Решение № 458 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330202199 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8505861519, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на С. И. С. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. По-конкретно твърди, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ПРАВОТО

Електронният фиш е издаден за това, че на 30.10.2022г., в 19:30 часа е установено нарушение № EC5310D1732308EEE053031F160A3C5D с ППС лек автомобил ***, с рег. № *****, с технически допустима максимална маса 1450 кг., в община Марица, за движение по път II- 64, км 45+850, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № 10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път II-64, км 45+850.

На първо място, изложената в ЕФ фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Овен това, тя се доказва от приложените по преписката:

- статични изображения, от които се установява, че процесният автомобил се е движел по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа;

- доклад за нарушението, от който е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесния автомобил и в този смисъл е пасивно легитимиран именно на него да се издаде ЕФ;

- справка от електронната система за валидна електронна винетка, от която е видно, че за процесния автомобил е била закупена електронна винетка с период на валидност 06.10.2021г. - 06.10.2022г. Следващата електронна винетка за автомобила е с период на валидност 13.02.2023г. - 13.02.2024г.

Тоест за деня на нарушението 30.10.2022г. няма валидна електронна винетка и заплатена пътната такса.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При правилно установена фактическа обстановка, законосъобразни се явяват изводите на наказващия орган, че жалбоподателят е допуснал нарушение по чл. 139, ал.6 ЗДвП, вр. чл. 10, ал.1, т.1 ЗДвП .

2

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 179, ал.3 ЗДвП, като санкцията е във фиксиран размер.

Съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушения по ЗДвП чл. 28 ЗАНН не се прилага, а всъщност случаят не може и да бъде счетен за маловажен, предвид дългия период, през който процесният автомобил е бил без закупена винетка.

За пълнота, макар такъв довод да не е правен, следва да се отбележи, че в случая са неприложими задължените указания, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, с които се приема, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, “ доколкото директивата, на която се позовава решението, касае задължението за заплащане на тол такси от тежкотоварни автомобили, а в случая става въпрос за неизпълнение на задължение за заплащане на винетна такса.

Приложение на разрешението по аналогия е недопустимо, доколкото са касае за съвсем различни задължения.

Съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тол таксата представлява такса за изминато разС.ие за пътни превозни средства по чл.

10б, ал. 3. Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разС.ие между две точки от съответния път или пътен участък.

Именно поради този характер на задължението за заплащане на тол такса в решението по преюдициално запитване е прието, че е непропорционална санкция във фиксиран размер, независимо от 3 изминатото разС.ие.

От друга страна, съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата винетната такса представлява такса за ползване на платената пътна мрежа за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а. Заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

От гореизложеното е видно, че за винетната такса е неотносимо обстоятелство изминатото разС.ие, а от друга страна тя е извън приложното поле на Директива 1999/62/ЕО, на която се позовава СЕС в решението си.

Не на последно място следва да се съобрази, че при разширяване на приложното поле на решението на СЕС по аналогия и за неизпълнение на други задължения по ЗДвП, за които от една страна е предвидена фиксирана санкция и които са извън приложното поле на Директива 1999/62/ЕО, напрактика би се минирал контрола за движение по пътищата, предвид използваната в ЗДВП техника за предвиждане на фиксирани санкции за редица нарушения, включително и за нарушаване на режима скоростта, което е резултат-чужд на идеята на законодателя.

Все в същата насока, следва да се посочи, че с фиксирани санкции се санкционира и управлението на МПС без валидна застраховка за гражданска отговорност по чл. 638 КЗ, като изпълнението на това задължение е много посходно по характер със задължението за заплащане на винетна такса, отколкото задължението за заплащане на тол такса.

Това е така, доколкото:

-и изпълнението на задължението по чл. 483 КЗ и това по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП предоставят възможност на определено МПС да се движи правомерно по пътищата на страната за определен период от време, -докато изпълнението на задължението за заплащане на тол такса дава възможност за изминаване на определено разС.ие.

При това фиксираната санкция по чл. 638 КЗ е по-висока, когато е за несобственик, от тази по чл. 179, ал.3 ЗДвП, като за законосъобразността на тази санкция никога не е имало колебания в практиката.

Освен това самият размер на глобата от 300 лева, не изглежда несъразмерен с тежестта на нарушението и преследваните цели.

4

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗА ИЗТЕКЛА

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за погасяване на отговорността му по давност, следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност:

-преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида- обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл.

81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК) . В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност- чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН);

-изпълнителка давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г.

5 по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд.

Жалбоподателят се позова в жалбата на двугодишна давност, като явно има предвид срока по чл. 82 ЗАНН, който както се изясни е неприложим в случая, доколкото касае хипотезата на изпълнение на влезли в сила ЕФ или НП.

С оглед гарантиране в максимална степен правото на защита на жалбоподателя, служебно следва да се разгледа въпросът дали не е изтекла и преследвателната давност.

В тази връзка следва да се съобрази, че Е Ф представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП, нито обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК, а само абсолютна преследвателна давност от 4,5 години по смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС.

Доколкото нарушението е извършено на 30.10.2022г. този срок безспорно е спазен.

Така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 610 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 23 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1640 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1382 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 3876 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2553 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2923 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2568 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2695 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1315 от 24.06.2015 г. по н. д. № 1282/2015 г. на Административен съд Пловдив, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

6

Вече се спомена, че съгласно трайната съдебна практика по аргумент от Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС при ЕФ субсидиарно приложение намира само абсолютната давност от 4,5 години по чл. 81, ал.3 НК, но не и обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК.

Дори и тя да намираше приложение обаче, тя отново би била спазена, предвид датата на извършване на нарушението-30.10.2022г.

По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна.