Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 30.04.2026, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 41/2026
Вид
Решение № 110
Подписан
30.04.2026
В сила
28.09.2026
Състав
Палмира Димитрова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • параграф 13 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 294 ал.1 · Търговски закон
  • чл. 294 ал.2 · Търговски закон
  • чл. 309 · Търговски закон
  • чл. 485 ал.1 · Търговски закон
  • чл. 535 · Търговски закон
  • чл. 537 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 110

***** 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20264410100041 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК. във връзка с чл. 535 от ТЗ.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че на 08.11.2023 г. в ***** търговското дружество ***** ЕООД издава в полза на ***** ЕАД запис на заповед срещу предявяване, като се задължава да заплати сумата от 9714,55 евро, представляващи 19000 лв. с място на плащане гр. ***** в офиса на Дружеството на посочен адрес. Твърди се, че едноличният собственик на капитала и управител на дружеството А. З. М. и съпругата му Б. С. М. са се задължили в качеството си на поръчители по записа на заповед, и записа на заповед е предявен и на трите лица за плащане на 08.11.2023 г.

Твърди се, че предхождащо издаването на процесният запис на заповед ***** ЕООД прави искане за отпускане на бизнес кредит, като представя документи, доказващи извършването на търговска дейност – ГДД, ОПР, свидетелство за регистрация на фискално устройство, отчети, както и взема решение на 07.11.2023 г. поради временна финансова необходимост да усвои заем в размер на 5112,98 евро за срок от 36 месеца и в последствие между страните е сключен Договор за паричен заем 02089/08.11.2023 г. между ***** ЕАД - в качеството си на заемодател, ***** ЕООД – в качеството си на заемател, А. З. М. в качеството на поръчител и Б. С. М. в качеството на поръчител, съгласно който заемодателят отпуска на заемателя заем в размер на 5112,92 евро, представляващи 10000 лева за срок от 36 месеца, с цел използване на заема за оборотни средства за търговската/професионална 1 дейност. Твърди се, че уговореният ГЛП е в размер на 30%, като общата сума за погасяване възлиза на 9714,55 евро, представляващи 19000 лв, че съгласно чл. 3 ал.2 от договора заемателят дължи такса в размер на 409,03 евро, представляващи 800 лв., които по изрично негово искане се удържат от размера на отпуснатия заем. Твърди се, че в изпълнение на договорните задължения заемодателят е наредил остатъка от заемната сума в размер на 9200 лв. по банковата сметка на заемателя на 09.11.2023 г. Твърди се, че по силата на чл. 9 от Договора за заем А. З. М. и Б. С. М. са се задължили да отговарят солидарно за задълженията на заемателя в качеството си на поръчители, че съгласно чл. 10 от договора вземането е обезпечено със запис на заповед – процесният. Твърди се, че съгласно чл. 11 от договора при забава се дължи такса за управление на рисков заем в размер на 1% за всеки ден просрочие върху дължимата сума, но не повече от 14 дни, че съгласно чл. 12 ал.1 при забава над 14 дни се дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху стойността на просрочената сума, а съгласно чл. 12 ал.2 при изцяло неплащане на вноска над 14 дни се дължи такса съгласно чл. 6.1. от ТТКЛБ на заемодателят. В исковата молба е инкорпорирана таблица, в която е посочено какви плащания е извършил заемателят и как са разпределени сумите. Заявява се, че считано от първата падежна вноска заемателят изпада в забава, като всяка следваща вноска също бива заплащана със значително закъснение, че заемодателят е направил множество опити и покани за спазване на погасителния план до заемателя с цел извънсъдебното уреждане на взаимоотношенията между страните и липсата на допълнителни разноски.

Твърди се, че въпреки това, поради продължилото просрочие, нарастващото задължение и постъпилите суми до октомври месец 2025 г., считано от 07.10.2025 г. на основание чл. 14 т.3 и 4 от договора заемът е обявен за предсрочно изискуем и че при тази хипотеза съгласно чл. 14 ал. 5 от договора се начислява неустойка в размер на 10% върху дължимият остатък от предадената в заем сума, като в случая е начислена такава в размер на 650,46 лв. Заявява се, че съгласно чл. 25 от договора страните са дали изрично съгласие и са посочили електронни адреси, на които да бъдат връчвани всякакви уведомления, книжа и други, свързани с договора за заем, и в тази връчка на 07.10.2025 г. уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено на декларираните от страните адреси, като същите се считат за уведомени.

Твърди се, че към 07.10.2025 г. задължението е било в размер на 10919,04 лв., разпределени както следва: 953,28 лв. – просрочена главница, 2456,05 лв. – просрочена договорна лихва, 354,61 лв. неустойка по чл. 11 и чл. 12 ал.1 от договора, 6504,64 лв. предсрочно изискуема главница, 650,46 лв. неустойка по чл. 14 ал.5 от договора.

Твърди се, че във връзка с горното е подадено заявление по реда на чл.

417 от ГПК за осъждането на ответниците да заплатят сумата от 10919,04 лв., 2 ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – въз основа на процесния запис на заповед, като е образувано ч.гр.д. № 14820/2025 г. по описа на РС Пловдив, по което са издадени Заповед за изпълнение № 6106/09.12.2025 г. и изпълнителен лист № 6636/11.12.2025 г. въз основа на които е образувано изпълнително дело № 1783/11.12.2025 г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова с рег. № 815 при КЧСИ и район на действие – ОС Плевен, че в законоустановеният срок длъжниците и ответници в настоящото производство са депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в указания от съда срок е предявен настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено че ***** ЕООД, А. З. М. и Б. С. М. дължат солидарно на ***** ЕАД сумата от 10919,04 лева, представляваща 5582,91 евро, ведно със законната лихва от 08.10.2025 г. до окончателното плащане по запис на заповед издаден и предявен за плащане на 08.11.2023 г.

Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговори на исковата молба и са заявили, че оспорват предявения иск като изцяло неоснователен по основание и размер. Заявява се, че претендираните суми произтичат от нищожни договорни клаузи, а самият договор в неговата цялост противоречи на закона и добрите нрави.

Заявява се, че е налице нищожност поради прикрита потребителска сделка /чл. 26 ал.1 от ЗЗД и ЗПК/, че договора е симулативен и формално сключен като „бизнес кредит“ с ЕООД, но по същността си той е потребителски кредит за физическите лица – ответници. Заявява се, че формата на търговски заем е използвана единствено за заобикаляне на императивните норми на ЗПК относно тавана на ГПР /чл. 19 ал. 4/ и се представя като доказателство ГФО на дружеството, в който заемът не е отразен, тъй като парите са усвоени за лични нужди. Заявява се, че договорът е нищожен съгласно чл. 11 ал.1 от ЗПК.

Твърди се също така, че целият договор е нищожен, поради накърняване на добрите нрави /чл. 26 ал.1 от ЗЗД./. При условията на евентуалност, ако съдът приеме сделката за търговска, ответниците считат, че договора е нищожен поради противоречие с морала, тъй като договора предвижда ГЛП от 30%, първоначална такса от 800 лв. и наказателна такса от 1% на ден, което се равнява на 365% годишно. Заявява се, че такова съвкупно оскъпяване е лихварско по своята природа и надвишава пазарните нива над 30 пъти и сочи на неоснователно обогатяване, както и че без тези нищожни клаузи договорът не би бил сключен, което влече нищожност на цялото съгласие /чл. 26 ал.4 от ЗЗД/.

Заявява се, че е налице нищожност на клаузите за такси и неустойки и се оспорват чл. 11, 12 и 14 от Договора. Заявява се, че таксата „рисков заем“ от 3

1% дневно е прикрита наказателна лихва. Заявява се също така, че кумулирането на договорна лихва, законна лихва за забава и такса за едно и също неизпълнение е нищожно поради санкционен характер, излизащ извън присъщата на неустойката обезщетителна функция.

Заявява се, че липсва валидно обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника по начин, гарантиращ узнаването му, и че изпращането на имейл не съставлява надлежно връчване, в резултат на което претенцията за главница от 6504,64 лв. е преждевременно предявена.

Претендират се направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от свързаното с настоящото дело – електронно заповедно производство е, че на 08.10.2025 г. в РС Пловдив е образувано частно гражданско дело № 14820 по описа на съда за 2025 г., въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ***** ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ***** срещу ***** ЕООД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в ***** представлявано от А. З. М. от ***** срещу А. З. М., ЕГН ********** от ***** и Б. С. М. с ЕГН ********** от ***** за сумата от 10919.04 лева – главница, ведно със законната лихва от 07.10.2025 г. въз основа на запис на заповед.

Към заявлението е представена запис на заповед /копие от която е приложена към настоящото дело – на л. 11/.

С разпореждане на РС Пловдив по образуваното ч.гр.д. 14820 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК с рег. № 6067/05.11.2025 г. /разпечатка от която е приложена на л.

71-72 от настоящото дело/ само срещу ***** ЕООД и заявлението е отхвърлено в частта му, с която се претендира и двамата поръчители А. З. М. и Б. С. М. да заплатят сумите солидарно с ***** ЕООД.

С определение с рег. № 3650/24.11.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 3138 /разпечатка от което е приложено на л. 73-74 от делото/ Окръжен съд Пловдив е отменил разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 6067/05.11.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 14820/2025 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на ***** ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – запис на заповед против А. З. М. и Б. С. М. и е върнато делото на РС Пловдив за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

От свързаното с настоящото електронно заповедно дело № 14820/2025 г. по описа на РС Пловдив е видно, че в изпълнение на посоченото по-горе 4 определение на Окръжен съд Пловдив РС Пловдив е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с рег. № 6106/09.12.2025 г., с която е разпоредил длъжниците ***** ЕООД, А.

З. М. и Б. С. М. да заплатят при условията на солидарност на кредитора ***** ЕАД сумата от 10919,04 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 08.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 507,17 лв. и за държавна такса в размер на 185,40 лв.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист /разпечатка от който е приложен на л. 75 от делото/ за присъдените суми.

С разпореждане /копие от което е представено от ищеца – приложено на л. 38 от делото/ на РС Пловдив с рег. № 510/09.01.2026 г. по ч.гр.д. № 14820/2025 г. е констатирано, че в срок е постъпило от длъжниците възражение срещу издадената заповед за изпълнение с твърдение, че не се дължи търсената сума и е разпоредено да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

След получаване на съобщението ищцовото дружество в указания срок /на 16.01.2026 г./ е подало в РС Левски искова молба за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото дело.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Както бе посочено по-горе заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, копие от който е приложен на л. 11 от настоящото дело. Видно от представения запис на заповед е, че същия е редовен от външна страна и съдържа законоустановените реквизити на формалната абстрактна сделка. Записа на заповед е издаден от А. З. М., ЕГН ********** от ***** в качеството му на представляващ и управляващ ***** ЕООД с БУЛСТАТ *****, който като издател безусловно се е задължил срещу предявяване на записа на заповед да плати без разноски и протест на ***** ЕАД с ЕИК *****, представлявано от Изпълнителния директор К.П., или на негова заповед 9714,55 евро, което представлява сума в размер на 19000 лв., на предявяване и в място на плащане /посочен адрес в гр. ***** – в офиса на дружеството/. Записа на заповед съдържа място на издаване, подпис на издателя и дата на издаване 08.11.2023 г. Върху записа на заповед е посочено, че записа на заповед е предявен за плащане на А. М. на 08.11.2023 г. Записа на заповед е подписан и от двама поръчители, които са се подписали при условията на издаването му, а именно физическите лица А. З. М. и Б. С. М..