Протокол № 35 от 05.02.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 35 гр. Пещера, 05.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А.а при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. А.а Гражданско дело № 20255240101003 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

МОЛИТЕЛКАТА И. К., редовно уведомена, се явява лично и с процесуалния си представител адв. Д., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИЦАТА С. П., редовно уведомена, се явява лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. П., редовно упълномощена.

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Д. – Водим двама свидетели за разпит - К. К. и П. П.. Те са били отвън, пред вратата, на място, виждали са ги кога са дошли и излезли.

АДВ. П. - Ние водим един свидетел, който е бил единствен очевидец на 1 произтеклите събития. Това е синът на доверителката ми. С оглед равнопоставеност, моля да допуснете един свидетел на молителката.

Обстоятелството кога моята доверителка със сина си е дошла, влязла и излязла от този дом, може да бъде установено от разпита на нашия свидетел и е безспорно. Не се налага да се разпитват 2-ма свидетели на молителката.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит по един свидетел на всяка страна.

Сне се самоличността на първия свидетел, както следва:

СВ. К. А. К. – 19 г., български гражданин, неженен, неосъждан. Внук съм на молителката И. К. и племенник на С. П. – Искам да съм свидетел.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на първия свидетел, със снета самоличност, както следва:

СВ. К. – Бяхме на вилата, която се намира в м. „Цигов чарк“, землището на Батак. Това беше през 2025 г. по спомени, беше края на лятото, защото все още времето беше топло. Беше по обяд, или следобед по мои спомени. Бях на вилата с моята приятелка. С нас още бяха баба ми И. К. и Ж. И. – съжителят на баба ми. Отидохме да ги видим. При това, С. - леля ми, дойде от нищото, като по никакъв начин не бяхме предупредени за нея и влезе в стаята. Аз и баба ми бяхме вътре във вилата - в хола на долния етаж. Приятелката ми и съжителят на баба ми бяха отвън. Тогава се появи леля ми, като нямахме предварително известие, че тя ще посещава вилата. Мисля, че е на баба ми тази вила. Първоначално леля ми влезе сама и ме изгони, след това влезе и братовчед ми М.. Каза ми да изляза от вилата, че трябва да говорят с баба ми.

След нея влезе и братовчед ми М.. Заключи се вратата, за да не може да имаме достъп до помещението. Чухме, че вътре се случва нещо, чухме чупене на предмети, удряне, викове, опитахме се със съжителя на баба ми да влезем във 2 вилата, но вратата беше заключена. Тъй като знаехме, че братовчед ми е вътре, Ж. попита М. какво става, всичко наред ли е. С Ж. попитахме братовчед ми какво се случва вътре, братовчед ми е синът на С.. Той каза, че всичко е под контрол. Аз чуках на вратата и се опитах да вляза, но не успях. При излизане С. ме бутна. С. излизаше от вилата след цялото говорене и трошене, от което ние нищо не успяхме да видим, излезе и ме бутна, като ми каза, че нямам работа там или нещо от сорта, нямам точни спомени. Нямаше уточнение къде там нямам работа, възприех, че става въпрос, че нямам работа във вилата. Баба се опита да застане между мен и С., тя също излезе от вилата, при което дясната ръка на баба ми беше затисната от вратата, защото я избута. Мисля, че имаше синина, доста й беше пострадала дясната ръка. Не посмях, бях твърде уплашен да разпитвам и нищо не казах на С.. Думите на С., когато излизаше бяха, че ако баща ми и баба ми не й припишат имота до 2 дни, за който не разбрах за какъв имот става въпрос, ще ги унищожи. След като тръгнаха С. и сина й, аз и Ж. влязохме вътре във вилата и видяхме в стаята, в хола, баба седнала да плаче и всичко беше с главата надолу – имаше строшени стъкла на пода, масата беше почти преобърната, столове, друго не си спомням. Не бях виждал баба си така преди, беше доста уплашена като влязохме вътре. Не си спомням точно какво е казала. Баба ми беше седнала и плачеше, не помня точно какво каза, но се опитах да я успокоя. Не съм разпитвал какъв е поводът за разправията. Тя каза, че я е била заплашила, почти я е била ударила, но братовчед ми я е спрял. Не ми сподели баба ми какво е говорено, но бях чул отвън пред вратата, но не мога да кажа конкретните думи. Това не беше спокоен разговор, беше си като чиста заплаха. Когато леля ми излезе от стаята, не бях виждал човек в такова състояние – ярост, не я бях виждал в това състояние друг път. До този момент не съм констатирал проблеми между баба ми, съжителя й и леля ми. Първоначално видяхме само леля ми и М., след това разбрахме, че ги е докарал един грък – видяхме колата след това, за която знаем, че я управлява едно лице от гръцки произход. Не знам на кого е собственост колата. Познава се това лице с леля ми. Знам, че преди това е посещавал вилата на баба ми с леля ми. Мисля, че е на около 60 г. Ж.. Не знам точно възрастта на баба ми. Мисля че и тя е около 60 г. Аз не знаех, отидох с приятелката ми да си починем и не знаех, че леля ми ще идва. Не трябва да ни предупреждава, но очаквах да се обади да знаем, че ще дойде да се видим, не знам. Не се нуждае от разрешение да посещава вилата, но за да се срещнем, 3 обичайно се чуваме. Нямам представа на кой точно е собственост тази вила.

Възможно е леля ми също да е собственик, не съм сигурен. В момента, в който ме изкараха отвън, малко след това - може би минута след това, заключиха вратата. Аз се опитах да дърпам и да вляза. Не съм сигурен, но може би 10тина минути, или малко по-малко, продължи цялото нещо. От яростта бях уплашен, от това, което чувам, от яростта на леля ми. Тази ярост се изразяваше в хвърляне, чупене, викове. Ако не е била тя, не знам кой е хвърлял. Не съм видял кой хвърля предмети, чух кой викове и предположих, че е леля ми. Малко ме съмнява друг да е хвърлял, а тя да е викала, виковете й бяха от ярост. Не се чуваше достатъчно добре, за да определя точните думи, но бяха заплахи. Ставаше въпрос за някакъв имот, тъй като аз не обичам да се меся и съм малък за тези неща, не знам, но ставаше въпрос за имот и чух нещо от сорта, че ако не го припишат, ще ги унищожи, ще съжаляват, говореше се за баща ми, че не заслужвал. Доста грозни изрази имаше. Помня, че имаш нещо от сорта на това, че ще бъдем в лайна и т.н. Не знам личните взаимоотношения между леля ми и баба ми какви са. Живяха в къщата до нас леля ми, баба ми и братовчед ми М.. Тогава нямаше проблеми. Помня, че леля ми водеше баба ми по болнични заведения. Баща ми не е водил баба ми по болници.

АДВ. Д. - Нямам въпроси.

АДВ. П. - Нямам въпроси.

Сне се самоличността на следващия свидетел, както следва:

СВ. М. Н. П. – 23 г., български гражданин, неженен, неосъждан. Син съм на ответницата и внук на молителката – Искам да съм свидетел.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля, със снета самоличност, както следва:

СВ. П. – Присъствах на случая. Бяхме на вилата на „Цигов чарк“. Това беше 2025 г., мисля че беше м. септември по спомени, следобедно време беше.

4

Аз отивах на вилата с майка ми. Вътре нямаше хора, те бяха отвън на пейката баба ми И., братовчед ми К., неговата приятелка, на която не знам името, Г., който е приятел/любовник на баба ми и още един човек, който не познавам.

Ние я помолихме да поговорим, даже отворихме външната врата на оградата и поздравихме. Вилата има дървена ограда с врата, има външно кътче за сядане вляво и вилата е вдясно. Поздравихме и помолихме баба ми да разговаряме.

Тя стана и каза: „Разбира се“, влязохме вътре. Аз лично винаги съм бил в страхотни отношения с баба ми. Тя като малък ме е гледала, живели сме заедно. Живяхме тримата с майка ми и баба ми в една къща, всичко беше страхотно. Преди това за нея лоша дума аз не мога да кажа. Влязохме, поканихме я на разговор, тя стана отвън, тя водеше, влязохме, тя си седна, скръсти си краката. Влязохме във вилата аз, майка ми и баба ми. Затворихме вратата и започнахме да говорим. Темата беше изключително грозната постъпка от тяхна страна - от страна на баба ми И., която се изразяваше в това, че са приписали идеални части от магазин в гр. Пазарджик. Баба ми лично е приписала идеалните си части, които е имала, на моя вуйчо - нейният син, братът на майка ми - А. К., които ид. части бяха обещани и заричани с години на майка ми. Това е семеен бизнес, който в годините всички са развивали – баба ми, майка ми, вуйчо ми отчасти. Това е семеен бизнес. Той е бил собственост на всички, не е бил само на баба ми, затова тя е приписала идеална част. Майка ми също има части, вуйчо ми също - те са били в съсобственост. През целия мой съзнателен живот това нещо е винаги било, че магазинът е на половина, казваше се: "На майка ти си е на майка ти, на вуйчо ти си е на вуйчо ти“. Поводът беше това, че идеалните части на баба ми, всичките, са били преписани на вуйчо ми. Част от магазина, който е бил заричан на майка ми, е отишъл на името на вуйчо ми. Това се е говорило с години. Преди 2-3 години, не помня точно, може и повече, вуйчо ми и вуйна ми Й, поискаха целия магазин - не тяхната половина, не друго, а целият бизнес, което тогава баба ми отрече и каза, че не е справедливо и честно, че трябва да е на половина. Поради нейното отрицание на това искане, те не й говориха в продължение на 2 г., а живеят в един двор. Вуйчо ми А. К. и вуйна ми Й не поздравяваха баба ми и не й говориха в продължение на 2 г. Къщите им са на 10-15 м. една от друга и са в едни двор. Това говори достатъчно какви хора са те. Общо взето просто я попитахме защо го е направила, а тя беше седнала, скръстила крака, с ръката отстрани, все едно беше седнала в трон, 5 доста надменно ни гледаше и с предизвикателен поглед, като майка ми започна с това: „Направила си го, знаем, обясни ни защо?“, а баба ми започна с думите: „Аз ще правя каквото искам, то си е мое!“. Доста надменни изказвания бяха, което е изключително грозно от нейна страна. Майка ми беше много наранена и огорчена, защото те винаги са имали силна връзка с майка си. Баба ми беше в болница в София със седмици, майка ми всеки божи ден ходеше. Готвеха й супи, пътуваше майка ми от Пазарджик до София, а вуйчо ми един път не отиде до болницата. После бяха с КОВИД в болница, майка ми всеки божи ден ходеше - с на баба ми приятеля лежаха в болница в Пловдив тогава. В Пазарджик също имаше доста тежко изследване - майка ми беше там всеки ден. Вуйчо ми доста е нехаел и поради тази причина казвам, че връзката е била страшно силна между баба и майка. Майка ми много я болеше от това, че това е предателство от най-близкия ти човек. Баба ми каза:

„То си е мое, ще правя каквото преценя, ще го препиша на който си искам!“ и т.н. Майка ми с болката й каза: „Да знаеш има Господ.“, като имаше и висок тон и й каза: „Има Господ, той гледа, всичко се връща.“ – това беше казано на висок тон. Майка ми взе една чаша, хвърли я зад нея, защото баба ми седеше пред нея. Баба ми седеше на Г-образен диван, майка ми седеше на стол срещу нея и при казването, че има Господ, при ставането, бутна стола със ставането си, падна стола, наведе се вдигна го, взе една чаша, хвърли я назад, чашата попада в долната част на ТВ-шкафа, в стъклената част, това е шкафът, върху който е поставен телевизора и се счупи витрината. Баба ми беше отпред, а майка ми я хвърли назад, затова може би оцели шкафа и вратичката, и счупи и нея. После бутна с ръката си една фруктиера, тя не се счупи, тя беше бутната, удари се в стола и падна. Една кана имаше, после още една чаша хвърли на земята, каната също някак я избута по-силно. Контекстът беше, че „Господ гледа“. Като влязохме в хола, затворихме вратата, но беше отключена, аз я затворих, защото бях последен. Братовчед ми К. искаше да влезе. По средата на разговора беше горе-долу, той тръгна да влиза, защото чу, че се вика, че има висок тон, аз отидох към вратата, защото бях прав, казах му: „Спокойно, всичко е наред, няма проблеми“ и аз лично заключих вратата. Тя отвътре е с едно малко резе и аз я заключих лично. Казах му: „Всичко е наред, не се притеснявай“. Баба ми също стана, тръгна към вратата, не разбрах защо тръгна към вратата. Аз лично заключих вратата, после тя се върна и седна пак на дивана. Не сме удряли или блъскали баба ми. Всичко беше по нейна воля.