Решение № 808 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Светлин Михайлов

Даниела Христова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20261000500609 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение № 7030 постановено на 19.11.2025 г. по гр.д. № 5449 по опис на СГС за 2024 г., ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.

Димитров” № 1, е осъдено да заплати на И. Е. В., ЕГН ********** от гр. ***, кв. „***“, бл.*,вх.*, ап.* сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.09.2023г. до окончателното плащане и е отхвърлена претенцията за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния му предявен размер от 140 000 лева, предявен като частичен иск от 250 000лева.

Недоволни от решението са останали и двете страни.

Застрахователното дружество - ответник в исковото производство е подало въззивна жалба с вх. рег. № 153320 от 18.12.2025г. , в която излага, че обжалва решението изцяло (вероятно има предвид изцяло в осъдителната част) и моли да бъде отменено и вместо него постановен съдебен акт, с който 1 целият иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Излага, че решението е необосновано, защото е постановено в протИ.речие с доказателствата, от които може да се заключи, че ищцата е имала протИ.правно самонадеяно поведение, а в условията на евентуалност се поддържа оплакване за нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, като се излагат доводи, че присъденото обезщетение е несправедлИ. (завишено).

Насрещната страна - ищца в исковото производство, а именно И. Е. В., в писмен отговор с вх. рег. № 24554 от 20.02.2026 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага, че решението в осъдителната част е правилно и обосновано от събраните по делото доказателства вкл. и тези, с които съдът е обвързан на основание чл. 300 от ГПК с материалната им доказателствена сила.

Моли решението в осъдителната част да бъде потвърдено.

Ищцата в исковото производство също е подала въззивна жалба с вх. Рег.

№ 154996 от 22.12.2025 г., с която обжалва решението в неговата отхвърлителна част, като основното оплакване е за нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД като се излагат съображения и за необоснованост. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на съдебен акт по същество, с който да бъде присъдено допълнително обезщетение от още 40 000 лева.

Ответното дружество не е отговорило писмено на възизвната жалба на ищцата.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и следи само за нарушение на императивни правни норми.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, намери от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на производствените правила във връзка със 2 съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

Преценявайки основателността на депозираните въззивни жалби съобразно изложените в тях оплаквания, въззивният съд намира решението и за правилно, като съображенията за този извод са следните:

По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че на 28.06.2021 г., в гр. София, при управление на МПС - лек автомобил марка Рено, модел Меган, с рег.

№********, по ул. “Ген. Никола Жендов“ с посока на движение от ул.

“Дилянка“ към ул. „Бели Дунав“, водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като при приближаване на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1, тип „Зебра“, не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка И. Е. В., като не спрял, и реализирал ПТП с нея и по непредпазлИ.ст причинил на същата средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, изразяваща се в: счупване на лява раменна кост, което е довело до затруднение на движението на ляв горен крайник за период повече от 30 дни; счупване на лявата лъчева кост на типично място на лявата предмишница, което е довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за период повече от 30 дни; счупване на 11-ти гръден прешлен, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за период повече от 30 дни; счупване на дясната лакътна кост, което е довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник за период повече от 30 дни; счупване на първа дланна кост на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник за период повече от 30 дни; разкъсно- контузна рана на дясното бедро, довела до образуване на кожен дефект, наложило оперативно лечение и извършване на кожна пластика, което е довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за период повече от 30 дни –

3 престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, предл. 2 вр. ал.1, б. „б“, предл. 2 вр. чл.342, ал.1, предл. 3 от НК.

Определението, с което споразумението е одобрено, е влязло в законна сила на 27.03.2024г.

Споразумението, което има сила и значение на влязла в сила присъда, на основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава се установяват подробно и в детайли претърпените от ищцата травматични увреждания, а именно:

Многофрагментно счупване на лявата раменна кост в горната й трета;

Патоморфологично фрактурата е многофрагментна, с разместване и засяга горната трета на костта. Установена е дислокация във всички равнини напречна, по дължина и ротация. От медикобиологична гледна точка се касае за трайно нарушена функция на левия горен крайник за период по- голям от 30 дни. Болките и страданията са свързани с естеството на фрактурата, движенията с крепитации на костните фрагменти, развиващия се хематом и оток. След операцията болките са причинени от проникването през меките тъкани, наместването на счупването и фиксацията му със заключваща плака.

В рехабилитационния период е имало силни болки от преодоляване на контрактурата, възстановяване на движенията и мускулната сила;

Счупване на лявата лъчева кост на типично място. Причинява се от сили на огъване в метафизата на костта при екстензия на ръката. Налице е разместване в дорзо-воларна и радио-улнарна посока. Медикобиологичната й характеристика е трайно нарушена функция за период по - голям от 30 дни;

Фрактура на дясната лакътна кост в дисталната й част. Счупването е минимално разместено и определя медико-биологична характеристикатрайно нарушение на функцията на крайника за период, по-голям от 30 дни.

Едновременното засягане на двата горни крайника със счупвания в две анатомо - топографски области и необходимостта от имобилизации, практически е довело до невъзможност пострадалата да се обслужва сама и е предизвикало страдания и неудобства за период около 40-50 дни;

Фрактура-луксация на Bennett вдясно. Счупването засяга трапецометакарпалната става и сериозно нарушава функцията ѝ. Механизмът покойто е получена травмата е свързан най-често с индиректна травма - при падане по длан с отведен палец. Има силна болка в основата на палеца, към китката и невъзможност за активни движения. Медико- биологичната характеристика етрайно нарушена функция на ръката за период по- голям от 30 дни;

Клиновидно счупване на тялото на 11 гръден прешлен. Касае се 4 затрайно нарушена функция на гръбначния стълб за период по - голям от 30 дни;

Разкъсно - контузна рана на дясната бедрена област. Раната е разположена на нИ. проксимална средна трета на бедрената област от външната страна със засягане на кожата и подкожието. Медико- биологичната характеристика е увреждане на здравето, неопасно за жИ.та.

По спешност е проведено болнично лечение с клинично наблюдение, многобройни консултации, инфузионна терапия и медикаменти.

Етапно са проведени пет оперативни интервенции.

Процесът на възстановяване при тези множествени счупвания е бил бавен и свързан с редица неудобства и страдания. Двата горни крайника са били имобилизирани, подложени са на серия от операции с постоянни болки.

Практически ищцата не е можела да се обслужва сама за период от около 4050 дни. Болките в кръста не са й позволявали да се движи свободно. За период от около три месеца ищцата е била приемана за болнично рехабилитационно лечение. Редувала е активно лечение с рехабилитационно и физикално.

Целта на оперативното лечение е била да се наместят счупванията в добра анатомична позиция, да се фиксират с метални импланти, да зараснат фрактурите за средностатистическите срокове и да се възстанови функцията най - близо до нормата за най - кратки срокове. При извършения преглед на ищцата, вещото лице е констатирало, че всички фрактури са зараснали в добра анатомична позиция за нормалните средностатистически срокове.

Функционално лявата раменна става е възстановена, като са налице дефицити в отвеждането от 30 градуса, вътрешната ротация от 10, външната ротация от 10 и ограничения в крайните фази на сгъването и разгъването.

Функционално палецът и двете гривнени стави са възстановени в пълен обем.

Като остатъчен дефицит е останал непълното отвеждане на лявата раменна става и развитие на артроза на трапецо - метакарпалната става на палеца на дясната ръка.

Функционално възстановяването не е завършено напълно.

Предстои балнеолечение за намаляване на болката и подобряване на функцията.

При изслушването в о.с.з., вещото лице е посочило, че лечението при ищцата е трудно и продължително – имала е общо пет фрактури, извършени са й общо пет операции, като раната на крака й не е можела да зарасне, което е наложило повторна операция.

След зарастването на счупванията е започнало функционално възстановяване, като благодарение на много добрата рехабилитация в центровете, където ищцата е лежала, възстановяването й е успешно, макар и към момента непълно.

Механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие е изяснен чрез приетата пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, 5 която наред с медицинската, напълно се кредитират от въззивния съд като обективно и компетентно дадени. В заключението от АТЕ (основна) е прието, че ударът е настъпил на пешеходната пътека, при вероятна скорост от 27.6 км.ч. – 30 км.ч., който макар и в границите на разрешената е била несъобразена с пътната маркировка. Опасната зона с тази скорост е 16 м.