Определение № 5324 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2285/2024
- Вид
- Определение № 5324
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Елина Пламенова Карагьозова, Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5324 гр. Варна, 03.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502285 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 86426/29.10.2024 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, гр. София, срещу Разпореждане № 41633/09.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 10997/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. № 69218/29.08.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. Я. И. за сумата 581.01 лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница по Договор за потребителски кредит № 4053792231/16.02.2023 г. при лихвен процент от 31.57% за периода от 25.03.2023 г. – 15.08.2024 г.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Посочва клаузата в договора за кредит на чл. 11.2, която урежда прилагането на обезщетение за забава, която сочи на дължимост на законната лихва за забава при просрочие. Излага се, че потребителят е забавил плащанията по анюитетните вноски, с което обуславя извод за начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, както и начисляване на законна лихва върху размера на погасителната вноска. Поддържа се, че договорната лихва е граждански плод и се дължи, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето за ползването му. Сочи се, че предвиденият в погасителния план размер на договорната лихва е начислен при презюмиране обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите вноски. При просрочие обаче, следва да се начисли и договорна лихва върху просрочена главница. Настоява се, че по силата на чл. 9.4 и чл. 15.1 от договора, при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума – анюитетната вноска, включваща главница и договорна лихва. Аргументира твърденията си, като посочва съдебна практика. Моли за уважаване на депозираната жалба.
1
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Съдът, като констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, по същество намира жалбата за неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 10997/2024 г. по описа на ВРС е образувано по подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД заявление с вх. № 69218/29.08.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 4053792231/16.02.2023 г., а именно: 3802.27 лева – непогасена предсрочно изискуема главница по процесния договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 811.81 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода от 25.03.2023 г. до 17.07.2024 г.; сумата от 581.01 лева – обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент (уточнен от заявителя в молба от 20.09.2024г.) в размер на 31.57% за периода от 25.03.2023 г. до 15.08.2024 г., на осн. чл. 418, вр. чл. 417, т. 2 ГПК.
Съставът на ВРС е издал заповед за незабавно изпълнение за сумата от 3802.27 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 4053792231/16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 811.81 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода от 25.03.2023 г. – 17.07.2024 г., като отхвърлил заявлението за сумата от 581.01 лева – обезщетение за забава върху главницата, при възприет от заповедния съд лихвен процент 31.57% за периода 25.03.2023 г. до 15.08.2024 г.
Предмет на обжалване в настоящия случай е разпореждането в частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата от 581.01 лева – обезщетение за забава върху главницата, при възприет от заповедния съд лихвен процент 31.57% за периода 25.03.2023 г. до 15.08.2024 г., като е постановен отказ да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, с оглед на което настоящият състав дължи произнасяне по правилността на обжалвания акт единствено за сумите, които са предмет на процесната частна жалба.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
След запознаване с депозираното заявление въззивният състав намира, че същото е редовно от формална страна в частта за сумата от 581.01 лева.
Представеното извлечение от счетоводна книга сочи за подлежащо на изпълнение вземане за тази сума срещу длъжника. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, като включва броя на вноските, които не са издължени /3 броя, включващи главница, ведно с лихви/, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главница и договорни лихви. Същевременно, видно от заявлението, извлечението от счетоводни книги и уточняващата молба на заявителя, за същия период се претендира и обезщетение за забава, начислено като „допълнително възнаграждение“ от банката, на самостоятелно основание 2
(извън индикативния погасителен план).
Заявената от жалбоподателя претенция за така определеното обезщетение за забава съдът намира в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която въвежда забрана обезщетението за забава да надхвърля размера на законната лихва. Идентична клауза е налична в т.9.4 от Договора, която определя дължимата при просрочие законна лихва – в размер на ОЛП + 10% надбавка. Доколкото заявителят не е уточнил договорното основание за сумата от 581.01 лева и предвид посочения в уточняващата молба от 20.09.2024г. механизъм на формиране, водещ до претенция, значително надвишаваща допустимия от закона размер, настоящият състав счита подобна претенция за нищожна поради противоречие с цитираната разпоредба на ЗПК. Следователно, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповед за изпълнение не следва да се издава за претендираната сума, надхвърляща размера на допустимата от закона лихва за забавено плащане.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че заявлението по чл. 417 ГПК в коментираната му част се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 41633/09.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 10997/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. № 69218/29.08.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. Я. И. за сумата 581.01 лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница по Договор за потребителски кредит № 4053792231/16.02.2023 г. при лихвен процент от 31.57% за периода от 25.03.2023 г. – 15.08.2024 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3