Решение № 1682 от 09.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1682 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330111871 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. А. Г., чрез пълномощник – адв. Д. Б., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 10 лева, частичен иск от 3037,06 лева.

В исковата молба се твърди, че на 11.04.2025 г. ищцата получила по пощата документ, изходящ от ответника, озаглавен „Последно предупреждение“, в който било записано, че по договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство същата дължи сумата от 3037,06 лева, без посочване на индивидуализиращи белези на договорите. Ищцата била предупредена, че в случай на неизпълнение против нея щели да бъдат предприети съдебни действия. Посочва се, че ищцата нямала спомен за поемане на задължения към някое от двете дружества, поради което не знаела параметрите на претендираните от ответното дружество облигационни правоотношения. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че й е изпратена покана за погасяване на задължение, както и поради получаване на настойчиви обаждания от служители на ответника. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който е изразено становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения иск поради липса на правен 1 интерес и злоупотреба с процесуални права. По същество се оспорва предявеният срещу дружеството иск като неоснователен. Сочи се, че на ***** г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № *****, по силата на който на ищеца била дадена в заем сумата от 4072 лева със задължение за връщането й на 50 двуседмични вноски в размер на 89,91 лева в срок до 15.06.2023 г. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10,00 %, при възнаградителна лихва в размер на 416,64 лева и обща дължима сума в размер на 4488,64 лева. Претендира се, че ищцата не изпълнила задълженията си по договора и към 30.07.2025 г. дължала сумата от 1546,88 лева, от които за главница 1306,75 лева и за лихва – 240,13 лева. Изложени са подробни съображения, че договорът отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК. По наведените доводи се моли производството да бъде прекратено, а в случай че съдът приеме за допустим предявения иск - за неговото отхвърляне. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Т.

А. Г. са предявени обективно, кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск сума в размер от 2765,25 лева - остатък от дължимата главница по Договор за паричен заем № ***** от ***** г., сключен между страните, както и сумата от 176,51 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода 07.04.2022 г.- 15.06.2022 г.

В насрещната искова молба се сочи, че по процесния договор за кредит длъжникът не е изпълнил своевременно задълженията си. Излага се становище в насока валидност на кредитното правоотношение, поради което и длъжникът дължи връщане на остатъчния размер на главницата, който възлиза на сумата от 2765,25 лева, ведно с възнаградителна лихва в размер от 176,51 лева, дължима за периода 07.04.2022 г.- 15.06.2022 г. Претендират се сторените разноски в процеса.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, с който счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че ответницата по насрещната искова молба не е получила заемната сума по договора, тъй като същата била отнесена за погасяване на задължения по договор за паричен заем № *****, като твърди, че такъв договор не съществува и доколкото заемната сума не била предадена, то не възниквало насрещно задължение за заемателя да я върне заедно с претендираната договорна лихва. Предявява възражение за прихващане, като излага обстоятелства, че на ***** г. бил сключен договор за паричен заем № *****, по който заемополучателката не получила заемната сума от 1081 лева, а същата била отнесена за погасяване на задължения по друг договор за заем с № *****. Твърди, че такъв договор не съществува, респ. сумата от ***** г. била получена при начална липса на основание, като моли същата да бъде прихваната от претендираната с насрещната искова молба главница от 2765,25 2 лева.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 19.03.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 10 лева, частичен иск от 3037,06 лева, на сумата в размер на 639,14 евро, частичен иск от 1552,82 евро /равностойност на 3037,06 лева/.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № *****/***** г., сключен между ищцата Т. А. Г., в качеството на заемател, и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на 4072 лева, която последната следвало да върне на 50 двуседмични погасителни вноски в размер на 89,91 лева, при договорен лихвен процент от 10,00 % и ГПР в размер на 10,65 %, при обща дължима сума в размер на 4488,64 лева. В чл. 3 от договора било уговорено, че с отпуснатата в заем сума се погасяват изцяло задълженията на заемополучателя по договор за паричен заем № *****.

От представена по делото справка по посочения договор за паричен заем е видно, че са извършени плащания в общ размер на 1546,88 лева, разпредени за главница – 1306,75 лева и лихва – 240,13 лева, като е останал дължим остатък в размер на главница – 2765,25 лева и лихва – 176,51 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Поначало договорът за потребителски кредит е формален поради изискуемата писмена форма за действително, реален или консенсуален по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК/. В настоящия случай, с оглед уговорката между страните за рефинансиране на задълженията следва да се приеме, че процесният договор има консенсуален характер, поради което с постигането на съгласие за предоставяне на сумата следва да се счита за сключен. По 3 отношение на направеното от ищеца възражение по повод заемното правоотношение, за погасяване на задълженията по което е използвана заемната сума по процесния договор, съдът намира, че действителността на това правоотношение не е предмет на делото, поради което не подлежи на изследва в настоящото производство. Достатъчно е изразеното от ищеца съгласие, чрез полагане на подпис в процесния договор, чиято истинност, в частност авторство не е оспорена по делото.

В изпълнение на служебните си задължения съдът извърши проверка относно действителността на процесния договор за паричен заем. Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай съдът констатира, че посочените изисквания са спазени. Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, написан е по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв /не по-малък от 12/ шрифт и е съставен в два екземпляра за всяка от страните. В договора е посочен общият размер на кредита /чл. 2, т. 7/ и условията за усвояването му – рефинансиране на предходен договор /чл. 2, т. 9/. Лихвеният процент е уговорен като фиксиран годишен процент в размер 10 %, като са посочени условия за прилагането му /чл. 2, т. 6 и т. 6.1/. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като не важи изискването за посочване на методиката за определянето му. Посочен е годишният процент на разходите по заема и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /чл. 2, т. 8/. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания; договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията, както и други разходи, освен посочените в договора. Предвид обстоятелството, че процесният договор за заем е с предварително установен размер на главницата, усвоен еднократно, и с фиксиран размер на възнаградителната лихва за срока на договора, както и че вземанията по него са платими на предварително определени анюитетни вноски по погасителен план, следва да се приеме, че липсват други допускания по т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК, които заемодателят да вземе предвид при изчисляването на годишния процент на разходите. Към договора е приложен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 7 от договора са уредени правата на заемателя, включващи правото му при определение условия да получи извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, както и правото му в 14-дневен срок от сключане на договора да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, като е посочен начина на упражняване на това право. Наред с изложеното съдът не констатира наличие на клаузи в 4 процесния договор, които да нарушават добрите нрави или да са неравноправни и във вреда на потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по повод Договор за паричен заем № *****/***** г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Т. А. Г..

Установява се, че отпуснатата в заем сума в размер на 4072 лева е използвана за рефинансиране на предходен договор за заем, като изцяло са погасени задълженията по него. От събраните по делото доказателства се изясни, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е направил плащания в общ размер на 1546,88 лева, като е останал остатък в общ размер на 2941,76 лева, от който за главница – 2765,25 лева и лихва – 176,51 лева.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Що се отнася до обективно, кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, то с оглед установените релевантни обстоятелства, претенциите се явяват основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.