Решение № 6904 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6904 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110152037 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ са от /ФИРМА/, гр. София срещу /ФИРМА/, гр. София обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13584.17 лв. – незаплатен остатък от договорената продажна цена в общ размер на 319 000 ЕВРО, без начислен ДДС, на недвижими имоти, представляващи: апартамент (редова къща) J24 с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на *******, заедно с мазе J24 и подземен гараж J24 за два автомобила, с идентификатор ******, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 3524.34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 13584.17 лв. за периода на забавата от 15.02.2019 г. до 06.09.2021 г., включително.

Претендира се присъждане и на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 07.09.2021 г. до окончателното й плащане, както и на направените по делото разноски.

Ответникът – /ФИРМА/, гр. София чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. Д., с писмен отговор от 27.10.2021 г., подаден в срока по чл. 131 ГПК, оспорва изцяло предявените искове, като излага подробни съображения 1 за това. Поддържа становище за тяхната неоснователност и моли съда да ги отхвърли. Поддържа се от страна на ответника извънсъдебно прихващане на сумата, предмет на главния иск и на сумата, предмет на акцесорния иск за лихви до завежзане на исковата молба с част от дължимата от /ФИРМА/ на /ФИРМА/ неустойка за забава по чл. 8.1 от Предварителен договор за покупко – продажба от 08.12.2017 г. в общ размер на 74869.17 лв. – максимална неустойка в размер на 10 % от общата цена на договора за периода на забава от 02.07.2019 г. – 09.10.2019 г., конкретизирано с писмена молба от 06.01.2023 г. При условията на евентуалност се поддържа съдебно възражение за прихващане на претендираните по делото главница в размер на 13584.17 лв. и лихва в размер на 2114.84 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 13584.17 лв. за периода на забавата от 15.02.2019 г. до 06.09.2021 г., включително, с неустойката чл. 8.1 от Предварителен договор за покупко – продажба от 08.12.2017 г., в общ размер на 74869.17 лв.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от ангажирания с исковата молба Предварителен договор за покупко – продажба на право на собственост върху недвижими имоти и извършване на строителство, сключен на 08.12.2017 г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ е, че страните по делото са постигнали съгласие ищецът по делото да продаде, а ответникът да придобие процесните къща J24, мазе J24, идеални части от подземен паркинг, на които съответстват обособени две паркоместа 241 и 242, както и след приключване на всички строителни работи в частите на Комплекса, в който попада земята и земя – пропорционално припадащите се на обекта идеални части от правото на собственост върху имота, за общата сума от 319 000 евро без ДДС, платима от купувача – ответник при условията и в сроковете, уговорени в чл. 2.2 от Предварителния договор. Ищецът – Инвеститор, /ФИРМА/ с клаузата на чл. 5.1.2 от същия предварителен договор е поел задължение в срок до 30.04.2019 г. да осигури въвеждането на обекта в законна експлоатация чрез надлежно издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Така уговорения срок за въвеждането на обекта в експлоатация, 2 е продължен до 01 юли 2019 г. с чл. 3 от подписания между същите страни Анекс 1 от 27.12.2018 г. (лист 12 от делото).

Видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 353/27.04.2020 г. на Главния архитект на С.О., ангажирано като писмено доказателство по делото от ответника с писмения отговор (лист 55 – 56 от делото) е, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 5.1.2 от предварителния договор, изменено с чл. 3 от Анекс 1 / 27.12.2018 г. след уговорения с ответника срок, а именно на 27.04.2020 г.

Окончателната сделка по покупко – продажба на процесните имоти е реализирана на 26.02.2021 г. във формата на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 39, том І, рег. № 567, дело № 38/2021 г. от 26.02.2021 г. на нотариус А.Г., видно от представения от ищеца в препис, приет от съда като писмено доказателство документ на лист 17 – 20 от делото.

В открито съдебно заседание, проведено по делото на 28.04.2023 г. съдът е ПРИЕЛ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че към 15.02.2019 г. и към 26.02.2021 г. /ФИРМА/ е имал задължение към /ФИРМА/ в размер на 13584.17 лв. – неплатен остатък от договорната цена в общ размер на 319 000 ЕВРО без ДДС на процесния недвижим имот.

Не се спори между страните по делото, че ответникът е отправил към ищеца писмено изявление за прихващане на дължимите от /ФИРМА/ 13584.17 лв. със сума, която се поддържа, че ищецът по делото дължи на ответника – 74869.17 лв. като неустойка за забава въвеждането в експлоатация на процесния обект – първа страница, от който документ е приложен към исковата молба, в която от страна на ищеца се излагат подробни съображения за недължимост на посочената неустойка.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, материалноправните предпоставки за упражняване на извънсъдебното прихващане са изискуемост и ликвидност на активното вземане – това на прихващащия, т. е. вземането трябва да е безспорно между страните – както по основание, така и по размер. В конкретния казус, доколкото още с исковата молба ищецът поддържа становище за недължимост на извънсъдебно отправената претенция на /ФИРМА/ за сумата от 74869.17 лв. като неустойка за забава въвеждането в експлоатация на процесния обект, съответно и поддържа на това основание, че 3 не е извършено прихващане с безспорно дължимата от ответника на ищеца сума, предмет на главния иск, то настоящият съдебен състав намира, че не е реализиран института на извънсъдебното прихващане, поддържано с отговора на исковата молба.

Доколкото твърдяното от ответника по делото вземане за сумата от 74869.17 лв. – неустойка по чл. 8.1 от Предварителния договор от 08.12.2017 г. за забава въвеждането в експлоатация на процесния обект за периода на забава от 02.07.2019 г. – 09.10.2019 г. се явява спорно, то следва същото да се разгледа в рамките на процеса по настоящото дело.

С исковата молба от страна на ищеца се излага твърдение, че ответникът е в забава за плащането на процесните 13584.17 лв., считано от 15.02.2019 г. съгласно т. 4, изр. 2 от Анекс № 1 и от тази дата дължи на ищеца лихва за забавено плащане върху неразплатената главница в размер на 3524.34 лв.

Началната дата на забавата на ответника – 15.02.2019 г. не се оспорва от ответника.

С неплащането на 13584.17 лв. – част от цялата уговорена в т. 4, изр. 2 от Анекс № 1/27.12.2018 г. парична сума в общ размер 79750 ЕВРО (част от обща стойност по договора по чл. 2.1, 319 000 ЕВРО) действително купувачът /ФИРМА/ е в забава, но тази забава, съответно неизправност на купувача по договора не се твърди, нито се установява от доказателствата по делото, да е в причинна връзка с пасивното поведение на ищеца /ФИРМА/ и последвалото продължително във времето негово неизпълнение на задълженията му по 5.1.2 от Предварителен договор за покупко – продажба на право на собственост върху недвижими имоти и извършване на строителство, сключен на 08.12.2017 г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ и чл. 3 от подписания между същите страни Анекс 1 от 27.12.2018 г. – в срок до 01.07.2019 г. да осигури въвеждането на обекта в законна експлоатация чрез надлежно издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Доколкото липсват твърдения и доказателства по делото забавата на ищеца /ФИРМА/ в периода от 01.07.2019 г. до 27.04.2020 г. – когато е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 353/27.04.2020 г. на Главния архитект на С.О. (лист 55 – 56 от делото), да е в причинно – следствена връзка с неплащането в срок от страна на ответника на процесната парична сума от 13584.17 лв. – част от цялата уговорена в т. 4, изр. 2 от Анекс № 1/27.12.2018 г.

4 парична сума в общ размер 79750 ЕВРО (част от обща стойност по договора по чл. 2.1, 319000 ЕВРО), то настоящият съдебен състав намира, че /ФИРМА/ следва да понесе уговорената в чл. 8.1 от предварителния договор отговорност за неизпълнението в периода от 01.07.2019 г. до 27.04.2020 г. на така поетото съществено, с оглед предмета на договора, договорно задължение – в срок до 01.07.2019 г. да осигури въвеждането на обекта в законна експлоатация чрез надлежно издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация.

При определяне размера на неустойката по чл. 8.1 от предварителния договор, дължима от ищеца на ответника, съдът взема предвид и кредитира, като дадено вярно и безпристрастно от вещо лице М., заключението на съдебно – техническата експертиза по т. 8, неоспорено от страна на ищеца при разглеждането му в открито съдебно заседание на 10.05.2024 г. , в частта на определяне максималния договорен размер от 10% от общата цена на договора с ДДС – 74869.17 лв. с ДДС, тъй като се касае за пълно неизпълнение в периода от 01.07.2019 г. до 27.04.2020 г. на поетото от ищеца в чл. 5.1.2 от предварителния договор и чл. 3 от Анекс 1 от 27.12.2018 г. договорно задължение в срок до 01.07.2019 г. да осигури въвеждането на обекта в законна експлоатация чрез надлежно издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация.

С оглед направеното от ответника с писмения отговор на исковата молба, конкретизирано в писмена молба от 06.01.2023 г., подадена по куриер на 29.12.2022 г. изявление за прихващане на дължимите към ищеца процесни безспорни 13584.17 лв. – по предявения главен иск, със задължението на ищеца към ответника на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за плащане на установената по делото като дължима по чл. 8.1 от предварителния договор неустойка в размер на 74869.17 лв. с ДДС, и наличието на две насрещни еднородни заместими престации, доколкото се касае за парични задължения и на основание чл. 103 от ЗЗД, следва да се направи прихващане до размера на по-малкото – 13584.17 лв. При това положение предявения главен иск следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез прихващане със задължението на /ФИРМА/ към /ФИРМА/ за установената по делото по възражението за прихващане договорна неустойка, дължима на основание чл. 8.1 от предварителния договор в размер на 74869.17 лв. с ДДС.

Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните 5 вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане (на прихващащия) е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в процеса или извън него – е без значение за обратното действие на погасителния способ. Изводът, че действието на прихващането е винаги обратно, произтича пряко от чл. 104, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г. на ОСГТК, ВКС. При това положение и тъй като прихващането между установените по делото насрещни задължения е могло да бъде извършено най – рано в стотния ден, към който се изчислява процесната неустойка по чл. 8.1 от предварителния договор в рамките на периода на забавата, започнал на 02.07.2019 г. – 09.10.2019 г., то предвид горното, действието на прихващането е към 09.10.2019 г. Именно до този ден ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху процесната по предявения главен иск парична сума от 13584.17 лв. Началната дата на дължимост на това обезщетение е установена в т. 4, изр. 2 от Анекс № 1/27.12.2018 г. – 15.02.2019 г. и същата не се оспорва от ответника. Предвид изложеното по – горе и предвид погасяването чрез прихващане на задължението на ответника към ищеца на стойност 13584.17 лв. към 09.10.2019 г., настоящият съдебен състав намира за ирелевантно твърдението на ответника, съответно и негово признание, че дължи на ищеца прихванатата сума и в един последващ момент – към 26.02.2021 г., тъй като това твърдение не намира опора в събраните по делото доказателства, а предвид последните, се явява в противоречие с нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД и разрешенията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г. на ОСГТК, ВКС. Изложеното мотивира съда да приеме, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД на /ФИРМА/ предявен срещу /ФИРМА/ за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 13584.17 лв. е доказан в своето основание за периода от 15.02.2019 г. до 09.10.2019 г. Тъй като този иск е установен по основание за последния период, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът следва на основание чл.