Решение № 768 от 08.03.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Варна, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20213110116003 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. М. Л. срещу Максим Г.

Л. и Ева Г. Л.а, действащи чрез своята майка и законен представител М. Д. Н., с която са предявени искове както следва: 1) за изменение на размера на присъдената с решение № 3702/14.08.2018 г. по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС, 12 с ъстав, издръжка в полза на децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а от 500 лева на 250 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска, на основание чл. 150 СК; 2) за прекратяване заплащането на издръжка за месеца през лятото, когато бащата упражнява режима си на лични отношения с децата; 3) за прекратяване заплащането на определената добавка към присъдената с решение № 3702/14.08.2018 г. по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС,12 с ъстав, издръжка в полза на децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, съразмерна на разходите за заплащане на частните учебни заведения на децата, ако те посещават такива, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 4 СК.

Съгласно решение по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС, 12-ти състав , е одобрено споразумение между ищеца и М. Д. Н. по реда на чл. 50 СК, като ищецът е осъден да заплаща издръжка в полза на децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а в размер на 500 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване с падеж 5-то число на месеца. Със същото решение съдът е одобрил споразумението между страните в частта, в която ищецът се е задължил да заплаща таксите за частни учебни заведения на децата, ако те посещават такива. След влизане в сила на съдебното решение са настъпили обстоятелства, водещи до трайна и съществена промяна във финансовите възможности на ищеца. При одобряване на споразумението по гр.д. № 10836/2018г. по описа на ВРС г-н Л. е работил като механик на пасажерски кораб и е получавал възнаграждение в размер на 2000 лева. Понастоящем 1 договорните правоотношения на г-н Л. с корабната фирма са прекратени. До 15.03.2021г. ищецът не е реализирал доходи, след което на тази дата е сключил трудов договор за длъжността „автомонтьор“ с основно месечно възнаграждение понастоящем в размер на 850 лева. Тъй като не притежава друга квалификация освен „механик“, е силно затруднен в намирането на работа. Въпреки липсата на доходи, с финансовата помощ на родителите си заплаща определената издръжка в полза на ответниците. Навежда, че годишната такса за посещение на ЧСУ“Юрий Гагарин“ за учебната 2019/2020г. е възлизала на 6110 лева за всяко от децата и е заплатена от ищеца. 70 % от таксите за 2021/2022г. или сумата от 9786,00 лева е заплатена от бащата на ищеца, поради наличие на материално затруднение.

Допълнително извън таксата, са дължими и суми за транспорт до учебното заведение.

Поддържа, че заплащането на таксите за частно учебно заведение в този размер представлява изключително затруднение за ищеца и че същият практически е в невъзможност да ги заплати. Като се позовава на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката, както и на добавката за разходи за образование, настоява за уважаване на предявените искове.

Ответниците оспорват исковите претенции. Възразяват, че ищецът е в работоспособна възраст, а имуществото и доходите му позволяват да заплаща определената издръжка, вкл. уговорената добавка за разходи за образование. Не е налице промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката, както и на добавката за разходи за образование. Напротив, имущественото състояние на ищеца се е подобрило от тогава. Оспорват всички изложени в исковата молба фактически твърдения, вкл. че договорните отношения между ищеца и корабната фирма са прекратени от месец октомври 2020г., както и че до 15.03.2021г. не е работил и не е получавал доходи, че определената издръжка и таксите за образование са заплащани с помощта на родителите на ищеца. В заключение настояват за отхвърляне на предявените искове.

В проведеното на 08.02.2023 г. открито съдебно заседание по делото ищецът се явява лично и с процесуалния си представител– адв. Ц. К., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Ответниците са представлявани от тяхната майка и законен представител М. Н., която се явява се лично и с процесуалния си представител адв. М. П., която поддържа становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Представя писмена защита в предоставения от съда срок.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна е депозирала молба от 13.10.2022 г., в която посочва, че предявената молба не кореспондира с интереса на децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, поради което счита, че присъдената издръжка за нуждите на децата не следва да бъде намалена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 150 СК и чл. 150 вр. чл. 143, ал. 4 СК.

За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи трайно и съществено изменение на обстоятелствата, послужили при определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка и на добавка за разходи за образование.

Между страните не е спорно, а и от представените удостоверения за раждане на децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, родени съответно на 01.09.2011 г. и 01.05.2015 г., се установява, че ищецът Г. М. Л. е техен баща. Майка на малолетните е М. Д. Кондова /към настоящия момент с фамилно име Н./.

С решение № 3702/14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС, ХII състав, е прекратен бракът между родителите на децата. Утвърдено е постигнатото между бившите партньори споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на майката, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 500 лв. в полза на всяко дете. Обявено е още, че бащата Г. М. Л. се задължава да заплаща сметките в платените частни учебни заведения на децата, ако те посещават такива.

Ищецът твърди, че финансовото му положение е трайно изменено, доколкото вече не работи като корабен механик, а работи по трудово правоотношение и заема длъжността „автомонтьор“ по трудов договор № 007/15.03.2021 г. /л. 23 от делото/ с работодател „МС87“ ЕООД, на осем часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв.

С исковата молба ищецът представя удостоверение за работа на борда на кораби от Дирекция „Морска администрация - Варна“, с превод на български език /л. 19-20 от делото/, видно от което за времето от 02.07.2004 г. до 15.06.2020 г. е отразено, че същият е работил на борда на различни кораби, като общият стаж на лицето възлиза на 6 години, 7 месеца и 18 дни.

Съдът намира, че това удостоверение не доказва факта на прекратяване на правоотношението по представения трудов договор на моряка от 07.12.2016 г. на длъжността „първи механик“ /л. 16 – л. 17 от делото/, както твърди ищецът, доколкото същото следва да се тълкува във връзка с удостоверение от Дирекция „Морска администрация – гр. Варна“ от 17.10.2022 г. /л. 189 от делото/, в което изрично се посочва, че регистрирането на плавателен стаж на море е право, а не задължение на морските лица.

Приложеният плавателен стаж на лицето Г. М. Л. не означава прекратяване на трудов договор с чуждестранна пасажерска фирма, тъй като лицето може да продължава да работи на кораб, без да регистрира плавателния си стаж в ДМА – Варна.

От страна на ответниците /децата на ищеца, чрез тяхната майка/ бяха ангажирани насрещни доказателства за опровергаване твърденията на ищеца, а именно: трудов договор на моряка от 20.07.2019 г., с превод на български език /л. 349 от делото/, с начална дата 3

06.10.2019 г., със заплата 68076 евро годишно, дневна ставка – 340.38 евро дневно.

Прави впечатление, че този договор е последващ представения от ищеца такъв от 2016 г. Рангът на ищеца по този втори договор е корабен механик, а не първи механик, както по предходния от 2016 г., което съответства и на отразяването на работата на борда на кораби в коментираното по-горе удостоверение от ДМА – Варна, представено от ищеца.

Видно от това удостоверение, за периода 07.01.2020 г. – 15.06.2020 г. ищецът е заемал длъжността „корабен механик“, както е посочено в договора от м. юли 2019 г., а преди това е работил като първи механик, както е посочено в договора от 2016г.

Липсват представени доказателства от ищеца, че така сключеният от него договор на моряка от 20.07.2019 г. е прекратен. Напротив. Ищецът дори не представи този договор, а ангажира предходния си такъв, за да установи тезата си, че е налице трайно изменение в обстоятелствата с оглед иска си за намаляване на дължимата от него издръжка.

Отново от страна на ответниците бяха ангажирани надлежни доказателства – удостоверение от 13.10.2022 г., издадено от сектор „Български документи за самоличност“ при ОД МВР – Варна /л. 190 – л. 191 от делото/, видно от което са регистрирани нееднократни 3-4 месечни отсъствия на лицето от Република България за времето от края на 2020 г. до м. май 2022 г. Отразени са отсъствия от страната, както следва: от 04.11.2020 г. до 01.03.2021 г., от 02.06.2021 г. до 16.08.2021 г., от 08.10.2021 г. до 16.12.2021 г. и от 17.02.2022г. до 16.05.2022 г. Посочени са и още 6-7 отсъствия от страната с по-кратка продължителност.

Изискано е трудовото досие на ищеца, видно от което същото е непълно.

Разрешените отпуски надхвърлят законоустановения платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, голяма част от молбите за ползване на платен годишен отпуск са с дати, в които очевидно лицето не е било на територията на страната и съответно няма как да ги е подписало – напр.: молби за отпуск от 04.11.2021 г. и 18.04.2022 г., като същите са и последващи датите на поисканите отпуски. Така например, с молбата от 18.04.2022 г. е поискано ползването на отпуск, считано от 01.04.2022 г.

Разпитан по делото като свидетел е собственикът и управител на фирматаработодател на ищеца „МС-87“ ЕООД – Мартин Стоянов Киров. Не е спорно между страните, че същият е приятел на ищеца, поради което съдът цени показанията му по реда на чл. 172 ГПК. Съгласно показанията, от 15.03.2021 г. Г. се води на работа при свидетеля и работи при него. Имат сключен договор, всичко е оформено и представено. Заплаща му трудово възнаграждение за работата, която извършва. Работата му е свързана с клиенти, оглед на автомобили, изготвяне на оферти. Не е ежедневно на работа в офиса. Работи и онлайн на компютър. Обяснява, че длъжността „автомонтьор“ е за физически извършван авторемонт, понякога огледи на автомобили. Физически да работи във фирмата се е случвало, понякога месец не е идвал, като се чуват по телефона и Г. му дава оферти.

Физически ищецът не извършва ремонти, само прави консултации и оферти. Посочва, че не знае какъв е размерът на платения годишен отпуск на ищеца, но ако му се наложи, би му позволил да ползва и по-голям платен отпуск.

4

Тези показания съдът преценява като заинтересовани и единствено изложени с цел да подкрепят тезата на ищеца, че е налице промяна в упражняваната от него трудова дейност.

Вътрешно обаче те са противоречиви, нелогични и не създават в съда увереност, че ищецът реално полага труд по действително редовно оформения трудов договор от 15.03.2021 г.

Прави впечатление, че дори ищецът никъде в исковата си молба, а и в първото проведено по делото открито съдебно заседание не наведе твърдение, че основно полага труд онлайн. И като цяло да се застъпва теза, че заема длъжността „автомонтьор“, но всъщност само изготвя онлайн оферти за ремонт на автомобили, звучи крайно нелогично и не може да бъде възприето еднозначно от съда. Още повече като се съпостави и времето, през което лицето е извън страната. Само за периода през 2021 г. ищецът има отсъствия от страната в рамките на около 6 месеца, считано от датата на сключването на договора от 15.03.2021 г. Още понелогично е да му бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск в повече от дължимото му по закон и уговореното в договора /20 работни дни/.