Определение № 518 от 17.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. София, 16.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600619 по описа за 2024 година Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава 22 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения М. Г. Г., чрез защитника му адв. Ю. Н. – САК, срещу определение от 16.04.2024 г., постановено по НЧД № 1599/2024г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определеното му по НЧД № 306/2020 г. по описа на ОС – Враца .Според защитата първоинстанционният съдебен акт не съдържа собствен анализ на фактите по делото, като съдът се е позовал на становищата на административни органи и лица, без да обсъди противоречията между тях. Навеждат се доводи за наличие и на втората изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно – осъденият е дал достатъчно данни за поправянето си и не е необходимо остатъкът от наказанието да бъде изтърпян в контролирана среда. Защитникът се позовава на липсата на осъждания след извършване на последното престъпление, включено в съвкупността, показаните положителни резултати при упражняваната от Г. трудова дейност, стриктното спазване на дисциплината в местата за лишаване от свобода, липсата на конфликтни ситуации, получените награди и липсата на наложени наказания. Акцентира върху данните за съхранени семейни връзки, трудови компетенции и социална среда, които биха допринесли за правилната му реинтеграция след напускането на затвора, като наред с това СГС не е съобразил в 1 определението си, че стойностите на актуалната оценка за риска от рецидив са променени от високи в средни – 42т. Навежда доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради липсата на анализ на наличните доказателства по делото, не е обсъден плана за изпълнение на присъдата, вследствие на което липсва преценка до каква степен са изпълнени целите, заложени в него, респ. налице ли е необходимост за продължаване на работата с осъденото лице. Позовава се на задължителните указания, дадени с Постановление № 7/27.06.1975г. на ПВС, изм. с Постановление № 7/06.07.1987г., като в заключение, моли да бъде отменено атакуваното определение и да бъде уважена молбата на осъдения, като предлага да бъде определена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „задължителни пробационни срещи с пробационен служител“ за изпитателния срок на предсрочното освобождаване.

САС, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови определението си, СГС е установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани, и като такива се споделят от въззивния съд.

Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките по чл. 70 от НК. Правилна е констатацията, че към момента на първоинстанционното произнасянето, осъденият Г. е изтърпял фактически 7 години 4 месеца и 22 дни т.е. повече от ½ от наложеното му общо най-тежко наказание от 10 години лишаване от свобода, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, приложима за него, като по този въпрос не се спори по делото. Правилно е и становището за отсъствието на втората кумулативно изискуема предпоставка - осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Видно от приложения по делото доклад по чл.155 ал.1 от ЗИНЗС за оценка на риска от рецидив и вреди, първоначалната оценка на риска от рецидив е претърпяла последователна редукция от 57 г., 55г., 49 г., до актуалните към настоящия момент средни стойности

- 43т. По отношение на констатираните дефицитни зони е отразена положителна промяна при отношението на 2 осъдения към правонарушението, междуличностно поведение, начин на живот и обкръжение, трудова заетост и умения за мислене. Констатират се е и промени в стойностите на рисковете от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода, които в последния доклад са определени като ниски. С непроменени средни стойности остава обаче рискът от вреди за обществото, предвид характера на последното престъпление, включено във формираната съвкупност – опит за убийство на служители на МВР и притежание на огнестрелно оръжие без надлежно разрешително.

САС се съгласява, че следва да бъдат отчетени положително обстоятелствата, че осъденият Г. упражнява трудова дейност, като и към настоящия момент работи на външен обект „МВР – Болница“, участва в различни корекционни програми, лекции и спортни турнири. Същият е многократно награждаван по време на престоя в Затвора – Враца - със Заповед № 1030/10.05.2021г. с „писмена похвала“, със Заповед № 3108/29.11.2021г. с „Извънредна хранителна пратка“, със Заповед № 861/06.04.2022г. с „удължено свиждане“, както и след преместването му в ЗООТ „Казичене“ – със Заповед № 103/10.08.2022г. със „свиждане с близките извън ЗО за срок от 12 часа“, със Заповед № 170/03.05.2023г. с „две денонощия домашен отпуск“, със Заповед № 304/20.09.2023г. с „три денонощия домашен отпуск“, със Заповед № 403/13.12.2023г. с „четири денонощия домашен отпуск“. Поради липсата на констатирани нарушения режимът за изтърпяване на наказанието е променян два пъти, като със Заповед № 69/23.10.2023г., влязла в сила на 10.11.2013г., е бил изменен в „лек“.

Правилни са изводите на първата инстанция, че по отношение на Г. е наличен поправителен процес, но превъзпитателната дейност към момента не е завършила напълно. Според приложения по делото нов /препланиран/ индивидуален план за изпълнение на присъдата от 24.02.2024 г., в рамките на една година предстои корекционна работа с него по отношение на дефицитите, констатирани в отношението му към правонарушението, насочена към изграждане на трайна промяна в криминалните му нагласи.

Въпреки че, СГС изрично не е коментирал в мотивите си съдържанието на този документ, същият е бил съобразен при вземане на крайното му решение.

Действително, неотносими в случая са изводите на първостепенният съд относно личността на осъдения Г., въз основа на „многобройните осъждания, които са били в условията на групиране“. Предмет на обсъждане в производството по чл.440 от НПК е единствено поведението му в 3 пенитенциарното заведение и постигнатите резултати в поправителния и превъзпитателния му процес. САС намира за неотносимо към предмета на настоящото производство и твърдението на защитата за липса на други осъждания на Г. след извършване на последното деяние – по чл. 116 от НК, като това му поведение е обективна последица от прилаганата спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража за времето от 17.03.2013 г. до 13.02.2014г., както и на съзнанието за воденото срещу него наказателно производство и процесуалното му задължение за въздържане от противоправно поведение, с произтичащите от нарушаването му негативни последици .

Действително, както с основание се възразява в жалбата, констатира се известно противоречие между становището на началника на затвора по повод молбата за УПО и това, дадено в доклада по чл. 155 ал.1 от ЗИНЗС за поправянето на лицето, но същото не е в състояние да повлияе на крайния извод, предвид останалите обективни данни, изводими от документацията, съдържаща се в затворническото досие на Г.. СГС е постановил акта си при съблюдаване на изискуемите от законодателя предпоставки в чл. 70, ал. 1 от НК, като въз основа на съвкупния анализ на наличните източници на информация, визирани в чл. 439а, ал. 2 от НПК, коректно отчитайки, както настъпилите положителни промени в поведението на осъденото лице, така и актуалните средни стойности на риска от рецидив и риска от вреди, в т.ч. непостигане в цялост на целите по чл.36 НК, САС не намира основания за коригиране на същия.

Неоснователно е възражението на защитата, че атакуваното определение страда от липса на мотиви. Първата инстанция е съобразила, както обстоятелствата, сочещи за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, така и степента на постигане личната превенция спрямо него, която обаче е приела за непълна и недостатъчна.

Не може да бъде споделено и твърдението на защитата, че молбата на осъдения следва да бъде уважена предвид семейното му положение и необходимостта да полага грижи за двете си деца. Сочените обстоятелства не са от категорията данни, които се взимат предвид от съда при преценката за наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК. Законодателят изчерпателно е посочил в разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК обстоятелствата, подлежащи на обсъждане за нуждите на констатацията за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието 4 добро поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви и всички други източници, касаещи поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

В контекста на изложеното САС споделя извода, че лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, въз основа на които да се приеме, че са постигнати в нужната степен изискуемите критерии за удовлетворяване на искането му за УПО. В тази връзка е необходимо продължаването изпълнението на заложените задачи според индивидуалния план на присъдата за постигане в цялост на целите по чл. 36, ал. 1 от НК.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.04.2024 г. по ЧНД № 1599/2024 г. по описа на СГС, 6 състав, НО, с което е оставена без уважения молбата на осъдения М. Г. Г. да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание по нчд №306/2020г. по описа на ОС-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5