Решение № 336 от 05.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Теодора Стамболова

Милена Панева при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Ваня Илиева като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200537 по описа за 2023 година С присъда от 01.11.2023 г.,постановена от ОС-Монтана /МОС/ по Н.Д.31/21 г., подсъдимият Б. Т. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, търпимо при първоначален общ режим, като в съответствие с чл.354 А, ал.6 НК е постановено отнемане на високорисковите наркотични вещества-предмет на престъпно посегателство. Б. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.339,ал.1 НК.

На основание чл.53,ал.2, б.А НК е отнет в полза на държавата предметът на това деяние.

Присъдата е потвърдена с решение №125/06.04.23 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.531/22 г.

Срещу оповестения от въззивната инстанция съдебен акт е постъпила жалба от защитника на подсъдимия с посочени всички визирани в нормата на чл.348,ал.1 НПК касационни основания и с развити такива, които могат да се преценят като подведени под т.1 и т.2 от този законов текст. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца или отново при отмяна на същото-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС с даване на задължителни процесуални указания; или изменение на решението с преквалифициране на деянието спрямо Б. в по-леко наказуемо престъпление и/или намаляване на наложеното му наказание.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и упълномощеният от него защитник поддържат жалбата с отразените в нея възражения и искания.

1

Представителят на ВКП настоява решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Прави впечатление,че доразвивайки аргументите по касационната жалба в съдебно заседание пред ВКС, упълномощеният защитник откровено се позовава на недостоверност на ценени гласни доказателствени материали, на необоснованост на решението и на несъбиране на определени доказателства, довели до недоказаност на обвинението. Трябва да се отбележи,че не само видно от закона, но и при дълголетното прилагане на правилата за касационното наказателно производство, не е имало съмнение, че поначало ВКС е съд по правото. С изключение на хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК пред него не могат да бъдат поставяни на преглед доказателства по делото по същество и респективно да се релевират оплаквания за необоснованост на съответния съдебен акт и за недоказаност на обвинението. Такова поведение е допустимо пред съдилищата по фактите.

Както неведнъж до момента този съд е заявявал, при първо и второ редовно разглеждане на делото висшата съдебна инстанция по наказателни дела отговаря единствено на оплаквания за допуснати съдебни грешки по прилагане на процесуалния закон, откъдето да се прави извод за неверни заключения при приемане на фактите и оттам- по приложение на материалното право. Той не оглежда доказателствената съвкупност в нейната същина и не се произнася по преоценката й, в съответствие с въздигнати оплаквания за това. Оправдаването от тази инстанция е допустимо в случаите на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК, когато самата приета от контролираната инстанция фактология е непрестъпна, но въпреки това лицето е признато за виновно и осъдено.

Предвид казаното, ВКС заявява, че няма да обърне внимание на изложени в касационната жалба и на релевирани в открито съдебно заседание пред него изявления по конкретно обсъждане на доказателствената маса в същината й, според виждането на атакуващата страна. И най-простият разбор на съдържанието на доводите установява, че става дума за необоснованост, каквито и опити да се правят за обуславяне на процесуални нарушения. Същото се отнася и за оплакванията какви доказателствени материали не били набавени в хода на досъдебното разглеждане на производството /по изразените претенции в съдебно заседание пред ВКС/, откъдето пък се обосновава недоказаност на деянието. Като оставим настрана,че в съгласие с чл.7 НПК централната фаза на процеса е съдебната такава, когато се очаква да се генерира активност от страните, сред които са подсъдимият и неговият защитник, очевидно е, че обжалващата страна желае произнасяне от този съд при преоценка на доказателствата, след като иска директно оправдаване при очертана фактология по очевидно престъпна деятелност, приета от САС.

Отделно е другото прокарано в касационната жалба искане за произнасяне по силата на чл.9,ал.2 НК, поради малозначителност на деянието. Това означава ВКС да приеме, че от формална страна подсъдимият е извършил престъплението, и то според фактологията,възприета от контролираната инстанция, но да активира различно приложение на материалния закон. На такова основание вече върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е легитимирана да се произнесе, но едва след като направи преценка за основателност или не на процесуалните възражения, на изведената фактология и на съдебната позиция по принципното прилагане на НК със 2 съответно осъждане на дееца.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА ДОПУСТИМИТЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ДОВОДИ:

1/ В жалбата са откроени съществени неблагополучия на досъдебното производство, които не са отправени по-рано, а и не са намерили служебен преглед от никоя от решаващите съдебни инстанции. И макар да не е формулирано сериозно касационно изражение на твърдените обстоятелства, с оглед искане за оправдаване при преразглеждане на доказателствата, имплицитно е въздигнат същностен довод, който не може да бъде подминат.

Видно от материалите от досъдебната фаза, настоящото наказателно производство е образувано с протокол за първоначални и неотложни процесуалноследствени действия за извършено престъпление по чл.354 А,ал.1 НК-сиреч, по правилата на чл.212,ал.2 НПК. И действително, както е повдигнато обвинението и по обстоятелствената част на обвинителния акт, на 12.12.18 г. при проведена полицейска операция са задържани лицата Пл. М., Т. Н. и К. М., в които са били намерени различни наркотични вещества и които са признали,че са закупили същите от подсъдимия. За времето оттогава до 21.12.18 г.в хода на досъдебното производство /ДП/ са разпитани посочените лица, както и свидетелите В. Г., В. А. и А. Б.. Те,очевидно в съдържателен план на депозираните показания, уличават подсъдимия Б.. Това се е случило включително и при проведени пред съдия от съответния първоинстанционен съд разпити /преди привличане на дееца като обвиняем/.

На 04.01.19 г.в дома,обитаван от касатора, от 15.30 ч.до 17.40 ч.е проведено претърсване, за което е оформен протокол /л.27 от ДП/ за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение. В него е посочено,че той се налага поради налична информация в претърсвания дом да се държат наркотични вещества.

В кориците на делото не присъства яснота каква е тази оперативна информация, още повече предвид образуваното вече производство на основание иззети наркотици и разпити на няколко човека, уличаващи дееца. В хода на проведеното мероприятие не са намерени никакви забранени субстанции и са иззети електронни везни и боеприпаси.

Казаното навежда на разсъждение дали при провеждане на процесуалноследствените действия претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия, е била налице хипотезата за неотложен случай по смисъла на чл.161, ал.2 НПК. Отговорът е отрицателен. Това се дължи на момента на започване на досъдебното производство и ранното идентифициране на дееца според разпита на определени свидетели. При времевото съотнасяне на действията на компетентните органи с оглед несъмнената възможност в близкия до едномесечен срок, изминал от провеждане на първото действие по разследване, те да са били в състояние да поискат разрешение от съответен първоинстанционен съдия, за извършване на претърсване и изземване в обитваното от касатора жилище, се стига до заключение, че след снабдяване с такова, са можели да преценят конкретния момент,в който да предприемат нужното поведение. Това не е сторено, поради което при наличните в делото данни не следва да се приеме, че при процесните претърсване и изземване е налице неотложен случай по силата на чл.161,ал.2 НПК, когато провеждането на тези действия е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.

Няма съмнение, че обсъденият протокол е одобрен от съдия при първостепенния съд-л.26 от ДП. Това обаче не стига,за да се обоснове законосъобразност на процесуално-следствените действия с оглед тяхна неотложност. Както винаги досега настоящият съд е отстоявал тезата си, от една страна съдията не разполага с материали по делото /извън познание на чисто формалните предпоставки като престъпление, което се преследва; разследващ орган и време на извършване на 3 действието и представянето на протокола за одобрение/, от които да извежда заключение доколко в същински смисъл се е касаело за неотложност.

От друга- ако се приеме тезата, че след като има съдебно одобрение, то съдилищата по същество не следва да преценяват при наведени данни за това обосноваността и състоятелността на проведените процесуално-следствени действия с оглед тяхна неотложност, то тогава би се придала забранена от процесуалния закон предустановена доказателствена сила на определени материали и би се обезсмислило съдебно разглеждане на доказателствата в контекста на валидно тяхно набиране и при комплексен подход на преценка. Никога не е имало нито теоретично, нито практическо съмнение, че казаното току-що е незаконосъобразно.

В същата насока, макар и погледнати от различен ъгъл спрямо въпросите по отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване, са постановките по решение на СЕС, 4 състав, от 07.09.23 г., постановено по дело С-209/22 г.

Ето защо не може да не бъдат упрекнати решаващите съдилища за пасивното си поведение при преценка на изложените дотук въпроси. Дори и защитата да не е релевирала възражения по тях, внимателният прочит на доказателствената наличност е изисквал вземане на отношение по стореното и отхвърляне на обсъждания протокол за претърсване и изземване. Въз основа на него са приобщени като веществено доказателство две електронни везни. Притежанието на последните не е забранено. Но пък тяхно присъствие в обитавания от Б. дом е очертавано от контролирания съд като допълнителен аргумент в посока на приемането, че касаторът е разпространил инкриминираните наркотични вещества, продавайки ги на трима свидетели. При дължимо изключване на протокола това не би било сторено.

Погледнати по очертания начин, претенциите по касационната жалба за некачествено проведено досъдебно разследване с отразената конкретика, се явяват основателни.

Само предвид пълнота на процесуалното изследване е нужно да се отбележи, че при обсъжданото претърсване са иззети и боеприпаси, предмет на обвинението по чл.339,ал.1 НК, за което подсъдимият е оправдан, без сезиране за незаконосъобразност на присъдата в тази й част. Затова, въпреки че изключването на коментирания протокол би повлякло след себе си изключване на инкриминираните боеприпаси като годно иззети по този ред веществени доказателства, и респективно активиране на друг доказателствен път за установяване на тяхно присъствие, с признаването на дееца за невиновен по това обвинение неговите процесуални права се явяват защитени в пълнота.

2/ Част от касационната жалба е посветена на личен за страната анализ на неправилността на съдебното поведение по кредитируемост на показания на свидетели, уличаващи подсъдимия в извършване на престъпното деяние по чл.354 А НК. Същото е положението и с развитието на тази позиция в открито съдебно заседание пред ВКС.