Решение № 2891 от 01.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2891 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330117206 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД против Община Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответната община да заплати сумата от 208, 56 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ***** за вреди, причинени на лек автомобил „Опел Инсигния“ с *****, управляван от В. Е.

Г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.05.2021 г. в гр. П., ул. ***** ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовото дружество твърди, че на 25.05.2021 г. при движение в гр. П, ул. *****, в посока – изхода на гр. П, ****, преди автосервиз „*****“ (с координати *****.), при управление на лек автомобил „Опел Инсигния“ с ***** В. Е. Г. реализира пътно-транспортно произшествие като попада в необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, на застрахованото по 1 застраховка „Каско Стандарт" със застрахователна полица № ***** със срок на валидност от 05.09.2019 г. до 04.09.2024 г., моторно превозно средство са нанесени материални вреди, за което е образувана щета № *****. Твърди, че са увредени следните части на лекия автомобил: спукана предна дясна гума и изкривена предна дясна джанта. Твърди, че стойността на вредите е в размер на сумата от 208, 56 лв., като посочената сума е изплатена с преводно нареждане от 24.06.2021 г. в полза на собственика на увредения автомобил – „Градстрой“ ЕООД. Счита, че установените вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с наличието на необезопасена дупка на платното за движение - общинска собственост. Позовава се на разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, съгласно която задължение на съответната община е да поддържа и ремонтира общинските пътища. Твърди, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу Община Пловдив. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди, че Община Пловдив не носи отговорност за описаните в исковата молба материални щети. Оспорва механизма на произшествието, както и наличието на причинна връзка с настъпилите щети.

Счита, че не са налице доказателства, че настъпилото произшествие е настъпило по описания в исковата молба начин и механизъм. Сочи, че към исковата молба не е приложен Протокол за ПТП, който да установява настъпване на произшествието. Твърди, че неуведомяването на компетентните органи и непредставянето на документ за произшествието представляват самостоятелно основание за постановяване на отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, в който смисъл се позовава на т.

5.2.1. от Общите условия на застрахователя, установяваща изискване за представяне на

Протокол за ПТП като основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, който се е движил с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, респ. за намаляване на присъденото застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

2

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 3

КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечителногаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се установява, че увреденият лек автомобил „Опел Инсигния“ с ***** е собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД.

В свидетелството за регистрация на лекия автомобил е вписан ползвателя на последния – „Градстрой“ ЕООД – в качеството му на лизингополучател. Това е така, доколкото последният е вписан в поле „С3“, в което се съдържат данни за физическо или юридическо лице, което има право да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост.

По делото е представена застрахователна полица № ***** за сключена застраховка „Каско Стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ 4

АД в полза на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД със застрахован лизингополучател „Градстрой“ ЕООД по отношение на лек автомобил „Опел Инсигния“, със срок на валидност от 05.09.2019 г. до 04.09.2024 г.

Следователно в производството по делото е безспорно установено, че увреденият автомобил, „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД със застрахован лизингополучател „Градстрой“ ЕООД, е застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско Стандарт” с период на покритие от 05.09.2019 г. до 04.09.2024 г., в който е настъпило застрахователно събитие от 25.05.2021 г. Щетата пред застрахователното дружество е образувана по заявление на водача на увредения автомобил В.Г., към което са представени изготвени снимки на местопроизшествието и снети координати *****.

Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 208, 56 лв. в полза на лизингополучателя на застрахования автомобил „Градстрой“ ЕООД, като за установяване на това обстоятелство е представено платежно нареждане от 24.06.2021 г.

При застрахователното дружество е образувана щета № *****, в която са описани увредените части на лекия автомобил – предна дясна гума „Good Year Efficient Grip Performance 225/55R17” с 80 % остатъчна стойност и джанта лята – предна дясна, като е изготвена експертна оценка на щетите, които са оценени в размер на сумата от 208, 56 лв.

Според съда в производството по делото се установява и наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля В.

Е. Г., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент, настъпил при управление на лек автомобил „Опел Инсигния“, който е служебен. Сочи, че произшествието настъпило на бул. „*****“ – в посока изхода на гр. П, като не си спомня дали произшествието е било преди или след табелата на гр. П.

Сочи, че след моста имало дупка, която започва от банкета на платното за движение – с Т-образна форма и изглеждала като изядено парче асфалт.

Свидетелства, че след удара гумата се разрязала и се пръснала, като не си спомня дали е била изкривена и джантата. Не успял да продължи на собствен 5 ход, поради което сложил резервната гума. Сочи, че отремонтирал автомобила в сервиз на бул. „*****“, защото бил най-близо. При предявяване на снимковия материал, приложен към застрахователната преписка, свидетелства, че той е правил снимките и е снел координатите на местопроизшествието. Излага пред съда, че се е движил с 50 км./ч. Сочи, че не подал сигнал на телефон 112, тъй като имал резервна гума, която успял да смени и продължил управлението на автомобила.

Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно случилото се.

От тези гласни доказателствени В. Е. Г. лек автомобил „Опел Инсигния“ с *****, преминава през необезопасена неравност на платното за движение – дупка, което води до увреждане на предна дясна гума на автомобила. По делото не се установява да е увредена и джантата на автомобила, доколкото свидетелят сочи, че не си спомня да е налице такава увреда.

Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП, не опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор 6 при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.