение в размер на 12 500 лв./ за неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, последица на ПТП, настъпило на 03.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2019 г. до окончателното им изплащане, 1050 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, 700 лв. държавна такса и 380,54 лв. разноски по сметка РОС.

След изпратено уведомление за доброволно изпълнение от ОС Русе, на 29.09.2020 г. ищецът ГФ превел по сметка на съда 1080,54 лв. такса и разноски.

За събирането на останалите присъдени с решението суми е бил издаден изп. лист в полза на Й.А.И от 15.09.2020 г., приложен на л. 33 от делото и образувано изп. дело № 661/2020 г. по описа на ЧСИ № 781 на КЧСИ с район на действие СГС, което се установява от приложената на л. 32 ПДИ до ищеца. На 25.09.2020 г. ГФ доброволно превел по сметка на ЧСИ 23 199,65 лв. по образуваното изп. дело, от които 17 500 лв. главница, 1852,08 лв. законна лихва, 1050 лв. адв. възнаграждение, присъдено по изп. лист, 800 лв. по договор за правна защита и 1997,57 лв. разноски по изпълнението.

След подадено от Фонда възражение, ЧСИ възстановил по сметка на ищеца- длъжник по изпълнението сумата в размер на 890,23 лв.

От приложената на л. 38 регресна покана № 658/02.12.2022 г., получена от бащата на ответника на 29.12.2022 г., се установява, че ищецът поканил ответника в едномесечен срок да му възстанови заплатената от него сума в общ размер на 36 074,96 лв. като посочил и банковата си сметка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1./ ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2./ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 558, ал. 7 КЗ, т. е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл. 558, ал. 7 КЗ.

От представените по делото и подробно анализирани по-горе писмени доказателства – протокол от заседание на Застрахователно-медицинска комисия, изп.

3 лист, покана за доброволно изпълнение и платежни нареждания, се установява, че ищецът е заплатил на увреденото лице – Й.А.И обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от виновното и противоправно поведение на ответника, една част определени доброволно от него и друга част присъдени с решение, постановено по гр. д. № 616/2019 г. на РОС, както и дължимите лихви върху тях. В резултат на това е встъпил в правата на увреденото лице до размера на заплатените обезщетения за вредите от деликта и лихвите, а именно 30 142,80 лв. главница и 1852,08 лв. лихви, т. е. установен е първият елемент на фактическият състав на спорното материално право.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по НОХД № 1451/2018 г. по описа на РС Русе е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последиците от деянието, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието.

Видът и степента на получените от Й.А.И при ПТП увреждания, механизмът на получените увреждания са били предмет на доказване по гр. д. № 616/2019 г. на РОС, по което ответникът е бил трето лице помагач на ГФ и са обсъдени в мотивите на съдебния акт, от които ответникът е обвързан като трето лице- помагач съгласно чл.

223, ал. 2 ГПК. С влизане в сила на решението на РОС поради СПН, въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде пререшаван.

Поради изложеното, съдът намира, че вторият, третият и четвъртият елемент от фактическия състав на спорното материално право се явяват установени по делото.

Притезанието на фонда да иска заплащане на сторените разходи по определяне и изплащане на обезщетенията е производно от суброгационното му право по ал. 7 на чл. 558 КЗ. Според текста на чл. 558, ал. 2 КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от Гаранционния фонд съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма. Анализът на нормативната уредба, в т. ч. и Правилникът за устройството и дейността на Гаранционния фонд сочи на извода, че обезщетенията, дължими от ГФ, се определят по два начина - от УС на ГФ въз основа на заключение на експертна комисия, или от съда, ако фондът не се произнесе по подадената молба в срока, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. При нормативно уредената възможност обезщетението да бъде определено по съдебен ред, неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника за недължимост на обезщетението, присъдено по гр. д. № 616/2019 г. на РОС.

Уреденото от закона право на регрес за Гаранционен фонд включва и разходите по определяне и изплащане на обезщетенията. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 127 от 18.10.2019 г по т. д. № 2835/2018 г на първо г. о. на ВКС, решение № 8 от 22.06.2022 г по т. д. № 2144/2020 г на първо г. о. на ВКС, разходите за определяне и изплащане на обезщетението това са обичайните разходи, необходими за 4 установяване на механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно – следствената връзка между ПТП и вредите. В посочените съдебни решения ВКС развива съображения, че единствено разноските в изпълнителното производство не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, доколкото те са направени след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите обезщетения от фонда и като такива са извън обхвата на регресното право на Гаранционния фонд. В обобщение, според съдебната практика на ВКС се касае за единно регресно вземане на Гаранционния фонд по смисъла на чл. 558, ал. 7 от КЗ, което включва както размера на платеното обезщетение по чл. 557, ал. 1 т. 2, б. а от КЗ, така и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, които формират цялото вземане на Фонда.