Определение № 831 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 831 гр. София, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501966 по описа за 2024 година

С молба, депозирана в съда на 04.03.2025 год., въззивникът ищец П. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв. Е. М. моли съда да сезира по реда на чл.150, ал.2 от КРБ Конституционния съд /КС/ с искане за установяване на противоречие на чл.2 от ЗОДОВ с чл.4, чл.6 и чл.7 от КРБ. Искането се основава на становището на въззивника, за липса на консистентност между конституционно установен принцип и изчерпатено развитата правна уредба на ЗОДОВ, поради което жалбоподателят счита, че тези процесуални разпоредби противоречат на чл.4, чл.6 и чл.7 от КРБ.

Съдът, в настоящия си състав намира молбата за неоснователна.

В практиката на КС /определение № 2/14.04.1994 г. по конст. д. № 1/1994 г., определение № 2/13.03.2024 г. по конст. д. № 8/2024 г., определение № 6/27.06.2024 г. по конст. д. № 19/2024 г./ е разяснено, че съгласно чл.62, ал.1 от КРБ, законодателната власт се осъществява единствено от Народното събрание, както и че КС не е компетентен да замества волята на законодателя със свое решение, нито да дава указания на НС каква правна уредба да създава.

В тази връзка е прието и че допускането за разглеждане по същество на основание чл.149, ал.1, т.2, във вр. с чл.150, ал.2 от КРБ на искане за твърдяна липса на необходима правна уредба, би означавало КС да излезе извън пределите на своите правомощия в рамките на инцидентния нормен контрол и да се превърне в позитивен законодател. Разяснено е още, че за да е допустимо искането по чл.150, ал.2 от КРБ за упражняване на възприетата специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобраз-ност, то следва да бъде обосновано не от съмнение за противоконституционност, а да се основава на достигнатата убеденост на сезиращия съд, изразена чрез приведени доводи.

В случая от страна на въззивника не се сочи противоречие на процесуални разпоредби на чл.2 от ЗОДОВ с чл.4, чл.6 и чл.7 от КРБ, а се твърди, че в противоречие с тези 1 конституционни разпоредби била налице „липсата“ на възможност за разширително тълкуване. Така твърдяната от въззивника, липса на необходима правна уредба, съгласно цитираната по-горе практика на КС, не би могла да бъде преодоляна чрез сезирането на същия от настоящия съдебен състав по реда на чл.150, ал.2 от КРБ. Наред с това съдът намира, че така сочената от страна на въззивника празнота в процесуалния закон, както и доводите му в тази насока не обосновават противоконституционност на която и да било действаща разпоредба от ЗОДОВ, приложима по настоящото дело, поради което на самостоятелно основание молбата за сезиране на КС е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийския апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв. Е.

М. за сезиране по реда на чл.150, ал.2 от КРБ на Конституционния съд с искане за установяване на противоречие на чл.2 от ЗОДОВ с чл.4, чл.6 и чл.7 от КРБ, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2