Определение № 211 от 01.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 211

30.09.2020 г.

Апелативен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20204000500242 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130 от ГПК.

С определение № 640/26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 448/2020 г.

Плевенският окръжен съд е върнал на основание чл.130 от ГПК исковата молба на Р. Х. Х. от с.Лебед, Община Джебел, Област Кърджали и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на исковете.

Частна жалба, против горното определение е подадена от ищеца Р. Х. Х.

, чрез адвокат Есен Фикри, с оплаквания че същото е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Оплакването е, че извода на съда за наличие на друг ред за обезщетяване е неправилен. Изложен е довод, че при решаване въпроса за приложението на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ съдът следва да извърши преценка дали формално предвиденият друг ред е ефективно средство за защита.

Направено е искане да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 448/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано по искова молба, подадена от Р. Х. Х. против Прокуратурата на Република България, в частта й по предявените от него 1 искове за сумата от 30000 лв., представляваща част от вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер 410 724.30 лв., от произволното му и незаконно задържане и лишаването му от свобода за 21 месеца в периода 27.12.1984г. до октомври 1986 г. и за сумата от 24 108 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснатите ползи от трудови доходи и съпътстващите ги трудови и осигурителни права от произволното и незаконното задържане на ищеца и лишаването му от свобода за периода от 27.12.1984г. до октомври 1986г. За правно основание на исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди ищецът посочва чл.2 ал.1 т.1, предложение последно от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени обстоятелствата по задържането на ищеца, отвеждането му на остров Белене, преместването му в населено място в окръг Плевен и изселването му в Турция. Твърди се, че ищецът е бил лишен от свобода в Белене по силата на съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и главния прокурор, без да е бил обвинен в извършване на престъпление, а причина за това е било несъгласието му с принудителната промяна на имената и етническата културна асимилация на българските граждани от турски етнически произход. Ищецът твърди в исковата молба, че задържането и лишаването му от свобода в периода от 27.12.1984г. до октомври 1986г. общо 21 месеца е било произволно и незаконно, защото не е отговаряло на действалото към него момент законодателство и освен това същото било в нарушение на чл.5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Въз основа на тези твърдения е поискано ищецът да бъде обезщетен за претърпените неимуществени и имуществени вреди, подробно посочени в молбата.

С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е върнал исковата молба на Р. Х. Х. и е прекратил производството по делото по предявените от него искове против Прокуратурата на Република България по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди, поради недопустимост на исковете.

Първоинстанционният съд е приел, че така предявените искове са недопустими, тъй като обезщетение за тези вреди може да се претендира само по административен ред съгласно чл.2 и чл.5 на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и отговорността по ЗОДОВ възниква, когато за нейното реализиране няма установен друг специален ред.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /обн.ДВ бр.50/25.06.1991г./ е обявена политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989г., включително и за тези които са били незаконно задържани в поделения на МВР и други места.

2

Съгласно чл.2 и чл.5 от същия закон е предвиден ред за обезщетяване на претърпените вреди от лицата, посочени в чл.1 ЗПГРРЛ. Следователно Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица предвижда изрична възможност за получаване на обезщетение за претърпените вреди при посочените от ищеца обстоятелства.

В случая ищецът претендира да бъде обезщетен по ЗОДОВ. Съгласно чл.8 ал.3 от ЗОДОВ когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. С оглед на това, че със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е предвиден специален начин на обезщетение, а именно чрез предявяване на искане пред областния управител, чийто отказ подлежи на обжалване по реда на АПК, следва, че в случая не се прилага ЗОДОВ/чл.8 ал.3 ЗОДОВ/. Ето защо предявените искове от Р. Х. Х. за защита по реда на ЗОДОВ се явяват процесуално недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че няма друг ред за обезщетяване на претендираните от него вреди, тъй като към момента Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица само формално съществувал в правния мир и не можел да бъде приложен. Съдът е длъжен да съобрази разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. Тази разпоредба на закона е ясна и щом е налице закон, който е предвидил специален начин на обезщетяване, то защитата по реда на ЗОДОВ е изключена. Разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ не предвижда възможност съдът да преценява дали предвиденият друг ред се явява ефективно средство за защита.

Като е достигнал до същия решаващ извод за недопустимост на предявените искове, окръжният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 640 от 26.06.2020 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по гр.д № 448/2020г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4