Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.11.2017, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
747/2016
Подписан
16.11.2017
В сила
16.08.2018

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.140, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 · Закон за правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№

454 гр.

Велико Търново, 16.11.2017 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН

БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря Веска Г., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №747 по описа на Административния съд за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Жалбоподателят

Община Лозница, чрез пълномощниците си адв. Ф. и адв.М. от САК, оспорва частично като незаконосъобразен акт (наименован в жалбата като решение за определяне на финансови корекции), обективиран в писмо, изх.№08-00-3208/17.10.2016 г. на ръководителя на управляващият орган на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ във връзка с приключването на процеса на окончателна верификация по искане №17 за окончателно плащане по проект №58111-22-213 “Изграждане на нови клонове към съществуващата канализационна мрежа, реконструкция на водопроводна мрежа по улиците, предвидени за канализация и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води на град Лозница“ (проектът за лаконичност) на ОПОС 2007-2013 г.

С него като краен правен резултат е разпоредено възстановяването на сумата от 1 789 968, 19 лв., предвид доброволно възстановената сума от жалбоподателя от 616 382, 60 лв. Посоченият акт се оспорва в частите му, които обосновават неблагоприятния за жалбоподателя резултат, а именно досежно констатациите по б.а), б.б), б.в), б.г), б.д), б.з), б.и), б.й), б.к), б.л.), б.м), б.н), б.о), които са възпроизведени в акта под формата и на мотиви и на разпоредителна част, и са послужили за изчисление на сумата, подлежаща според органа на възстановяване от страна на общината в резултат на отказът да се верифицират разходи по окончателна верификация по искане за плащане №17 по проекта.

В жалбата и писмената защита на жалбоподателя са развити подробни оплаквания.

Сочи се, че неправилно ответникът смята жалбата му за недопустима касателно частите от писмото, с които се извършвала финансова корекция, тъй като не ставало въпрос за налагане на такава, а за съобразяването на вече наложена корекция при верификация на суми по проекта. В това отношение сочи, че посочената в акта сума за възстановяване е функция както от отказ да се верифицират разходи – които според него са допустими, така и от налагането на финансови корекции в самото писмо върху допустими за верификация суми. В това отношение се позовава на наведените в процесният акт нови факти и обстоятелства, различни от тези, които са се съдържали в предходен акт, с който отново е било отказано верифицирането на разходи. Освен това се прави оплакване, че от мотивите в акта не може да бъде направено разграничение между на процедурата, проведена от ответника, в смисъл, че не става ясно дали се налага финансова корекция или се отказва верификация на разходи поради недопустимостта им. Счита, че с процесното писмо на практика е проведена процедура по откриване и администриране на нередности, като обосновава, че според наличната към момента съдебна практика по приложението на §10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ правните субекти, по отношение на които има неприключила процедура по налагане на ФК до влизането в сила на закона не могат да защитят правата си по исков ред, защото нямало започнало и недовършено производство за налагане на ФК, тъй като термините „процедура“ и „производство“ били различни. При това ако на тези субекти се отказвала защита срещу акт за налагане на ФК по административно правораздавателен ред, то те нямало да разполагат с друг способ да защитят правата си. Поддържа се формалната незаконосъобразност на оспореният акт, като се сочи, че той не съдържа нито фактически, нито правни основания за разпоредения с него резултат, като не ставало ясно под коя правна норма следва да се субсумират мотивите, обуславящи този резултат. Сочи се и, че актът е издаден в противоречие с материалния закон, като не е налице „нередност“ по смисъла на Общностното право (Регламент 1086/2006), като се излагат и подробни съображения досежно част от констатациите на акта. Сочи се и, че проектът не е финансиран 100% от ЕСИФ, докато с акта е отречена верификация на собствения финансов принос на бенефициера, което е недопустимо. В това отношение поддържа, че всъщност процентът на БФП е едва 79, 54 % от общата стойност на проекта, като средствата до 100 % са национално съфинансиране и собствен принос от негова страна.

Ответникът, ръководителят на управляващият орган на ОП „Околна среда 2007 - 2013 “ чрез представителя си отрича основателността на жалбата. В представените по делото писмени бележки се сочат подробни доводи за този претендиран резултат. Аргументира се, че са неправилни твърденията, че с акта се комбинира резултат от две различни процедури – по верификация и налагане на ФК, тъй като всъщност верификацията само взема предвид вече наложени ФК. Неправилно е според тази страна и становището, че актът е формално незаконосъобразен. Според него основанията за неверифициране на разходи са ясни предвид съдържащите се в преписката документи и съдържанието на разменената между страните кореспонденция.

По допустимостта на жалбата:

Посоченият акт е възпроизведен технически в писмо с изх. № 08-00-3208/17.10.2016 г. на ответника. Няма данни кога това писмо е получено от жалбоподателя, но видно е от приложеното банково бордеро за заплащане на държавна такса за обжалването му пред АССГ, тя е заплатена на 31.10.2016 г., при което следва да се приеме, че преди тази дата жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на акта. От друга страна в самият акт, обективиран технически под формата на писмо, не е посочен срок за оспорването му, поради което е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, като този срок е безусловно спазен от жалбоподателя с оглед датата на депозирането на жалбата чрез ответника до АССГ.

Всъщност, писмото съдържа изявлението, че приложените разходо-оправдателни документи към окончателното искане №17 са за 3 414 693, 09 лв., като от тях разходите, които следва да са за сметка на БФП са 3 340 759, 86 лв., а сумата на отказаните верифицирани разходи е от 1 737 524, 52 лв., като според ответника тя включва общо 15 пункта, като по б.а) не е признат за допустим разход от 16 525, 36 лв., по б.б) не е признат за допустим разход от 2428, 80 лв. по една фактура, представляващ разлика в неустойка по договор, по б.в) не е признат за допустим разход сумата от 5790 лв., по б.г) е посочено, че се налага ФК по договор на верифицирани разходи в размер от 129 448, 58 лв. в размер от 10%, по б.д) не е признат за допустим разход от 1972, 86 лв., по б. е) е признато т.н. възражение на жалбоподателя досежно неправилен отказ за верификация на сумата от 21 896, 87 лв., като тази сума се верифицира, по б.ж) е признато т.н. възражение на жалбоподателя досежно неправилен отказ за верификация на сумата от 46, 80 лв., по б.з) не е признат за допустим разход сумата от 12 000 лв., по б. и) не е признат за допустим разход сумата от 6500 лв., по б.й) не е признат за допустим разход сумата от 29 000 лв., по б.к) са посочени неверифицирани разходи, представляващи собствен принос на жалбоподателя, както следва: 4 833, 33 лв., 28 800 лв., 4100 лв., 10 472, 40 лв., 3000 лв., 7242, 50 лв., като са посочени и фактически аргументи за отказа да се верифицира собствения принос, по б.л) не е признат за допустим разход сумата от 2508, 20 лв., по б.м) е посочено, че се налага финансова корекция от 25% в размер от 2 600 лв., по б.н) е посочено, че има регистрирана нередност ОПОС/14/КФ/231, по която се прихваща сумата от 147 931, 05 лв., по б.о) е посочено, че по договор №150/01.11.2013 г. има регистрирана нередност ОПОС/15/КФ/245, по която се прихваща сумата от 1 438 875, 16 лв.

Следва да се отбележи, че след указание на съда, ответникът, в писмена молба (намираща се на л.2 – л.3 от бял класьор с приети по делото доказателства) изрично е посочил, че сумите по букви г), к), м), н) и о) от писмото представляват изпълнение/прилагане (прихващане) на вече наложени финансови корекции, докато останалите суми са отказани за верификация.

Съответно, в отговор на указанието на съда, от своя страна жалбоподателят е посочил (като таблично приложение към молбата си от 06.03.2017 г. по делото – л.55 от него), че резултатите от подадените искания за плащания на суми от 5 до 16 (които имат характеристиките на междинни плащания съобразно редакцията на чл.3, ал.2 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 179 на МС от 10.08.2010 г. за определяне на механизма за верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз) не са оспорени нито по исков, нито по административен ред, като е оспорен предходен акт (от 10.02.2015 г., като производството по делото е прекратено с влязло в сила определение), както и предходен акт – писмо от 14.09.2015 г., като и това съдебно производство е било прекратено с влязло в сила определение на АСВТ.

Що се касае до посоченото в б. г), б. к, абзац шести досежно сумата от 7242, 50 лв.) и б.м) от писмото, то от преписката следва, че в тези случаи действително са били проведени предходни процедури по налагане на ФК по повод на посочените в писмото договори, които процедури са финалиризарани, без да са налице данни за образувани по повод на наложените финансови корекции граждански, респ. административни дела.

При тази фактология се налага извод, че жалбата е недопустима в частите и досежно оспорването на букви г), б.к, абзац шести относно сумата от 7242, 50 лв.) и буква м) от оспорения акт. В тези му части технически обективираното в писмото изявление няма характеристиката на индивидуален административен акт.

Предвид административноправното естество на характеризиращите се с елементи на власт и подчинение правоотношения между разпореждащия се в обществен интерес с публичен финансов ресурс държавен орган (както е в случая с УО на ОПОС), комуто са възложени управленски и контролни функции по разходването на европейските средства, и получателя на помощта, извън съмнение е, че производството по верифициране на разходи е административноправно. Верифицирането (одобряването) на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проект е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция, както неправилно счита жалбоподателя в жалбата си, а и в представената писмена защита. Не намира опора в установения със ЗУСЕСИФ вътрешноправен режим на материята, уреждаща правоотношенията, свързани с управлението, предоставянето и контрола върху финансовата подкрепа от Европейския съюз претендираната в жалбата идентичност между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. Всъщност съобразно сега действащият нормативен режим и отказаната верификация на разходи, и финансовата корекция, са подлежащи на съдебно оспорване индивидуални административни актове, чието издаване обаче се подчинява на различни материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Касае се за два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. Допустимостта на разходите е свързана с тяхното верифициране. Недопустимите разходи не се основават на наличие на „нередност“, нито установяването им представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на верифицираните разходи предвид вече цитираната разпоредба на §1, т.2 от Методологията.

Видно от волеизявленията по букви „г“, „к“, абзац шести относно сумата от 7242, 50 лв., и „м“, обективирани в акта, с което ръководителят на УО се произнесъл по искане № 17 за окончателно плащане по конкретният проект, органът ясно е разграничил кои разходи са верифицирани, като е посочил размера на наложените финансови корекции, договорите, във връзка с които тези ФК са наложени и сумите, върху които те са наложени. Процентните размер на финансовата корекция са били определени чрез предходни изявления (писма), съдържащи се в представения бял класьор и описани по-горе, като с понастоящем оспорения акт УО е приложил процентно определения размер на финансовата корекция към верифицираните разходи. Ето защо оспореното писмо в тези му части не обективира воля на решаващия орган за отказ да се верифицират разходи поради тяхната недопустимост, индивидуализирани по видове, основание и размер, нито акт за налагане на финансова корекция, поради което не представлява годен предмет на съдебно обжалване. С посочените букви от писмото (акта на УО) настоящият жалбоподател е информиран, че няма да му бъде съобразена претендирана по окончателното искане сума, предмет на финансови корекции по засегнатите от нередности договори. Освен, че не носи формалните белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, писмото в оспорената му част не създава права или задължения за жалбоподателя и не се засяга негови законни интереси, по съществото си е изцяло съобщително и от него не настъпват пряко неблагоприятни последици. След като няма императивен, а информационен характер, писмото не подлежи на съдебен контрол в тези му части. В този смисъл е цитираната от ответника практика на ВАС, отразена в решение №3975/30.03.2017 г.