Определение № 16976 от 11.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16976 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110169906 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII Г П К (Спорна съдебна администрация)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 377303/22.11.2024 г. , уточнена с молба с вх. № 416087/20.12.2024 г. о т В. Х. П., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: обл. София, общ. Столична, гр. София, ж.к.

„Г*ъс съдебен адрес: гр. София, бул. „Б* чрез адв. В. А. С., тел. * срещу С. Х.

Б*, с ЕГН: **********, с адрес: обл. София, общ. Столична, гр. София, ж.к.

„Г* с която е предявен следния иск:

1. иск с правна квалификация по чл.57, ал.2 СК, с който съдът да определи наемната цена, за ползваната от ответника съответната идеална част, приспадаща се на ищеца, от съсобствения им имот, представляващ семейно жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Г*, предоставено на ответника за ползване по силата на Решение № 18866/19.10.2024 г. по гр. д. № 61639/2023 г. на СРС, считано от 21.11.2024 г. до напускане от ответника на процесното жилище,

В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че между страните има влязло в сила законно решение за прекратяване на брака, съгласно което семейното жилище е предоставено за ползване на ответника до навършване на пълнолетие на децата. Твърди, че е възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника за заплащане на наемна цена.

С допълнителна молба оттегля претенцията си за заплащане на пазарната цена като обезщетение по чл.31 ЗС. Уточнява, че иска да се определи само наемната цена на жилището, за частта, която ответника ползва.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

1

На основание чл.127, ал.4 ГПК, въпреки че искът не е осъдителен, посочва банкова сметка с титуляр В. Х. П., IBAN ****л

Като писмени доказателства и доказателствени средства представя следните документи: 1. Решение № 18866 от дата 19.10.2024г., постановено по гр. д. № 20231110161639/2023 г. на СРС, 181 състав; 2. Решение № 19873от04.11.2024г., постановено по гр. д. №20231110161639/2023 г. на СРС, 181 състав; 3. Нотариален акт за продажба на недвижим имот - семейното жилище; 4. Схема на самостоятелен обект в сграда; 5. Договор за жилищен кредит; 6. Договор за кредит за текущо потребление; 7.

Извадка от интернет за наемите на имоти в района; 8. Пълномощно в полза на адв. В. А.;

9. Договор за правна защита и съдействие с оглед присъждане на сторените по делото разноски.

Моли, да бъде допуснат един свидетел в режим на довеждане.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва факта, че са бивши съпрузи и че жилището е предоставено на ответника. Оспорва, че на ответницата е предадено владението на апартамента, тъй като липсвало акт на предаване и приемане на владението. Твърди, че е нямало предаване на владението. Признава, че че жилището се ползва от ответника, но частично, тъй като една част от него се ползва от ненавършилото пълнолетие дете Х** П.а. При това положение твърди, че ответникът ползва по-малко от 1/2 от жилището, защото друга част ползва ненавършилото пълнолетие дете, тъй като разполага с лично ползването на основаниечл.126, ал.1 и чл.122, ал.2 СК.

Прави възражение за прихващане по отношение на два автомобила:

Автомобил марка *, с регистрационен номер *, рама № * и 2. Автомобил марка *, с регистрационен номер *, рама № *. Твърди, че ищецът ползва двата автомобила със свое решение, а същите след развода са в съсобственост.

Твърди, че за ползването на 1/2 ид. ч. от двата автомобила ответникът не е обезщетен. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи останалите възражения по основателността на иска, ответникът прави възражение за прихващане, представляващо обезщетение за от това, че ищецът ползва 1/2 ид. ч. от двата автомобила.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

По отношение на доказателствата счита, че една част от тях са неотносими.

Представя и моли съда да приеме следните писмени доказателства:

Удостоверения за раждане на двете деца на страните - за които твърдим, че живеят в имота;

Моли съда да задължи ищеца, на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, да отговори на въпросите: Администратор ли е ищецът на модула „Solid Mobile KEY", предназначен да управлява дистанционно отключването и заключването на вратата, посредством позвъняване на номера на вратата единствено от мобилния телефон на администратора? Използва ли този модул единствено и само той? Кога е станал администратор на услугата? Колко пъти той го е ползвал за достъп в имота след фактическата раздяла? Кой държи и ползва двете МПС - съсобствени на страните?

Държи ли ищецът ключовете и талоните за двете МПС?

2

Моли съда да даде допълнителна възможност да посочи и представи доказателства за обстоятелствата - имал ли е достъп ищецът до семейното жилище и след фактическата раздяла и има ли такъв достъп до момента, влизал ли е в жилището, държи ли свои вещи в това жилище и до момента кой държи и ползва съсобствените на страните две МПС след развода и до момента.

Моли съда да изиска от „С*" ООД, ЕИК:*, адрес: гр. София-1784, ул.

„М*, писмена справка за това с кого е сключен Договор Б183083 от 09.11.2018 г. (за покупка и монтаж на входна врата на имота), на кого е предоставено управление чрез мобилен телефон Solid MobileKEY и за регистрираните влизания в процесното жилище след 26.04.2024 г. чрез модула за дистанционно отваряне Solid MobileKEY.

Моли съда да изиска от СО - Район „Триадица" справка за постоянен и настоящия адреси на ищеца за периода от подаване на исковата молба до датата на издаване на справката - поради твърдението ни, че той не ги е променял и след като ползването е предоставено само на ответницата;

Моли на основание чл. 190, ал. 1 ГПК , да се задължи ищеца да представи на съда копия от талоните на л.а. марка *, с per. номер *, рама № * и л.а. марка *, с per. номер *, рама№ *.

Моли съда да допусне съдебно-оценителна експертиза, която да установи какви са средните месечни пазарни цени на ползване (наемни цени) за двете МПС, съсобствени на страните, съответно, за притежаваните от ответницата 1/2 идеални части от същите.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, установи следното от фактическа и правна старана:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. В. А. С. (М*), тел. *, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Бъ*" № *, ** която представителна власт важи за всички инстанции, (л. 25 от делото).

Ответникът се представлява от А. Г. К., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София-1000, ул. „Д*", сл. тел.: +* която представителна власт важи само за СРС (л.47 от делото).

По държавната такса

Искът по чл.57, ал.1 СК е по спорна съдебна администрация (Решение № 149 от 1.11.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 638/2023). Съгласно т.21 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, по дела, съставляващи спорна съдебна администрация, когато друго изрично не е предвидено в нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С молба с вх. № 6898/09.01.2025 г. представя документ по чл.16 ТДТССГПК в размер на 25.00 лева (л.40 от делото).

По възражението за прихващане не се дължи такса.

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 3

ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за размера на наема, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства за датата на връчване на поканата за обезщетение, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед представените решения, съдът приема, че служебно следва да изиска за послужване гр. д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, което да се върне след влизане в сила на краен съдебен акт.

С оглед установяване на императивна правна норма, съдът приема, че следва да задължи страните лично да се явяват в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указания съдът ще приеме, че страната е създала пречки за установяване на исковата претенция, респективно за отхвърляне на иска.

Следва да се припомни на страните, че съдът е арбитър и е натоварен да взема решение въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение. При това положение процесуална активност е на страните да съберат необходимите от тях доказателства за са докажа твърденията си. При това положение доколкото страните са съсобственици то не е основателно да се използва института по чл.192 ГПК и да се задължава „С*“ ООД да предоставя информация, при все че страните могат да се снабдят с тази информация. Освен това същото не е предмет на настоящото дело. На същото основание, до колкото страните са съсобственици, то не е основателно искането по чл.190 ГПК да се задължи ищеца да представи документите за собственост. Страната като такава следва да ги представи, а ако не се намират у нея може да се снабди, но не и да използва Съда, за да докаже твърденията си. Процесуалното задължение е на страната.

Съгласно чл.93-94 Закона за гражданска регистрация адресати служат за вписване към съответния регистър и адрес, където лицето живее. При това положение е без правно значение какви са адресите на ищеца при все, че това представляват административни задължения и не са предмет от делото. Ето защо искането по чл.192 ГПК или служебно да се установят адресите следва да се остави без уважение.

При необходимост следва да се издадат съдебни удостоверения на страните, след представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.

Съгласно чл.131 ГПК ответникът следва да изчерпа всички

4 доказателства и доказателствени средства с ОИМ. Ето защо искането да се даде допълнителна възможност да се предоставят доказателства за достъпът до семейното жилище и след фактическата раздяла е недопустимо и следва да бъде оставен без уважение.

По свидетелите

Съдът приема искането за допустимо, относимо и необходимо. Следва да се допусне до разпит един свидетел, при режим на довеждане, като на основание чл.158 ГПК да се определи краен срок за събиране на това доказателства, а именно първото съдебно заседание, като при неизпълнение на указанията в срок, делото ще се гледа без това доказателство.