Определение № 573 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. София, 25.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002902465 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби на „АЙ-ТИ-СИ“ ЕООД, ЕИК:

130326191, подадени срещу въззивно решение № 262 от 18.04.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 408 по описа на съда за 2023 г. и срещу решение по същото дело № 443 от 25.07.2025 г., с което на основание чл. 248 ГПК, първото е поправено, в съответните им части, с които след частична отмяна на първоинстанционно решение № 32 от 02.03.2023 г., постановено от Окръжен съд – София по т.д. № 261 по описа на съда за 2021 г., касаторът е осъден на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ да заплати на Л. Е. К., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. К. К., и на Д. К. К., ЕГН: ********** в лично качество, сумите от по 22 500 лева на всяка от тях, представляващи стойността на техните наследствени дялове от дружествения дял от имуществото на „АЙ-ТИ-СИ“ ЕООД, ЕИК: 130326191, на починалия им наследодател Е. Крикор К., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационните жалби се излагат оплаквания за очевидна неправилност, поради явна несправедливост, и за неправилност на обжалваните съдебни актове, поради наличието на всички касационни основания по чл 281, т. 3 от ГПК.

1

Оспорват се мотивите на въззивния съд като непълни, неточни, недостатъчно ясни и неубедителни, поради което решението му според касатора е очевидно неправилно и необосновано.

Твърди се, че въззивният съд не е счел за необходимо да се произнесе по въпроса защо и въз основа на кои точно доказателства е приел, че постановеното по делото в обратен смисъл първоинстанционно решение, с което исковете на двете ищци по чл. 125, ал. 3 от ТЗ са отхвърлени, е неправилно. Според касатора не става ясно и защо въззивният съд приема за недостоверни направените констатации по двете ССЕ, на която база е отменено частично решението на СОС. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил заключенията на вещите лица в тяхната пълнота, яснота и обоснованост наред с всички доказателства по делото, което е довело до неправилните му изводи досежно действителната стойност на дружествения дял на наследодателя на ищците, нито пък е изложил мотиви, обосноваващи преценката му.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в обжалваната му част и отхвърляне на предявените срещу касатора искове в цялост, претендират се разноски.

В касационната жалба и в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, преповтарящо до голяма степен съдържанието на касационната жалба, оплакванията и въпросите в същата, се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по ал. 2, предл. 3 ГПК.

На първо място /обобщено от съдържанието и на жалбата, и на изложението/, се твърди, че в противоречие с Постановление № 7 от 27.XII.1965 г. от Пленума на ВС, р. II, т. 4 от ППВС № 1/13.07.1953 г. вр. с т. 1 и т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТКВКС, въззивният съд не е счел за необходимо да се произнесе по въпроса: Защо и въз основа на кои точно доказателства счита, че постановеното по делото решение от състава на Софийски окръжен съд е неправилно, след като то е базирано на същите възприети от първоинстанционния съд доказателства - без същите да са променени или разколебани по какъвто и да е начин.

На второ и трето място се цитират постановките, развити в 2 решение № 10 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1921/21 г. на Трето г.о., ГК, решение № 28 от 13.04. 2021 г. по т.д. № 248/2020 г. на Първо т.о., ТК на ВКС, решение № 450 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 3547/08 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр.д. № 4112/08 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 796 от 02.02.2010 г. по гр.д. № 1660/2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др., но по отношение на същите нито се формулира правен въпрос, нито се обосновава някакво конкретно противоречие на решението на въззивния съд при разрешаването на такъв въпрос, с цитираните решения на ВКС, а само се възпроизвеждат оплакванията за необоснованост и неправилност на въззивното решение.

На четвърто място, като се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос при неточното прилагане на закона и в противоречие с практиката на ВКС, се възпроизвеждат части от съдържанието на решение № 219 от 12.02.2019 г. на ВКС по т.д.

№ 2961/2017 г., I т. о., ТК. Поставя се въпросът: Коя е новоустановената фактическа обстановка, която е приел за доказана въззивния съд и къде в мотивите към обжалвания съдебен акт са изложени фактическите му и правни изводи, къде е извършено тяхното обсъждане в съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл. 235 и чл. 236 от ГПК? Тук се повтарят оплакванията в касационната жалба, сочещи според касатора на неправилност на въззивното решение. Твърди се и че въззивният съд не е приложил закона, като неправилно се е произнесъл по въпроса: Кои са релевантните факти относно преценката на експертното заключение, които са от значение за обосноваване на съдържанието му?

На пето място с позоваване на решение № 117 от 22.01.2021 г. на ВКС по т.д. № 1409/2019 г., I т.о., ТК, се поставя въпросът: Длъжен ли е въззивният съд при мотивиране акта си да посочи - на база на кои изходни данни формира други, различни крайни изводи, предвид възприетото от него, че счетоводството на дружеството „...не отразява вярно действителното имуществено състояние на дружеството към същата дата…“, а не просто да отрече установените факти като неверни.

В касационната жалба се излагат оплаквания и за очевидна 3 неправилност на въззивното решение като се твърди, че въззивният съд очевидно неправилно е приложил закона, допускайки явна несправедливост в постановения съдебен акт. В изложената насока и в обобщение се твърди, че при съвкупната преценка на установената по делото фактическа обстановка и поради неправилно приложение на материалния закон, в конкретният случай въззивният съд е допуснал постановяването на едно очевидно неправилно решение в обжалваната му част, като е приел за съществуващи и релевантни правоотношения, които не са се проявили в обективната действителност, въпреки представените доказателства в обратна насока, а именно - че съгласно счетоводният баланс и счетоводните записвания към процесния период, по търговските книги на дружеството към 30.09.2021 г., чистата стойност на активите е отрицателна в размер на минус (-) 59 607,15 лева, като това действие на съда е осъществено в съществено нарушение на процесуалните правила за разглеждане на делото.

Ответникът по касация оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски в производството по чл. 288 от ГПК.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт Софийски апелативен съд e приел в частта от мотивите си към обжалваното решение, относими към оплакванията в касационната жалба и съдържанието на изложението на основания за допускане на касационно обжалване, че:

Практиката на касационната инстанция е последователна в разбирането, че стойностното изражение на дружествения дял на съдружник, чието участие в дружество с ограничена отговорност е преустановено, следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на 4 извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на изрична проверка, или при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана икономическа експертиза. (Решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д. № 765/ 2008 г. на ВКС, II т.о.)

Съдът сочи, че в първоинстанционното производство, в съдебното заседание на 17.02.2023 г., е прието заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Пламен Данаилов, според което към 30.09.2019 г. активите на дружеството са на стойност 372 590.37 лева, пасивите - на стойност 432 197.52 лева, като чистата стойност на имуществото е - 59 607.15 лева.

Въззивният състав излага, че във въззивното производство е прието заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. П..

Експертът представя два варианта на счетоводния баланс на дружеството към 30.09.2021 г., като в първия са отчетени задълженията към подотчетни лица и към финансови институции, начислени след 6.09.2021 г., а във втория тези задължения не са отчетени. Във всеки един от вариантите сумата на актива е равна на тази на пасива и е 372 000 лева, като в графата на пасива, на реда „Други задължения над 1 година“, е отразено задължение от 192 000 лева, което според отговора на първата задача, е задължението към свързаното лице.

Според въззивния съд в контекста на изложените преди това в мотивите му принципни положения, възприети в съдебната практика, същината на спора е съсредоточена в отговора на въпроса дали в пасива на баланса съществува действително задължение към съдружника Г. К. в размера, посочен в приетото пред въззивната инстанция заключение на експертизата.

По този въпрос съдът излага, че съгласно заключението, задължението е формирано от изброените и представени в табличен вид плащания по фактури за покупка на материали към контрагенти на ответника, извършени от подотчетното лице Г. К.. Излага се по-натам, че според счетоводната практика подотчетните лица са длъжностни лица от персонала на стопанската организация, на които обикновено се предоставят парични средства за извършване на бъдещи разходи, свързани с нейната дейност (закупуване на материални и нематериални активи, командировки и др.), като предоставената 5 сума се нарича служебен аванс. Разчетните взаимоотношения с подотчетни лица по своя характер са вземания, като за счетоводното им отчитане са предвидени сметки от подгрупа „Подотчетни лица“. Тези сметки са активни от гледна точка на баланса. Дебитират се при предоставяне на парични средства на подотчетни лица, а се кредитират при отчитане на подотчетните лица за изразходваните парични средства. Аналитичното отчитане се организира по конкретни подотчетни лица. Сметките могат да имат само дебитно салдо, което ще показва стойностния размер на вземанията от подотчетни лица.

Предоставената като служебен аванс сума е част от касовата наличност на дружеството, т.е. негова собственост, и задължение на дружеството към подотчетното лице може да възникне единствено ако последното е заплатило сума, която е по-голяма от стойността на авансовата сума. Наличието на такова задължение следва да бъде установено посредством съпоставяне на приходните и разходните касови ордери, както и на други платежни документи, със счетоводните записвания в касовата книга и регистъра за движението на паричните суми по банковите сметки и други първични счетоводни документи.

В конкретния случай, според въззивния състав, вещото лице посочва, че е основало своите констатации на „представените по делото доказателства и счетоводните записвания по търговските книги“ на ответника. На въпроса „Какви първични счетоводни документи са били съставени във връзка с възникналия дълг на дружеството към Г. К. и от кого са били подписани?“ е отговорено, че „отговорът на така зададения въпрос е представен в отговора на задача № 1“. Според съда се вижда, че отговорът на първия въпрос е основан единствено на „изготвените авансови отчети, с които са признати задълженията към Г. К., както и платените фактури, формиращи вземането“, без даже да се споменава за извършена проверка на първична счетоводна документация.