Решение № 17 от 04.03.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Котел, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20242210100299 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ, в от ищеца Г. Г.а А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Котел, община Котел, ул. *****, чрез адв. Т. Т. АК Сливен против ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“Витоша“ № 89б.

В исковата молба се твърди, че за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иска, тъй като на 26.01.2024 г. родителите му пътували с неговия автомобил в посока от гр. София към гр. Котел, като в твърденията си сочи, че е възникнало ПТП на автомагистрала „Тракия“, на 32 км. посока гр.

Пловдив, което ПТП било причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Фиат“ модел „Стило“, рег. № ******* чиято гражданска отговорност към онзи момент била застрахована със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите сключена с ответното застрахователно дружество.

В исковата молба се излагат твърдения, че на мястото на ПТП е пристигнал екип на органи на реда - двама полицаи, които са извършили проверки и на двамата шофьори участвали в произшествието, след което шофьорът на лек автомобил рег.№ СВ6959ХМ е признал вината си за случилото се ПТП и се е подписал в графа „Виновен“ в двустранен Констативен протокол. След оформяне на документите Пътна помощ е репатрирала автомобила на ищеца до с. Медвен, община Котел. Ищецът 1 излага твърдения, че е посетил офис на ДЗИ и първият оглед на автомобила е направен на 30.01.2024 г. Също се излагат доводи, че е депозирана и жалба към Комисия Финансов надзор и към момента на депозиране на исковата молба пред РС Котел е получил отговор, като в отговора се сочело, че само съдът е овластен да разреши евентуален граждански спор със сила на присъдено нещо.

Ищецът моли съда след като се убеди в основателността на изложените от него твърдения да постанови решение, с което да осъди ответника по делото, а именно ДЗИ – Общо застраховане ЕАД да заплати на Г. А. сумата в размер на 6000 лева/ шест хиляди лева/, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за причинените имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с рег. № ******** настъпили в следствие на ПТП на 26.01.2024 г., около 20:00 ч. на АМ „Тракия“ – 32 км. по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат“ модел “Стило“ с рег. № ******* собственост на М.А.

Т. от гр. София и управляван от Г. А. Г. от гр. Пазарджик, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли, съда да осъди ответната страна да заплати направени разходи за транспортиране на автомобила „Ауди А3“ до с. Медвен, община Котел.

Претендират всички направени разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, чрез юрисконсулт П. Н. депозират отговор, в който посочват, че намират предявеният пред РС Котел иск за допустим, но намират настоящият иск за неоснователен, поради което го оспорват изцяло както по основание така и по размер. В отговора си не оспорват наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност сключен в ДЗИ – Общо застраховане ЕАД за лек автомобил модел „Фиат – Стило“ рег. № ******* като не възразяват посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в настоящия процес. Не оспорват също и, че ищецът е завел извънсъдебно претенция под щета № 43081912400114 на дата 30.01.2024 г.

Оспорват изцяло останалите твърдения посочени в исковата молба в това число и необходимостта от транспортиране на лек автомобил Ауди А3 до с. Медвен община Котел. Оспорват твърдения механизъм на процесното ПТП, 2 както и твърдението, че същото е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Фиат – Стило“. Сочат, че в случай, че ищцовата страна докаже основателността на иска си то оспорват същия по размер, като считат че искът е недоказан по размер. Оспорват и началната дата от когато се претендират лихви, като посочват, че това би могло да се претендира срещу деликтвента по реда на ЗЗД. Считат, че датата, от която застрахователят дължи изплащането на законна лихва за забава е уредено в разпоредбата на чл.497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Молят, съда да отхвърли предявеният иск изцяло.

Претендират присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на 26.01.2024г., на АМ Тракия 32 км. посока гр. Пловдив е настъпило пътнотранспортно произшествие между две МПС-та, а именно: между лек автомобил марка „Фиат“ модел “Стило“ с рег. № ******* собственост на М.А.

Т. от гр. София и управляван от Г. А. Г. от гр. Пазарджик и лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с рег. № ******** собственост на Г. Г. А. от гр.

Котел, управляван от Г. Х. А. /баща на ищеца/ от град Котел. ПТП е настъпило в резултат на допуснато от водача на лекия автомобил Фиат Стило. нарушение, който, предприемайки маневра удря отзад в ляво автомобила на другия водач /Г. Х. А. – баща на ищеца в настоящото производство, като Г. Х. се е движел с лек автомобил „Ауди“, модел „АЗ“ с рег. *******.

Към момента на настъпването на ПТП превозното средство, управлявано от водача Г. Г., което е собственост на М.А. Т. от гр. София, е било застраховано в ответното дружество, в каквато насока още с отговора на исковата молба ответникът не е възразил да бъде отделено като безспорно и доказателства в тази насока не са представяни на съда.

От друга страна като безспорно обстоятелство е отделено и, че ищецът по делото е завел извънсъдебна претенция под щета №43081912400114 на 30.01.2024г.

В този смисъл съдът прави извод, че към момента на настъпване на застрахователното събитие автомобилът е бил застрахован. Това от своя страна дава възможност на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да поиска да му бъде изплатено обезщетение пряко от 3 застрахователя. Или, това е така нареченият пряк иск, предвиден в нормите на КЗ. В настоящия казус увреденото лице – ищецът по делото, е насочил своя иск именно към застрахователя на посоченото основание.

По делото като писмено доказателство съдът прие и Констативен протокол за ПТП от 26.01.2024г.г., в който ясно и недвусмислено е посочен за виновен за настъпването на ПТП водачът на МПС „А“, а именно: Г. А. Г. от гр.

Пазарджик.

С оглед отправената от ищеца застрахователна претенция до ответника е била образувана преписка по горепосочената щета.

Ответникът не е изплатил претендираното обезщетение, което именно е обосновало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Съдът допусна събиране и на гласни доказателства:

От разпита на свид. Г. Х. Г. се установява, че той именно е единият от участниците в процесното ПТП, както и съпругата му която е пътувала с него - Н. А.а.

В хода на производството е призован, като свидетел и водача на лек автомобил Фиат Стило – вписан като виновен в протокола от 26.01.2024г.

Г. А. Г. депозира имейл до РС Котел, като посочва, че живее и работи в Германия и е в невъзможност да се яви в съдебно заседание. Не отрича вината си. Заявява, че е подписан протокол от двамата водачи за обща/споделена вина.

По делото съдът назначи съдебна авто-техническа експертиза, заключението по която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания, които са допустими, относими и безпротиворечиви в голямата си част, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, който е процесуално допустим, тъй като Процесуална предпоставка за надлежното 4 упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал. 3 от КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. Последното обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът Г. Г. А. отправил писмена претенция към ответника– застраховател, на 30.01.2024г. С писмо от 07.02.2024г. застрахователното дружество е отказало плащане по претенцията на ищеца. Като мотив в отказа на ответното застрахователно дружество е вписано, че водача на лек автомобил Фиат Стило – Г. А. Г. не се счита за виновен и по тези съображения не са налице безспорни доказателства подкрепящи тезата, че механизмът на получените увреждания от настъпилото ПТП са вследствие на действията на водача застрахован в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск /исковата молба е подадена на 26.04.2024г./ с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим.

Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла на чл. 429, ал.1, чл. 477 и чл. 493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

5

Несъмнено авторството на деянието на Г. А. Г. и противоправността му се установяват по несъмнен начин от оспорения от страна на ответното дружество протокол за ПТП, който е официален документ и се ползва с доказателствена сила, която не бе опровергана. Презумпцията за вина на деликвента не е опровергана. Двустранният констативен протокол се подписва, когато и двамата участници са единодушни в мнението си за причините, довели до ПТП. За съда остана недоказано твърдението за „обща/споделена“ вина на двамата водачи, тъй като не се събраха в хода на производството достатъчно доказателства от които да бъде направен категоричен извод, че процесното ПТП е възникнало по вина и на двамата водачи, а напротив резултат на виновното и противоправно поведение на Г. А.

Г., като пряка и непосредствена последица са причинени на ищеца в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на ищцовия автомобил.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.

Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане.

Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

Чрез заключението на изготвената експертиза се доказа и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в повреди по лекия му автомобил.

Щетите нанесени на автомобил Ауди А3 са отговарят на действително описаните удари от процесното ПТП и са подробно описани в приетото и приложено по делото експертно заключение по назначената авто-техническа експертиза, като съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.