Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 25.04.2025, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1215/2023
Вид
Решение № 111
Подписан
25.04.2025
Състав
Полина Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл. 99 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. *****, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Ив. П. при участието на секретаря Ж. Т. Б. като разгледа докладваното от Полина Ив. П. Гражданско дело № 20233130101215 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: ********** срещу Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. ***, с която е заявен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/6 идеална част от дворно място, находящо се в село ****, общ. ****, обл. ******, представляващо УПИ XVII-275, кв. 31, по регулационния план на **********, одобрен със Заповед № 3223/01.08,1969 г., цялото с площ от 1000 кв.м. по данъчна оценка, с площ от 990 кв.м. по документи за собственост и с площ от 969 кв.м. по скица, както и от построените в него – жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м. и навес с оградни стени с площ 50 кв.м., при граници на мястото по скица: улица, УПИ XVIII 276, II-274, III-273, XVI-275, съчетано с искане, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт № 167, том II, рег. № 1754, дело № 347/2010г., съставен от нотариус З. А.. с рег. № *****, вписан в СВ под акт № 122, том IV, вх. рег. № 1617 от 13.05.2010 г., дело № 732/2010 г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: Ищцата твърди, че съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 77, том III, дело № 938/22.11.1966 г. на **** народен съд нейният дядо Р. Г. Р., ЕГН ********** е признат за собственик на следните недвижими имоти: къща и навес с дворно място от 990 кв.м., представляващо парцел V-44, кв. 59 по плана на село ****, обл. ****** и дворно място от 1060 кв.м., представляващ парцел XIV-44 в кв. 59 по плана на село ****, обл. ******. Твърди се, че след като Р. Г. Р. е починал, е оставил за наследници: Н.С. Р. /починала на 12.06.1995 г./ и синовете си Г. Р. Г. /починал на 10.06.2009 г./ и Й. Р. Г. /починал на 27.06.2001г./. За наследници на Г. Р. Г. ищцата сочи:

Г.К. Г., ЕГН **********, Р. Г. Р., ЕГН ********** (себе си) и Н. Г. Р., ЕГН ********** (ответника), а за наследници на Й. Р. Г.: С.В. Р. /починала на 16.04.2023 г./, Н.Й.Б., ЕГН 1

********** и В.Й.Р., ЕГН **********. Ищцата се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от оставеното й наследство от покойния й баща Г. Г., който е притежавал ½ ид.част от имота, придобито по наследство, респективно ищцата заявява, че има право на собственост върху 1/6-та ид. части от спорния недвижим имот. При извършена проверка в имотния регистър ищцата посочва, че е установила, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 122, том IV, дело 732, вх. рег. № 1617 от 13.05.2010 г. на СВ *****, брат й Н. Г. Р. е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в село ****, общ.

****, обл. ******, с площ от 1000 кв.м. при граници: улица, ПИ XVIII-276, III-274, XVI-275, включено в УПИ XVII-275 в кв. 31 по плана на селото и построените в това дворно място жилищна сграда с площ от 73 кв.м. и стопанска постройка с площ от 50 кв.м. Твърди идентичност между парцел V-44 в кв. 59 по плана на село ****, обл.

****** и УПИ XVII-275, кв.31 с площ 969 кв.м. Моли за уважаване на иска, отмяна на издадения КНА и присъждане на стоР.те по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Г. Р., с който се изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Ответникът посочва, че е във владение на описания в исковата молба имот от повече от 25 години, като владее напълно необезпокоявано от преди 2000-та година, което е било явно и непрекъснато, както за всички роднини, така и за всички в селото.

Потвърждава, че през 2010 г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Заявява, че и до настоящия момент единствено той владее напълно и необезпокоявано от никого процесния имот, в който отглежда животни и сее различни култури. Счита, че сестра му – ищцата в производството винаги е възприемала този имот като негов и никога не е предявявала никакви претенции спрямо него до момента. Посочва, че през целия си живот е живял заедно със семейството си и майка му в *****, а сестра му била установена трайно в чужбина. Твърди, че от издаването на нотариалния акт за собственост през 2010 г. до момента никой не е оспорвал правото му на собственост върху процесния имот, макар и този факт да е бил известен на всички, включително и на сестра му. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители. Ищцовата страна моли за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото. Ответникът оспорва исковата молба и претендира отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на ищеца, с които се обобщава доказателствения материал по делото, съпоставя се със законодателната уредба и се обосновава извод за основателност на предявения иск.

Писмени бележки са изготвени и от ответната страна, с които се изразява становище за неоснователност на исковата претенция, поради настъпила в полза на ответника придобивна давност спрямо претендираната идеална част от ищцата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостовеР.е за наследници на Р. Г. Р., ЕГН ********** негови наследници са: Г.К. Г., Р. Г. Р., Н. Г. Р., Н.Й.Б. и В.Й.Р.. А съгласно удостовеР.е за наследници на Г. Р. Г., ЕГН ********** негови наследници са съпругата му Г.К. Г., Р. Г.

Р. и Н. Г. Р..

По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по 2 наследство и давностно владение № 77, том III, дело № 938/1966 г. от 22.11.1966 г. Р. Г.

Р. е признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в село ****, обл.

******: къща, кухня с навес и дворно място от 990 кв.м. – парцел V-44, кв. 59 по плана на селото и дворно място от 1060 кв.м. – парцел XIV-44 в кв. 59 по плана на селото.

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 167, том II, рег. № 1754, дело № 347/2010 г. по описа на нотариус З. А.., вписан под вх.

№ 1617/13.05.2010 г., акт № 122, том IV, дело № 732/2010 г. в СВ при РС ***** Н. Г. Р., ЕГН ********** е признат за собственик на дворно място, находящо се в ********** с площ от 1000 кв.м., включено в УПИ № XVII-275 в кв. 31 по плана на селото, ведно с построените в това място жилищна сграда с площ от 73 кв.м. и стопанска постройка с площ от 50 кв.м. Представено е и копие от разписен лист, в който за собственик на имот под № XVII-275 в кв. 31 по плана на селото е записан Н. Г. Р. по силата на посочения нотариален акт от 2010 г.

Видно от скица № 641/20.12.2023 г., издадена от община ****, обл. ******, имот УПИ XVII-275 в кв. 31 е с площ 969 кв.м. Издадена е и данъчна оценка за УПИ XVII-275, кв. 31 по плана на селото. Представена е извадка от кадастралнорегулационния план на село ****, одобрен със Заповед № 4885/11.12.1933г. за парцели V-44 и XIV-44 в кв. 59 по плана на село ****.

Ангажирани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, водени от двете страни, а именно: Й. Д., С.С. и Й. Л. от ищеца, а С.М., Д.Н. и Н.Н..

Свидетелят Й. И. Д. излага, че е непосредствен съсед на Н. и живее в имот № 12 от 7 години, който граничи със западния имот на Н. с площ от около 900 кв.м.

Посочва, че между имотите им и от страната на улицата имотът на Н. е ограден с каменен зид, а от другата страна граничи със стопански сгради, собственост на Н..

Свидетелят описва Н. и семейството му като трудолюбиви хора, които поддържат и ремонтират селскостопанските сгради в процесния имот, построили навес за овце, оранжерия. Отглеждали животни и зеленчуци. Семейството на Н. живеели в другия имот, който се явявал по-долния от процесния. В горния /процесния/ имот имало стара къща, която той частично ремонтирал, като големият му син планирал да довърши ремонта и да живее там. Счита, че всички хора в селото знаят, че този имот е собственост на Н., който притежава общо два имота в ****. Съседът споделя, че не познава сестрата на Н. и никога не я е виждал. Други хора не е виждал да са работили в имота.

Според свидетелските показания, дадени от свид. С.Ж.С., който се явява съсед – през една къща с имота на Н., процесният имот представлявал двор с къща и стопански постройки с площ от около един декар. Свидетелят споделя, че живее цял живот в селото и познава Н. откакто се помни. В имота имало оранжерия и асмалък.

Свидетелят споделя, че в селото е общоизвестно, че имотът принадлежи на Н..

Свидетелят излага, че знае, че Н. има сестра, но не я е виждал поне от 15 години, виждал само майка му и децата му. Свидетелят споделя, че имотът е бил собственост на бащата на Н., който е починал след дядо му. Познавал е бабата и дядото на Н. – Н. и Р., които починали преди много години. Бащата на Н. починал преди повече от 10 години, от когато Н. започнал да стопанисва имота. В него отглеждал растения и животни – телета, овце и зайци. Свидетелят отрича да е чувал за уговорки относно наследството на имотите.

Съгласно свидетелските показания, дадени от свид. Й. Т. Л., жител на с.

****, Н. се грижи и стопанисва имота повече от 15 години. Описва, че имотът граничи 3 с главния път и е ограден добре, като в него имало ниска къща със стопанска пристройка, разположени в източната и северната част. Излага, че къщата е обърната с лице към пътя и е оградена откъм улицата с каменна ограда. В имота Н. отглеждал животни – малки телета, овце, кучета, грижел се и за оранжерия, имало и трактор.

Според свидетеля къщата е годна за живеене и е била обитавана от работник на Н..

Свидетелят излага, че познава сестрата на Н., но не я е виждал в селото от поне 15 години и не знае къде живее. За имота се грижел Н., съпругата му и децата им, в който свидетелят не е виждал друг човек. В селото било общоизвестно, че къщата е на Н..

Свидетелят излага, че Н. със семейството си и майка си живеят в съседната къща, а въпросният имот е негово наследство от дядо му. Споделя, че наскоро е чул за първи път, че сестрата на Н. има претенции към имота, което го е изненадало. Той смятал това за несериозно, тъй като бил убеден, че тези въпроси са уредени отдавна документално и физически, предвид че Н. стопанисвал и се грижил за имота толкова дълго време.

Видно от свидетелските показания на свид. С.К.М. която в продължение на 9 години от 1982 г. работила в с. ****, се установява, че Р. и Н. имали наследствен имот от баба си, който бил в съседство с къщата, в която живеели родителите им. Майка им понастоящем живеела с Н. в една къща. Свидетелката споделя, че знаела, че бабата е започнала да подготвя документи за прехвърляне на имота на името на Р. преди много години, но внезапната смърт е оставила нещата недовършени. В имота имало двор и къща, която е започнала да се руши. Н. построил селскостопански постройки в имота, а Р. е искала да ремонтира къщата и да я ползва, за което брат й нямал нищо против.

Въпреки това, тя не е предприела стъпки за ремонта, тъй като е нямала средства.

Затова заминала *****, за да събере пари за ремонт. Отношенията между Р. и Н. са се влошили преди около две години, когато тя е научила, че брат е станал собственик на имота, след което те престанали да контактуват. Свидетелката споделя, че през 2022 г. Р. последно е посетила имота, а преди това ходела всяко лято. Свидетелката посочва, че след 1991 г. е посещавала имота на всеки два месеца. След това виждала имота поне веднъж годишно и си спомня, че е бил ограден. Къщата не била в добро състояние, но Р. живяла там с приятеля си две години след 1999 г., а през 2011 г. заминала *****, където се установила трайно.

Според свидетелските показания на свид. Д.Я.Н. – снаха на ищцата, чийто показания се преценяват съобразно чл. 172 от ГПК, процесният имот, наследствен от бабата на свекърва й, бил обещан за нея. Чувала от брат й, че имотът ще остане за нея.