Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1634 от 18.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1515/2024
Вид
Определение № 1634
Подписан
18.06.2024
В сила
18.06.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1634 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501515 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град *****, представлявано от Ю. Ю. – изпълнителен директор, чрез процесуален представител юрк. Н., срещу разпореждане № 14845 от 21.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 7596/2024 г. по описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Я. Н. И..

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се излагат аргументи, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл.23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Сочи се в тази насока решение на СЕС по дело С-17082021г.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено подаденото заявление, като неправилно и незаконосъобразно, като се реши въпроса по същество.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е приел, че за извършването на служебна преценка за неравноправни клаузи в договора е необходима допълнителна информация, извън изложената в заявлението. Поради това е приел, че единствената възможност тя да бъде предоставена е през даването на указания на заявителя по реда на чл.411 ал.2 т.1 ГПК. ПдР е посочил в тази насока практиката на СЕС определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/2023. Като за отхвърлянето на заявлението с аргументи по същество ПдРС се е съобразил с решение по дело С-170/2021 на СЕС и с решение от 1

21.04.2024 г. по дело С-714/2022, СЕС, с което се дава задължително тълкуване във връзка с допълнителни плащания по договорите за кредит и включването им в ГПР.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Изводите на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса прекомерност на размера на ГПР съпоставен с нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК/.

Точно такъв е извода на РС -Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика, в това число и на СЕС. Неоснователно е възражението на заявителя, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл.23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за потребителски кредит. За да се приложи горната норма, следва съдът да има информация какви плащания е имало по договора за потребителски кредит, за да се прецени дали е платена главницата по договора или не, а в казуса заявителят е отказал на съда да прави подобни уточнения и заповедния съд не е имал друга възможност освен да отхвърли изцяло заявлението. В тази хипотеза нормата на чл.23 от ЗПК, няма как да се приложи, поради процесуалното поведение на кредитора.

По горните съображения, въззивния съд намира, че оплакванията и доводите в частната жалба са напълно неоснователни. Районният съд правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14845 от 21.05.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 7596/2024 г. на Районен съд Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2