Решение № 99 от 01.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Русе, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело № 20214501000098 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. С. К. от гр. Ветово чрез адв.

В.Д. – АК гр. Русе против Решение № 260284/21.10.2020 г. постановено по гр.д. № 91/2020 г. по описа на Районен съд Русе, с което са отхвърлени предявените от него против „Интертранс 21“ ООД гр. Ветово искове за заплащане на сумите : 1лв., представляваща част от дивидент за стопанската и данъчна 2013г. в общ размер на 135 000лв; 1лв., представляващ част от дивидент за стопанската и данъчна 2014г. в общ размер на 225 000 лв.; 996лв., представляващи част от дивидент за стопанската и данъчна 2015г. в общ размер от 310 000 лв.; 1лв., представляващ част от дивидент за стопанската и данъчна 2016г. в общ размер от 100 000 лв. и 1лв., представляващ част от дивидент за стопанската и данъчна 2017г., в общ размер от 83 000лв., като неоснователни. Счита решението на първоинстанционният съд за недопустимо, необосновано, неправилно и в противоречие с материалния и процесуалния закон за което излага просторни съображения, включително и такива извън предмета на спора. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да уважи изцяло заявените претенции.

1

Въззиваемата страна по жалбата – „Интертранс 21“ ООД гр. Ветово, чрез своя процесуален представител адв. Т.Т. и мл. адв. С.И. – АК гр. София счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, съобразно Определение № 3008/05.08.2021 г. по В.ч.т.д № 263/2021 г. на ВТАС, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество – същата е неоснователна.

Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение, поради което оплакването, че то е необосновано, е неоснователно. Решението е допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции.

Правилно е установена фактическата обстановка по делото. Събрани са всички относими към спора доказателства.

За да отхвърли претенцията на ищеца Б. С. К. за осъждане ответното дружество да му заплати сумите от: 1лв., представляваща част от считан за следващ му се дивидент за стопанската и данъчна 2013г. в общ размер на 135 000лв; 1лв., представляващ част от считан за следващ му се дивидент за стопанската и данъчна 2014г. в общ размер на 225 000 лв.; 996лв., представляващи част от считан за следващ му се дивидент за стопанската и данъчна 2015г. в общ размер от 310 000 лв.; 1лв., представляващ част от считан за следващ му се дивидент за стопанската и данъчна 2016г. в общ размер от 100 000 лв. и 1лв., представляващ част от считан за следващ му се дивидент за стопанската и данъчна 2017г., в общ размер от 83 000лв., съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната доктрина. Зачел е, че правото на съдружник да получи част от печалбата за съответната финансова година, съразмерно на притежаваните от него дялове, е имуществено субективно право, което възниква при точно определени предпоставки, а именно: изтичане на финансовата година, реализиране на печалба, приемане на годишния финансов отчет и решение на Общото събрание на съдружниците за разпределение на така формираната печалба.

2

Правилно е установено, че всички тези кумулативни предпоставки са възникнали и са били налице за периода 2013г. - 2015 г. включително, т.е. за всяка от тези стопански и данъчни години – 2013, 2014, 2015 на Б. С. К. му се е следвало изплащането на дивидент както следва: за 2013 г. - в размер на 135 000 лв, за 2014 г. в размер на 225 000 лв и за 2015 г. в размер на 310 000 лв, всяка от сумите представляваща 50 % от реализираната печалба за съответната година. Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза обаче, така посочените суми са надлежно изплатени с 9 бр. РКО за 2014 г.година /по 14 250 по всеки след приспадане на дължимия данък/, 15бр. за втората година /по 14 250лв. по всеки след приспадане на дължимия данък/ и за третата година с три РКО всеки по 1 3300лв. /след приспадане на дължимия данък/ и 5бр. банкови преводи на обща стойност 254 600 лв. Общо изплатената сума възлиза на 635 900,00 лв, получена след приспадане и внасяне на дължимия данък върху следващата се сума от 670 000,00 лв, равняваща се на 50 % от печалбата за всяка от трите години общо в размер на 1 340 000,00 лв.

Във връзка с твърдяното неизплащане на следващия му се дивидент, ищецът в настоящото производство Б. С. К. е подал и сигнал за извършено престъпление по чл. 255 НК от представляващия и управляващ ответното дружество „Интертранс 21“ ООД гр. Ветово С.П., въз основа на който е образувано досъдебно производство № 4063/2016 г. по описа на ОП Русе. В хода на разследването на „Интертранс 21“ е извършена проверка от НАП за дължими данъци върху диведентите, приключила с протокол № П03001816153965-073-001/05.12.2016 г., в който е констатирано, че по всички протоколи от решения на общото събрание на „Интертранс 21“ ООД, по които е разпределян дивидент, включително за годините и в размерите, предмет на настоящия спор – 2013, 2014 и 2015 г., получените суми са декларирани с декларации по ал.1 от ЗДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО, начислени са данъци върху дивидентите и задълженията са погасени. Всички стопански операции по начисляването на дивидент и данък върху дивидента, изплащането му и внасянето на данъка в републиканския бюджет, са отразени по съответните сметки на дружеството.

Предвид извършеното надлежно плащане на следващия се дивидент, 3 претенцията на К. правилно и законосъобразно е отхвърлена за периода 2013 – 2015 г. Правилно и законосъобразно е отхвърлена заявената претенция и за следващите две години - 2016 г. и 2017 г., доколкото за тях дружеството не е реализирало печалба и не са били налице всички кумулативни предпоставки за изплащането на дивидент.

Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от него и относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка, обсъдил е наведените от ответната страна възражения и е приложил относимите материалноправни норми. Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи.

Настоящият съдебен състав намира за неотносими към спора наведените във въззивната жалба възражения и искания, свързани със сключването на неизгодни договори за кредит с „Банка ДСК“ АД от вписания управител на дружеството С.П., ползваните средства от кредита, закупена техника, поети задължения за увеличаване обема на работа, наличие или липса на бизнес план и др., както и проблеми при личните им взаимоотношения през годините, изплащане на суми по инвестиции според ГФО за 2008 г., наличие на правила на дружеството и прилагани мерки срещу изпирането на пари, попълвани декларации и отчети пред компетентните органи в тази връзка и т.н. при изплащането на дивидентие, предвид на което не дължи произнасяне по тях.

Не е налице и твърдяният във въззивната жалба конфликт на интереси между ответното дружество „Интертранс -21“ ООД гр.Ветово и представляващият дружеството управител С.Ю.П., доколкото ответник по спора е самото дружество „Интертранс -21“ ООД гр.Ветово, представлявано 4 именно от управителя С.Ю.П., поради което се явяват неоснователни и всички наведени във въззивната жалба доводи в тази насока.

С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника за въззивното производство разноски в размер на 1 200,00 лв – заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260284/21.10.2020 г. постановено по гр.д. № 91/2020 г. по описа на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН: 9********** от гр. Русе да заплати на „Интертранс 21“ ООД гр. Ветово, ЕИК 117545903 със седалище и адрес на управление в гр. Ветово, ул. „Сливница“ №17 сумата от 1 200,00 лв разноски във въззивното производство пред РОС – заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5