Определение № 49964 от 04.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49964 гр. С., 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110150218 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

351318/28.10.2025 г. срещу О* АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** Б, с която се предявени субективно активно съединени осъдителни искове, както следва:

1. от И. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пл**, чл.92 ЗЗД, с която ответникът да бъде осъден да заплати на 5030 евро /частичен иск от 10 030 евро/, представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

2. от З. Д. Т., ЕГН **********, гр. П*, чл.92 ЗЗД, с която ответникът да бъде осъден да заплати на 5030 евро /частичен иск от 10 030 евро/, представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

3. от М. Д. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П*, чл.92 ЗЗД, с която ответникът да бъде осъден да заплати на 2515 евро /частичен 1 иск от 5015 евро/, представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

4. от С. С. Т. А, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пл* чл.92 ЗЗД, с която ответникът да бъде осъден да заплати на 2515 евро /частичен иск от 5015 евро/, представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице Договор за наем на недвижим имот, като с течението на времето, договорът е бил изменян досежно срокът на неговото изпълнение, наемната цена и страните по него. Твърди се, че съгласно чл.2, ал.2 от договора, същият си подновява действието ,в случай, че никоя от подписалите го страни, в шест месечен срок преди изтичането на срока не отправи писмено искане до другата за неговото прекратяване.

Твърди се, че срокът на договора е продължен до 07.01.2023 г., като неяка от страните може да го прекрати с тримесечно предизвестие. Твърди, че на 04.11.2022 г. ответникът изпратил такова предизвестие за прекратяване.

Изложени са твърдения, че съгласно последното изменение на срока на договора, същият изтича на 07.01.2023г. Така връченото тримесечно предизвестие на 04.11.2022г. изтича на 04.02.2023г. В случая обаче следва да бъде съобразена клаузата на чл. 2, ал. 2 от първоначалната версия на договора.

Твърди се, че договорът е бил автоматично подновен за нов петгодишен срок, считано от 07.01.2023.

Ищците се позовавава на раздел 9 от Договора за наем, в който е уредена отговорност за неизпълнение. Уговорено е, че в случаите на предсрочно прекратяване на Договора по вина или по инициатива на НАЕМАТЕЛЯ без да е налице вина на НАЕМОДАТЕЛЯ, НАЕМАТЕЛЯТ дължи на

НАЕМОДАТЕЛЯ неустойка в размер на 10% от дължимата наемна цена за ползване на имота за неизтеклия срок на Договора.

2

Излага съображения, че с изпращането на предизвестие договорът е прекратен по инициатива на ОББ АД, предсрочно, като става дума за договор с автоматично подновен срок до 07.01.2028г. На това основание ОББ АД дължи на ищците неустойка в размер на 10 % от оставащите наеми до края на срока на договора, а именно: 10% от стойността на оставащите месечни вноски до края на срока на подновения договор - 59 месеца по 5100 евро наем, или сума в общ размер от 30 090 /тридесет хиляди и деветдесет/ евро.

Оставащ срок до края на договора е периодът от 04.02.2023г./датата на изтичане на предизвестието/ до 07.01.2028г. /датата на изтичане на автоматично подновения договор/.

Излага съображения, че ищците са отправили покана до ответника за заплащане на процесната сума. Излага правни съображения, че уговорената неустойка не е прекомерна и не противоречи на добрите нрави.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1.Адвокатски пълномощни; 2.Договор за наем; 3.5бр. допълнителни споразумения;

4.Покана; 5.Уведомително писмо; 6.Приемо-предавателен протокол. 7.Нотариални актове за учредено право на ползване - 2бр; 8.Акт за смърт на ползвател; 9.Квитанция за платена ДТ

В срока на по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва, че на 01.08.2007 г. между страните е сключен договор за наем, по силата на който ищците, в качеството на наемодатели, са отдали за временно и възмездно ползване своя съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. „*, с площ от 170 кв.м., както и че страните са сключили допълнителни споразумения към договора за наем. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е изпратил писмено уведомление с изх. № ИД-24905 от 02.11.2022 г., с което е прекратил договора, след изтичането на три месеца от датата на получаване на предизвестието.

Оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва да е неизправна страна по договора за наем. Сочи, че съобразно клаузата на чл. 8, ал. 1, предложение второ, Договорът за наем може да бъде прекратен с 6-месечно предизвестие едва след изтичането на третата година от срока. Поддържа, че уговорката била с цел да се запази инвестицията на ответника в имота, като именно към момента на сключване на договора е уговорена разпоредбата за процесната неустойка и затова именно към същия момент следва да се тълкува волята на страните във връзка с целта и търсения ефект на така уговорената неустойка. Твърди, че с Допълнително споразумение № 5 било уговорено право на всяка от страните да прекрати предсрочно договора с 3месечно предизвестие. Излага доводи, че клаузите на чл. 9, ал. 3 и 4 от 3

Договора за наем се отнасят само за първите 5 години от сключването на Договора за наем, доколкото са обвързани с извършените от наемателя СМР във връзка с преустройството на имота в банков офис.

Поддържа, че клаузата на чл. 8, ал. 1, предложение второ премахва забраната за прекратяване на Договора за наем преди изтичане на третата година от срока на Договора, като твърди в тази връзка, че с Допълнително споразумение от 21.12.2012 г. страните са предвидили възможност банката да прекрати договора за наем с 3 - месечно предизвестие, а наемодателите - с 6месечно; с Допълнително споразумение от 11.04.2014 г. страните са се споразумели, че Договорът за наем може да бъде прекратен само от наемателя с 6-месечно предизвестие; с Допълнително споразумение от 02.2018 г. страните са се съгласили, че Договорът за наем може да бъде прекратен с 3месечно предизвестие от всяка една от тях. Текстовете на чл. 9, ал. 3 и 4, не са променяни, тъй като тяхното евентуално прилагане и нужда от съществуването им е изчерпано след изтичане на първоначалните три години, съответно пет години от срока на договора за наем.

Релевира възражение, че претендираната неустойка излиза извън присъщата си превантивна, обезпечителна и обезщетителна функции и би противоречала на добрите нрави.

Прави искане спиране на поради наличие на преюдициалност производството по гр.д. № 50218/2023 по описа на 26 състав при СРС до решаване на спора по заведеното гр.д. № 46586/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Справка чрез отдалечен достъп от Агенцията по вписванията по данни за физическо лице - И. Д. Т..

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищците се представляват от адв. Я. В. К., адвокат при АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Ш*, с представителна власт пред всички съдебни инстанции (л. 5-7 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална 4 държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим.

Защитаваният материален интерес по иска на И. Д. Т. и З. Д. Т. е 5030 евро, поради което държавната такса за всеки един от ищците е в размер на 201.20 евро или 393.52 лева.

Защитаваният материален интерес по иска на М. Т. и С. Т. е 2515 евро, поради което държавната такса за всеки един от ищците е в размер на 100 евро или 196.77 лева.

Общата държавна такса е в размер на 1180.54 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.30 от делото).

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по чл.146 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, каква стойност всеки един от тях получава към датата на прекратяване на договора, какви са дяловете на собственост и правото на ползване към датата на писмено уведомление от банката, изтичането на тримесечния срок и към твърдяната от тях дата на прекратяване, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Съдът приема, че на този етап няма достатъчно доказателства за спирането на делото, поради което не може да се произнесе. Ето защо следва да се изиска справка от СРС по гр. д. № 46586/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, между кои лица се води, каква правната квалификация на иска, предмета на делото, на каква фаза е делото и да се предостави препис от исковата молба и нейните уточнения, ако има такива, както и препис от постановен краен съдебен акт, ако има такъв. Ето защо следва да се отложи произнасянето за спиране на настоящото дело.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и 5 извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.