Решение № 12785 от 20.11.2025, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12785 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257050702306 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба от П. П. Д. [ЕГН] от гр. Варна, М. Н. М. [ЕГН] от [населено място], общ. Аксаково, И. Н. М. [ЕГН] от [населено място], общ. Аксаково и П. П. Н. [ЕГН] от гр. Варна, всички чрез адв. Д. П. от АК – Варна със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], **** против Решение № 2980/07.08.2025 г., постановено по гр.д. №14222/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против Мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да бъде извършен въвод във владение НИ с идент. №****, с площ от 1 000 кв.м. по ПНИ на с.о.“****“ в землището на [населено място], общ. Аксаково по Заявление № 9400-1802/ 29.07.2024 г.

В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдо-производствените правила. Изложени са подробни доводи, като касаторите считат, че изводите на съда противоречат на материалния закон. Основно се оспорва извода на въззивния съд, че е налице спор за материално право. Искането е да бъде отменено въззивното решение, като вместо него бъде постановено решение по същество, с което да бъде задължен адм. орган да извърши въвод във владение на имота. Претендира се за присъждането на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по делото, касаторите редовно призовани се представляват от адв. П. от АК – Варна, който поддържа жалбата и и зразява мотивирано становище за отмяната на постановения въззивен съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община Аксаково, редовно призован не изпраща представител. Чрез процесуален представител гл.юрк. В Ю., редовно упълномощена, в писмена молба изразява становище по спора, че иска съдът да потвърди въззивното решение и че жалбата е неоснователна. Претендира присъждането на направените по делото разноски за юрк. възнаграждение, за които представя списък.

Заинтересованите страни: П. И. К., К. А. Н., Д. Ж. Т. и М. Ж. С., редовно призовани чрез адв. Д.А. от АК – Варна, редовно упълномощена се представляват от адв. А., която изразява мотивирано становище, че е налице спор за материално право. Нейните доверители владеят имота и са възразили против въвеждането във въвод на касаторите. Те не са ползватели, но са закупили имота от бивш собственик, който не е бил член на ТКЗС, за което са представили договори пред въззивния съд.

Представителят на контролиращата страна – ОП – Варна дава заключение, че подадената касационна жалба е основателна. Решението е постановено в противоречие със закона и следва да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата на касаторите, въззивният съд е намерил от фактическа страна, че видно от представено заявление от 26.07.2024г. до кмета на община Аксаково заинтересованото лице П. К. е подал такова за заверка на молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот с проектен индент по КК *** в [населено място]. Жалбоподателите са подали заявление на 29.07.2024г. до кмета на община Аксаково с посочване, че са собственици на [имот номер] по ПНИ на с.о. „****“ в землището на [населено място], общ. Аксаково, което право им е признато със заповед 167/31.05.2017 по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Съдържа се искане за въвеждане във владение на същите на посочения имот. Третото лице П. К. би могъл да има единствено облигационни вземания, които не са пречка за въвеждане във владение на заявителите. От представено писмо с изх. № 9400-18029(1)/16.08.2024г. от кмета на община Аксаково, във връзка със заявлението на жалбоподателите за издаване на протокол във въвод във владение за процесния имот от 29.07.2025г., се установява, че на жалбоподателите е указано, че след проверка на място в имота се е установило присъствието и на лицето П. К.–ползвател на имота, както и че [имот номер] е ограден и заключен, извършени са подобрения-ограда, постройка и трайни насаждения. Л. П. К. е инициирал процедура за снабдяване с констативен нотариален акт, и след проверка в архива на община Аксаково се установява, че той не е правоимащо лице по смисъла на пар.4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да е адресат на одобряване на оценка респ. процедура по извършване на оценка по пар.31 от ПМС 234/1999г. за ИД на ППЗСПЗЗ, не прилага спрямо него и отношенията с реституирания собственик следва се уредят по общия исков ред. С оглед на това е указано на заявителите- жалбоподатели, че следва да представят документи, доказващи уреждането на отношенията между П. Н. М. /жалбоподателите/ и П. К.. Заявителите са отговорили, с писмо получено при адм. орган на 29.08.2025г., не са в състояние да представят исканите документите и развиват съображения за липсата на необходимост от представяне на такива. Видно от писмо от 04.09.2024г. такова е изпратено от кмета на община Аксаково до жалбоподателите във връзка с тяхното заявление и са били дадени указания, че за да им се издаде протокол за въвод във владение следва да представят надлежни доказателства, удостоверяващи уредени взаимоотношения по отношение на извършените в имота подобрения, между наследниците на П. Н. М. /жалбоподателите/ и П. К.. Това писмо е получено от П. Д. на 11.09.2024г.

Жалбоподателите са представили заповед 167/31.05.2017г., видно от която на тях като наследници на П. Н. М. е възстановено правото на собственост върху новообразуван [имот номер] с площ от 1000 кв.м. по ПНИ на СО „****“, землище на [населено място], общ. Аксаково. Заинтересованите страни са представили: нотариален акт на недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС от 29.11.1967г. на И. М. И. е признато, че е придобил правото върху имот от 1,8 дка. в кръг „****“ при граници: път, В. и поляна; договор от 06.12.1980г., с който наследниците на И. М. И. продават наследственото им лозе в [населено място], парцел 181 с площ 1 дка., в местност „***“ на К. А. Н. и Д. Ж. Ж.; договор от 27.11.1980г., с който наследниците на И. М. И. продават наследственото им лозе в [населено място], парцел 180 с площ 1 дка., в местност „****“ на П. И. К. и М. Ж. Ж..

В допуснатата служебно от съда съдебно-техническа експертиза, вещото лице посочва, че съобразно събраните от него данни не може да се установи идентичност между имота, за който жалбоподателите са се снабдили със заповед по пар.4к 167/31.05.2017 г. и имотите представени в представителите от заинтересованите лица документи- нотариален акт и два броя договори от 1980г.

С молба от 04.07.2025г. заинтересованите страни са представили доказателства за депозиране на исковата молба в РС- Варна, с която са предявили иск за признаване за установено, по отношение на наследниците на П. Н. М. не са собственици, че П. И. К., К. А. Н., Д. Ж. Т. и М. Ж. С. са собственици на новообразуван [имот номер] по ПНИ на м. „*******“, землище [населено място], на основание давност владение, упражнявано от тях от 1980г., към което е присъединено владението, упражнявано от техните праводатели в качеството на наследници на И. И..

От правна страна въззивният съд е приел, че не споделя доводите за недопустимост на жалбата, изложени от ответника. Видно от изложеното хронологично развитие на адм. производство жалбоподателите са подали заявление за извършване на административна услуга – издаване на протокол за въвод. Административния орган е дал указания на жалбоподателите да представят намерените за необходими от органа доказателства, като жалбоподателите са изложили, че не могат да снабдят, а и не намират за необходими. След това изявление на жалбоподателите административния орган повторно им е дал идентични указания. Въззивният съд е счел, че при подадено заявление, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Т. изрично произнасяне липсва, като даване на указания на заявителите в административното производство и констатиране на тяхното изпълнение не може да се приравни на произнасяне, когато липсва ясно такова. Административния орган е дължал произнасяне по същество по искането като вкл. съобрази изявлението на заявителите, че няма да представят изисканите документи. Констатиране, че указанията не са изпълнение не представлява произнасяне при липса на извод от органа, че това неизпълнение следва да доведе от отказ за издаване на искания административен акт. Доколкото липсва произнасяне по същество от административния орган дали ще издаде искания протокол или отказва, то първоинстанционният съд е намерил, че е налице мълчалив отказ, който подлежи на обжалване, респ. жалбата е допустима.

Въззивният съд е намерил, че се установява, че между жалбоподателите и третите заинтересовани лица е налице спор за материално право. Двете групи лица твърдят свое право на собственост върху един и същи имот, като всяка група навежда различно правно основание за правата си. Действително от СТЕ не се установява, че представените от жалбоподателите и заинтересованите лица документи касаят един и същи имот, но следва да се съобразява, че в хода на настоящото производство заинтересованите лица са инициирали гражданско производство, в което са предявили установителен иск за признаване за установено по отношение на жалбоподателите правото им на собственост по отношение на новообразуван [имот номер] по ПНИ на м. „********“, землище [населено място]. Независимо от развитието на исковото производство, неговото иницииране е достатъчно, настоящият състав да приеме, че е налице спор за принадлежността на правото на собственост. След като такъв спор за права има между заварения в имота при проверката на място от административния орган и поискалите въвод, той не може да бъде решен в административното производство от адм. орган от който е поискано извършване на административна услуга по чл. 30 и чл. 32 от ППЗСПЗЗ, който в случая е кмета на община Аксаково. Процедурата по осъществяване на трасирането и въвода във владение, уредена в чл. 30 и чл. 32 от ППЗСПЗЗ са регламентирани като административни производства, в които не се решават гражданско-правни спорове. Поради това административният орган при констатиране на спор за права, който е от значение за извършване на услугата, няма право да го решава, а само да го констатира. В производството по обжалване на заповедта за отказ респ. мълчаливия отказ пред ВРС също е недопустимо да се решават гражданско- правни спорове. Именно поради изложеното съдът не следва да обсъжда доводите на страните чрез процесуалните им представители за доказаност на наведените от всеки от тях способ за придобиване на вещното право на собственост. Компетентен да се произнесе по този спор е гражданският съд, в случай, че бъде сезиран с иск, който се разглежда по реда на ГПК. В случая безспорно не се касае за въвод по изпълнително дело образувано за изпълнение на влязло в сила съдебно решение, а за въвод разписан като административна услуга в чл. 32 от ППЗСПЗЗ, която адм. орган извършва въз основа на реституционно решение и скица, но само ако не са налице пречки за въвода, тъй като адм. производство е безспорно. Правомощията на административният орган не са тези, които има съдия-изпълнителя по ГПК, а само да трасира имота и да въведе реституираните собственици в случаите, когато имота не се владее от други лица, респ. ако лицата в имота не твърдят, че са собственици на друго правно основание и не представят доказателства за правата си и не оспорват правата на лицата, поискали въвода. Това следва и по аргумент от чл. 34 от ЗСПЗЗ.