Решение № 6760 от 11.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6760 гр. София, 11.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110100948 по описа за 2025 година Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на У С , твърди в исковата си молба, че ответниците дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответницата

С.

П.

С. с

ЕГН

**********, от

***, се представлява по делото от назначения особен представител адв. Н. Д. от САК, който в срока по чл. 131 е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът Г. П. М. с ЕГН **********, от ***, се представлява по делото от назначения особен представител адв. Н. М. от САК, който в срока по чл. 131 е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете 1 по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач ***, със седалище и адрес на управление г***, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно 2 чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че двамата ответници имат качеството на потребител на топлинна енергия. Видно от представеното удостоверение за наследници № *** М., след смъртта си на 25.09.2002 г. същия е оставил двама законни наследници – ответниците по делото С. П. С. – дъщеря и Г. П. М. – син. По делото е приет и приложен като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.04.1991 г., от който се установява, че на 17.04.1991 г.

*** М.а са закупили процесния топлоснабден имот . Видно от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки № *** г. се установява, че другият съсобственик към датата на закупуването през 1991 г. – ***.а М.а е починала на 28.10.2001 г. С оглед горното съдът счита, че е доказано наличието на качеството на потребител на топлинна енергия на двамата ответници, и че между тях и ищцовото дружество е възникнало и съществувало облигационно отношение – по силата на закона и факта, че ответниците по силата на наследяването по закон са собственици на процесния топлоснабден имот.

По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на 2 3

708, 81 лева, от които 2 364, 77 лева главница и 344, 04 лева лихва за забава.

В отговора на исковата молба и двамата ответници са направили чрез назначените им особени представители възражения за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите, които с оглед това, че са направени в законния срок – с отговора на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК.

Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите. Доколкото най – старите задължения по главниците са от м. 05.2022 г., а исковата молба е депозирана на 08.01.2025 г., при тригодишен срок за погасяване, не са налице погасени суми, поради което възраженията следва да се оставят без уважение. С оглед горното следва исковете за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, както и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия да бъдат изцяло уважени. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.

С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответниците на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото ответниците са били представлявани от особени представители, няма направени такива. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 2 210 лева, от които 400 лева държавна такса за образуване на делото, 10 лева държавна такса за 2 бр. съдебно удостоверение, 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ, 800 лева депозит за двама особени представители, и 200 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер.

Общия размер на предявените искове е 2 145, 21 лева. Уважения размер на исковете е за сумата в размер на 2 130, 24 лева, или 99, 30 % от исковете, и в такъв размер следва да се уважат и разноските, от което следва, че ищеца има 4 право на сумата в размер на 2 194, 54 лева, като всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1 097, 27 лева (с еврова равностойност 561, 03 евро).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН **********, от ***, да заплати на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, сумата в размер на 479, 03 евро /четиристотин седемдесет и девет евро и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 936, 91 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. , ведно със законната лихва за периода от 08.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 49, 39 евро /четиридесет и девет евро и тридесет и девет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 96, 60 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 06.01.2025 г., сумата в размер на 16, 16 евро /шестнадесет евро и шестнадесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 31, 61 лева, представляваща главница за дялово разпределение през периода от м.12.2021 г. до м.04.2024 г. , ведно със законната лихва за периода от 08.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 561, 03 евро /петстотини шестдесет и едно евро и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1 097, 27 лева, представляваща направените по делото разноски, съгласно мотивите на решението в тази част.

ОСЪЖДА Г. П. М. с ЕГН **********, от ***, да заплати на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, сумата в размер на 479, 03 евро /четиристотин седемдесет и девет евро и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 936, 91 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. , ведно със законната лихва за периода от 08.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 49, 39 евро /четиридесет и девет евро и тридесет и девет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 96, 60 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 06.01.2025 г., сумата в размер на 16, 16 евро /шестнадесет евро и шестнадесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 31, 61 лева, представляваща главница за дялово разпределение през периода от м.12.2021 г. до м.04.2024 г. , ведно със законната лихва за периода от 08.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 561, 03 евро /петстотини шестдесет и едно евро и три 5 евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1 097, 27 лева, представляваща направените по делото разноски, съгласно мотивите на решението в тази част.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, против С. П. С. с ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 3, 83 евро /три евро и осемдесет и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 7, 49 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.12.2022 г. до 06.01.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, против Г. П. М. с ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 3, 83 евро /три евро и осемдесет и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 7, 49 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.12.2022 г. до 06.01.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.