Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 320 от 20.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1438/2024
Вид
Решение № 320
Подписан
20.12.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Катя Йорданова Господинова, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ, Петя Кръстева Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Деян Г. Петров като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601438 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв. Ганчо Иванов от АК - Бургас, служебен защитник на А. Н. И. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон“ № 111, вх. 2, ет. 1, подсъдим по НОХД № 3230/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, против Присъда № 159 от 27.09.2024 г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Пробация“, включваща пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по 6 месеца и наказание „Обществено порицание“. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението, извършеното да съставлява четири отделни престъпления – две с правна квалификация по чл. 183, ал. 1 НК и две с правна 1 квалификация по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, извършени при условията на съвкупност.

С жалбата се иска изменение на първоинстанционната присъда, чрез отмяната й в осъдителната част, прилагането на чл. 183, ал. 3 НК и ненаказването на подсъдимия, поради заплащане на дължимите суми за издръжка. В тази връзка защитникът посочва, че правилно районният съд е приел, че се касае до едно единствено продължавано престъпление, но неправилно е отказал да приложи нормата на чл. 183, ал. 3 НК, мотивирайки се със систематическото място на ал. 4 на чл. 183 НК, след тази на ал. 3 на същата разпоредба. Допълва, че действително е налице противоречива съдебна практика по въпроса, но намира, че в случая приложение следва да намери именно тълкуването, според което е допустимо при повторно осъждане на дееца той да се ползва от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК, ако не го е сторил при първото си осъждане.

В закрито заседание на 06.11.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва да се потвърди изцяло. Застъпва, че правилно РСБургас е отказал да приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, позовавайки се и на преобладаващата съдебна практика.

Частните обвинители - Н. А. И. и М. А. И. – и двамата действащи чрез своята майка и законен представител – Х. С. С., не се явяват – редовно призовани. Не се явява и техният повереник – адв. Деян Костов – БАК, също редовно призован.

Защитникът на подсъдимия – адв. Иванов – БАК заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да заплаща изцяло дължимата издръжка, но въпреки това е внасял суми, съобразно с възможностите си. Поддържа, че с оглед цялостното издължаване към децата му И. следва да се ползва от възможността по чл. 183, ал. 3 НК и да не бъде наказан.

Подсъдимият А. И. заявява, че се присъединява към заявеното от 2 неговия защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума отправя искане за отмяна на наложеното му наказание „Пробация“, доколкото евентуалното му изпълнение би го възпрепятствало при осъществяване на трудовата му функция.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

В хода на проведеното на 27.09.2024 г. разпоредително заседание пред РС-Бургас подсъдимият заявил, че желае делото да протече по реда на диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд, съобразявайки разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, възприел направеното самопризнание, като с надлежно определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивната инстанция констатира, че събраният в досъдебното производство доказателствен материал в действителност изцяло подкрепя направеното от подсъдимия ясно и изрично самопризнание, поради което правилно и законосъобразно районният съд, при излагане на мотивите си към постановената присъда, се е ръководил от правилото на чл. 373, ал. 3 НПК и е приел за осъществени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и в съответствие с правилата на диференцирана процедура по Глава 27 НПК, поради което и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, 3 включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав, подобно на РС-Бургас, прие следната фактическата обстановка:

Подсъдимият А. Н. И. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр. Б..

Той е ***, *** гражданин, ***, ***, ****, живее в с. ***, общ. Камено, ул.

„***“ № ***.

И. е осъждан, като с Присъда № 13/18.02.2022 г. по НОХД № 4961/2021 г. по описа на РС-Бургас, в сила от 08.03.2022 г., за извършени от него две престъпления по чл. 183, ал. 1 НК, му било наложено едно общо най-тежко наказание, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години.

Свидетелката Х. С. и подсъдимият А. Н. И. живели на семейни начала няколко години, като се разделили през лятото на 2021 г. От съжителството им те имали две деца - дъщеря Н. А. И., родена на ******** г. и син М. А. И., роден на ******** г. След раздялата упражняването на родителските права спрямо двете деца било осъществявано от майката – св. С., а подс. А. И. бил осъден с влязло в сила на 18.06.2019 г. Определение № 4825 на БРС по гр.дело № 3038/19 г. за одобряване на спогодба, да издържа своите низходящи (дъщеря си Н. И. и сина си - М. И.), като им заплаща месечна издръжка в размер на от по 140 лева за всяко от децата, платима чрез майката им - св. Х. С., считано от 11.04.2019 г. до настъпване на законни причини и основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна сума до окончателното й заплащане. Със същия съдебен акт И. бил осъден да заплати и издръжка в размер на от по 70 лева за периода от 01.11.2018 г. до 11.04.2019 г. за всяко от децата си.

Тъй като бил финансово затруднен да изплаща издръжките на децата си подсъдимият не изпълнил задълженията си по заплащане на издръжките съгласно определението на съда за периода от месец юни 2021 г. до месец февруари 2022 г., включително.

С Присъда № 13/18.02.2022 г. по НОХД № 4961/2021 г. по описа на 4

Районен съд —гр. Бургас, в сила от 08.03.2022 г., подсъдимият бил осъден за това, че не е давал издръжка на двете си деца за периода месец юни 2019 г. до месец май 2021 г. включително.

След влизането в сила на присъдата подсъдимият продължил да не плаща издръжка на двете си деца за периода месец март 2022 г. до месец октомври 2023 г. включително.

На 27.03.2024 г. подсъдимият заплатил на Х. С. сумата от 8352 лева, с което изплатил всички дължими издръжки за децата си.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС-Бургас, прие за безспорно установена на база на направеното от подсъдимия И. по реда на чл.

371, т. 2 от НПК самопризнание, подкрепено изцяло от писмените доказателства и гласните доказателствени средства, събрани в хода на производството, а именно :

Гласните доказателствени средства – показанията на св. Х. С. (л. 33 и л.

34 от ДП).

Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от първоинстанционното производство); разписка за получена парична сума (л.

18 от първоинстанционното производство); протокол за предупреждение (л.

13 от ДП); удостоверения за раждане (л. 17-18 л. 13 от ДП); определение за одобряване на спогодба № 4825 (л. 38-40 от ДП); писмо от РС-Бургас (л. 41 от ДП); писмо от ТД на НАП (л. 42 от ДП); писмо от Агенцията по вписванията (л. 43 от ДП); писмо от ЧСИ Михалев (л. 46 от ДП) и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 65 от ДП).

Съвсем законосъобразно РС-Бургас е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което правилно е приел за безспорно установено извършването на инкриминираното престъпление, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не е осъществил подробен анализ на доказателствата, но доколкото всички обсъдени доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РС5 Бургас е приложил материалните разпоредби на НК, като е приел, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Както коректно е посочено в мотивите на проверявания първоинстанционния акт - от обективна страна, безспорно с влизане в сила на 18.06.2019 г. на определението на БРС по гр. дело № 3038/19 г. за одобряване на спогодба, за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка в размер на от по 140 лева месечно по отношение на двете си деца. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане чрез пощенски запис, или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил финансово затруднен, както пледира защитникът му, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като той дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимият евентуално е имал финансови или други затруднения не го освобождава от задължението му да дава издръжка на децата си. Задължението на родителя за издръжка на низходящи е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер.

Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални затруднения, довели до невъзможност за заплащане на издръжка са ирелевантни.