Решение № 618 от 16.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Пазарджик, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101305 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, Е И К 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Панайот Волов“ №29, етаж

3, представлявано от

Изпълнителния директор Я. Б. Я., чрез процесуален представител юрисконсулт Т. М. П., съдебен адрес за получаване на книжа: гр.София, ул.“****** против И. М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е подал Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че същата е връчена на ответника И. М. А., при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Твърди, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, е подписан Договор за паричен заем №5592454 от 22 февруари 1

2020г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и И. М. А. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Сочи, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него от 01 март 2021г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (правоприемник, на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, считано от 25.11.2022г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500 лева под формата на паричен заем. С подписването на договора, И. М. А. удостоверявал, че е получил от заемодателя заемната сума от 1500 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1934.10 лева, ведно с договорната лихва на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 202.40 лв.

(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Сочи, че следва да се има предвид следното - ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя.

Посочва, че в настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5532458 в размер на 874.67 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят 2 му изплаща остатъка от заемната сума по договора.

Ищецът твърди, че по договора за паричен заем, И. М. А. е извършвал плащания в общ размер на 250 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1422.83 лв.

Твърди, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем №5592454 от 22 февруари 2020г. между страните, ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 383.70 лева за периода от 23 март 2020г. - датата на първата вноска до 17 май 2021г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 17 май 2021г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 316.65 лева от 18 май 2021 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 16 декември 2022г„ ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда да постанови решение, с което: Да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД) има следните вземания срещу И. М. А.: 1422.83 лева - главница; 383.70 лева за периода от 23 март 2020г. до 17 май 2021г.; 316.65 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 18 май 2021г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 16 декември 2022г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли да бъде осъден И. М. А. да заплати на ищеца направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които - 50.00 лв.

3 по чл.13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В случай, че дружеството бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание чл.127 ал.4 от ГПК моли да бъдат задължени ответникът и упълномощеният по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN.BIC/, като в случай, че откажат предоставянето на тази информация, моли да бъдат уведомени, че дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, като институция по чл.56а ал.3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този регистър. Заявява, че получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.

С оглед реципрочността на направеното искане, предоставя банковата сметка на ищцовото дружество.

В случай, че ответникът представи списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК по-висок от законоустановения минимум, прави възражение за прекомерност, съответно иска да се редуцират присъдените разноски в полза на ответната страна до законоустановения минимален размер.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.

Сочи, че длъжникът И. А. е подал в преклузивния срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение на основание чл.411 ал.3 от ГПК по ч.гр.д. №9/2023г. на ПРС. Ищецът ,,Агенция за контрол на просрочени задължения " ООД /чийто правоприемник в хода на процеса е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/, в качеството си на заявител по същото това ч.гр.д. е подал също в срок иск за установяване на 4 съществуването на вземането и е упражнил своевременно правата си, поради което искът се явява допустим.

Твърди, че в настоящето производство е безспорно, че на 22.02.2020г. между „Вива Кредит” ООД и И. А. е сключен договор за паричен заем с номер 5592454, по който заемателят е дал в заем на А. сумата от 1500 лв., като същият се е задължил да върне сумата на 15 погасителни месечни вноски от по 202.40 лв. всяка, с падежиране съгласно чл.3 ал.4 от договора, които вноски включват част от главницата, таксата за експресно разглеждане на заема и уговорени лихви съгласно чл.3 ал.5-8 от договора. Със същия договор страните са се съгласили да се рефинансира друг текущ заем на А. в размер на 874.67лв., а остатъкът - до 1500 лв. ще му бъде изплатен, след направено прихващане на сумите.

Твърди, че на 01.03.2021г. „Вива Кредит“ ООД е прехвърлил /цедирал/ задълженията по този договор на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Оспорва предявения установителен иск, като неоснователен, по следните съображения:

Посочва, че с Рамков договор от 01.12.2016г. за прехвърляне на вземания /цесия/, „Агенция за събиране на вземания“ ООД като купувач и „Вива кредит“ ООД, като продавач, се съгласяват продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем. Уговорено е, че конкретното прехвърляне ще става с подписване на документ, наречен Приложение №1, който ще има характер на допълнително споразумение и в който протокол под номер 259 е записан като длъжник ответника А.. За цесията от 01.03.2021г. е приложено потвърждение от продавача „Вива кредит“ ООД от 22.02.2020г.

Твърди, че с разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на задължението към новия кредитор. Твърди, че в конкретния случай се установява, че първоначалният кредитор „Вива кредит” ООД, с изрично пълномощно, е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД да уведоми длъжниците по цедираните и описани в Протокол №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. за извършената продажба. По делото е представено като доказателство 5 уведомление за просрочени задължения до И. А. от „Вива Кредит“ ООД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Същото е без дата и без адрес на получателя. Възразява, че не са представени никакви доказателства изпратено ли е на длъжника това уведомление и достигнало ли е то до него.

Сочи, че в съдебната практика е застъпено становището, че уведомяването може да бъде извършено преди или по време на съдебното производство, както и че то може да бъде извършено както от цесионера, така и от цедента. Във всички случаи това уведомяване трябва да достигне до знанието длъжника, за да го защити от ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК. Сочи, че аналогично становище е застъпено и в Решение №3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г. на ВКС, I т.о., като в това решение е прието, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника лично или чрез пълномощника му, който да е овластен изрично с това право, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3. пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.

Сочи, че е назначена по реда на чл.47 от ГПК в качеството на особен представител на длъжника и макар, че са й връчени съдебните книжа, включително и уведомлението за прехвърляне на вземането, поради особения характер на представителството й, няма как това уведомление да достигне до знанието на длъжника. Твърди, че представителната й власт се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по гражданското дело по което е назначена и не обхваща получаването на материални правни изявления, адресирани до представлявания от нея отсъстващ ответник.