Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34 от 17.01.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 19/2025
Вид
Определение № 34
Подписан
17.01.2025
В сила
17.01.2025
Състав
Теменуга Иванова Стоева, Светослав Неделчев Тодоров, Павлина Нейчева Паскалева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Добрич, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20253200500019 по опИ. за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 1798 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.11.2024г. постановено по ч.гр.д. № 3437/2024г. по опИ. на Районен съд гр. Добрич, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.В.Д. за мораторна лихва за периода от 16.03.2022г. до 27.10.2024г. за горницата над 96.02 лева до пълния претендиран размер от 175.50 лева.

В жалбата се твърди, че заповедното производство е формално и като такова не следва да се сочат и доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вземания.

Поддържа се, че в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение по чл.411, ал.2 ГПК и не разполага с правомощия да преизчислява дължимата лихва за забава, за която заповед за изпълнение следва да бъде издадена. Моли за отмяна на разпореждането на заповедния съд като неправилно и незаконосъобразно.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав на съда не споделя изложените в частната жалба доводи, че заповедния съд няма правомощия служебно да проверява дали 1 размера на претендираното обезщетение за забава е правилно изчислен.

Действително по правило заповедното производство не е исково, състезателно и двустранно и съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на заявителя и без да е необходимо представяне на доказателства за установяване на тези твърдения. В същото време след изменението на ГПК (ДВ бр.100/2019г.) бе предвидено когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива – чл.410, ал.3 ГПК. С оглед въведеното от законодателя служебно задължение при вземания, които произтичат от договор сключен с потребител, съдът да извършва проверка дали твърденията на заявителя и доказателствата, на които се основават съответстват на закона и не е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, то заповедният съд разполага с правомощия да провери дали претендирания размер на обезщетение за забава съответства на посочените от заявителя главница и период. Присъждането в заповедта за изпълнение на обезщетение за забава в по-висок размер от нормативно установения би довело издаване на заповед за изпълнение в нарушение на императивната правна норма на чл.33, ал.2 ЗПК, според която при забава на дължимите от потребителя плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва Обжалваното разпореждане не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 1798 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.11.2024г. постановено по ч.гр.д. № 3437/2024г. по опИ. на Районен съд гр. Добрич, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.В.Д. за мораторна лихва за периода от 16.03.2022г. до 27.10.2024г. за горницата над 96.02 лева до пълния претендиран размер от 175.50 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2