Определение № 595 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. София, 05.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500398 по описа за 2024 година

С определение № 1026 от 19.12.2023 г., по гр.д. № 744/23 г., ОС Перник, прекратява на основание чл. 299, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК производството по делото в частта, в която е предявен иск за осъждане на П. Н. П. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 41 929,71 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ***** от 18.07.2005 г., договор за встъпване в дълг от 13.09.2011 г. по договор за потребителски кредит и допълнително споразумение към договор за потребителски кредит от 29.11.2011 г. и от 13.07.2016 г., като процесуално недопустим.

Със същото определение на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството е прекратено в частта, в която е предявен иск за осъждане на П. Н. П. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 99,39 лв., представляваща такси по кредита, за периода 10.11.2023 г. до 14.11.2023 г.

Срещу определението в посочените му части е постъпила частна жалба от „Юробанк България“ АД. Твърди, че липсва обективен идентите между делата. Сочи, че по първото дело (гр.д. № 326 от 2020 г., ОС Перник) предмет на разглеждане е бил договор за встъпване в дълг от 13.09.2011 г. По гр.д. № 744 от 2023 г., ОС Перник, предмет било правоотношението, породено от договор за кредит № ***** от 18.07.2005 г. Твърди, че правоотношенията по последния договор са преюдициални спрямо тези по договорът за встъпване в дълг. Сочи, че договорът за кредит не е бил разглеждан от съда, не е бил представян като доказателство и по него не е била формирана сила на присъдено нещо.

Счита, че този договор касае преюдициално отношение, което не е било разглеждано и по него не е формирана сила на присъдено нещо. Твърди, че договорът за кредит е нов факт, който не е бил обсъждан. По отношение на претенцията за такси изтъква, че с молба от 1.12.2023 г. са изложени фактически твърдения за начина на формирането им и основанието за тяхната дължимост. Счита, че размерът им е въпрос по същество.

1

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Пред ОС Перник е било образувано гр.д. № 326 от 2020 г. по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу П. Н. П., в която се твърди, че същата ползвала банков кредит въз основа на договор за встъпване в дълг по *****/18.07.2005 г., съгласно който е поела задължението на първоначалния длъжник Н. Т. по договор за кредит. Отношенията са били преуреждани с допълнителни съглашения, вкл. и поради факта, че Т. е починал. Като се сочи, че кредитополучателя е преустановил плащания и банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита се претендира П. П. да бъде осъдена да заплати сумата от 46 789,79 лв. като дължима главница за периода 12.09.2017 г. – 15.05.2019 г., както и лихви, такси, застраховки разноски и законна лихва. В допълнителната искова молба е подчертано, че задълженията на ответника произтичат от договора за встъпване в дълг. Искът е отхвърлен, тъй като по делото от страна на банката не е представен нито като доказателство по делото, нито на вещото лице, работило по ССЕ, първоначалният договор за кредит № *****/18.07.2005 г., въпреки, че ответникът изрично е въвел възражение за неговото съществуване, съответно, че тази липса прави последващите съглашения недействителни.

С нова искова молба банката е сезирала съда, като е образувано гр.д. № 744/23 г., ОС Перник. Твърди се, че Н. П. Т. е получил кредит въз основа на договор за кредит № *****/18.07.2005 г., а с договор за встъпване в дълг от 13.09.2011 г. солидарно с кредитополучателя се е задължила и ответницата П. Н. П.. Поради настъпила предсрочна изискуемост на дълга от последната се иска да заплати на банката предсрочно изискуема главница в размер на 41 929,71 лв. Посочено е – л. 4 на исковата молба, че вземанията на банката се основават на договор за ипотечен кредит *****/18.07.2005 г. и допълнителни споразумения към него, вкл. договор за встъпване в дълг от 13.09.2011 г. Претендирани си още лихви и такси.

С разпореждане № 1288 от 20.11.2023 г. съдът е дал указания на банката да посочи при какви условия е сключен договорът за кредит, в това число – основания за дължимост на такси по договора.

В постъпила молба от банката е посочено, че договорът за кредит № *****/18.07.2005 г. не е бил представен в първото дело поради наличието на много кредитни досиета и последващото му откриване в архивите на банката. Отразена е хронологията на допълнителните споразумения между страните, като е посочен само размер на таксите и обстоятелството, че те са били преоформяни като просрочени.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

От изложението на банката-ищец в исковата молба, по която е образувано гр.д. № 744/23 г. безспорно ясно е, че претенциите й към ответницата П. Н. П. се основава на встъпването на лицето в чужд дълг, възникнал от договор за кредит *****/18.07.2005 г.

Твърдението, че изпълнение от П. се претендира само по силата на договора за кредит от 2005 г. не може да бъде възприето, тъй като П. не е била страна по този договор, а нейните задължения се основават на последващото встъпване в дълг, респ. сключените след това 2 лично от нея допълнителни споразумения. Ако банката твърди, че има право на вземане срещу П. само и единствено по силата на договор за кредит *****/18.07.2005 г. то това би направило претенцията й неоснователна. В обобщение, предвид систематичното тълкуване и преценка на изложението в исковата молба, се налага извода, че банката претендира плащане от П., поради встъпването й в дълга по договора за кредит *****/18.07.2005 г., сключен с Н. Т.. Встъпването в дълг (чл. 101 ЗЗД) по своето естество е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник. Предпоставка за действителност на този договор е наличието на действителен стар дълг. Отсъствието на такъв дълг прави договора за встъпване в чужд дълг нищожен поради липса на предмет и основание. По правило обемът и условията на двете задължения – по основния договор и по договорът за встъпване са едни и същи, т.е. при всички случай и двата договора съставляват основание за плащане от встъпилия в дълг към кредитора и следва да се разглеждат съвместно. (така и в практиката на ВКС – Решение № 50 от 26.06.2020 г. по д. № 489/19 г, Решение № 378 от 30.12.2014 г. по дело № 3020/14 г.).

Предвид казаното в случая следва да се приеме, че фактът дали П. П. е встъпила по силата на договор в наистина съществуващо между банката и Н. Т. правоотношение е преклудиран от силата на присъдено нещо. Както е прието в тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС „обективните предели на СПН очертават нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели - страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право (в какво се състои то) и неговото правно естество (правна квалификация). Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му.“. В настоящият случай според твърденията на банката отговорността на П. П. се основава на възникналото кредитно отношение между банката и Н. Т. и встъпването на П. П. в него.

След като със сила на присъдено нещо в първия повдигнат спор е прието, че отношението, в което П. П. е встъпила, не е установено и доказано по надлежния ред (т.е. то не съществува), то не може в следващ процес отново да се преразглежда спорът между страните относно този факт.

Твърдението на банката, че е установила съществуването на документ установяващ релевантен за спора факт, след влизане в сила на решението, не може да послужи за преодоляване на силата на присъдено нещо. Това възражение може да бъде разглеждано в производство по чл. 303 ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че в случая банката не е твърдяла наличие на наследствено правоприемство на дълга, което ще съставлява изцяло ново основание за предявяване на иск срещу наследника на починалия кредитополучател.

3

На следващо място – вярно е, че съдът е дал надлежни указания за банката да обоснове с фактически твърдения на какво основание претендира плащане на такси и за каква услуга същите са начислявани. В постъпилата уточнителна молба споменаването на искането за присъждане на такси е схематично и указанията на съда не са изпълнени в цялост. Предвид развитието на практика на СЕС и установяващата се засилена защита на потребителите (в този смисъл Определение на СЕС, 9 с-в, от 6 февруари 2024 година по дело С-425/23 г. по искане на „Профи кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, „Сити кеш“ ООД), в тежест на ищеца следва да се възлага индивидуализирането в детайли, с ясно посочване на основанието и размера на всяко претендирано плащане, с оглед необходимостта от извършване на съответна преценка за наличие на неравноправни клаузи, накърняващи потребителския интерес. Ето защо, тъй като предписанията на съда не са били изпълнени по указания от него начин, въпреки постъпилата молба, ОС е следвало да предостави последна възможност на ищеца да отговори и даде точна формулировка, съответна на разпореждане № 1288 от 20.11.2023 г., в частта относно таксите.

Предвид изложените мотиви, въззивният съд приема, че прекратяването на производството е надлежно в една част, но в друга следва да бъде прието за преждевременно. Обжалваното определение следва да се отмени частично и в тази част делото да се върне на ОС за продължаване на производството в съответствие с изложението по-горе.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1026 от 19.12.2023 г., по гр.д. № 744/23 г., ОС Перник, в частта, в която на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството е прекратено в частта, в която е предявен иск за осъждане на П. Н. П. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 99,39 лв., представляваща такси по кредита, за периода 10.11.2023 г. до 14.11.2023 г. и ВРЪЩА делото в тази част за продължаване на производството в съответствие с мотивите на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение № 1026 от 19.12.2023 г., по гр.д. № 744/23 г., ОС Перник, в частта, в която се прекратява на основание чл. 299, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК производството по делото в частта, в която е предявен иск за осъждане на П. Н. П. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 41 929,71 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ***** от 18.07.2005 г., договор за встъпване в дълг от 13.09.2011 г. по договор за потребителски кредит и допълнително споразумение към договор за потребителски кредит от 29.11.2011 г. и от 13.07.2016 г.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5