Решение № 1489 от 17.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100501330 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20216387/ 26.11.2021г., постановено по гр.д. № 6877/ 2021г. По описа на Софийския районен съд, 53 състав, са отхвърлени предявените от Я.Л. Ф. против Д. П.Б. “С. И.Р.” обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и отменено уволнението на Я.Л. Ф., извършено със заповед № 2/ 22.01.2021г., възстановяване на същия на заеманата преди уволнението длъжност “лекар” и присъждане обезщетение за оставане без работа в размер на 10120,20 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Срещу решението на СРС е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Я.Л. Ф., в която са релевирани доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, като са наведени доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е извършил дисциплинарните нарушения, за които е наказан, като наказанието е съответно на наложеното наказания. Развити са съображения, че на работника не е дадена възможност да даде обяснения и заповедта не е мотивирана. Изложени са доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина, като не е изпълнявал задължението, вменено със заповед № РД- 20-81/ 24.11.2020г. и е закъснявал за работа. Сочи, че рапортите за 1 закъснянията на ищеца са подадени на 12.01.2021г., а искането за даване на обяснения от ищеца е от 21.12.2020г., т.е. преди работодателят да е уведомен за нарушенията, което налага извод, че същите са съставени . Наведени са доводи, че не се установява ищецът да е уведомен за началния и краен час на работното време. Релевирани са съображения, че ищецът не е извършил описаните в заповедта нарушения, а в случай, че се приеме обратното, че наказанието е несъразмерно тежко на тежестта на нарушението. С жалбата е отправено искане за отмяна в цялост на атакувания съдебен акт и за уважаване на предявените срещу ответното дружество искови претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба Д. П.Б.

“С. И.Р.”. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в цялост.

Въззиваемата страна е релевирала подробни доводи за неоснователност и немотивираност на направените от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Ищецът Я.Л. Ф. твърди в исковата молба, че бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на трудов договор № 19/ 15.05.2019г., по силата на който заемал длъжността “лекар”. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 190, т.3 КТ вр. чл. 187, т. 1 и т. 7 КТ, поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че уволнението, извършено с процесната заповед е незаконно, тъй като работодателят не е спазил изискванията на чл. 193 КТ, като не е предоставил възможност на работника да даде обяснения и да се запознае с книжата, изготвени във връзка с посочените в заповедта нарушения; заповедта не е мотивирана. Наведени са 2 доводи, че ищецът не е извършил описаните в заповедта нарушения, като във връзка с това са развити съображения, че заповедта, с която е разпоредено да представя отчет за дейността си всеки работен ден до 15 часа е незаконосъобразна, тъй като създава едностранно задължения за работника, които не са предвидени нито в закона, нито в трудовия договор или споразумение към него. Сочи се, че независимо от това, изпълнявал посоченото задъжение. Оспорва да е закъснявал за работа. В тази връзка релевира доводи, че съгласно графика за дежурства е нямал задължение да бъде на работа на 23.12.2020г., 30.12.2020г. и 31.12.2020г. На 22.12.2020г.работодателят му е разпоредил да се яви на работа на посочените дати и ищецът е изпълнил това без да закъснява. Твърди, че в трудовия му договор не е посочен начален и краен час на работното време. Излага съображения, че наложеното наказание е несъразмерно тежко на наложеното наказание.

Ответникът Държава П.Б. “С. И.Р." релевира доводи, че уволнението е законосъобразно извършено. Сочи, че е изискал обяснения от работника, но последният е отказал да даде такива. Навежда доводи, че работникът е извършил нарушенията, за които е наказан. Твърди, че според изготвения график за дежурства ищецът е трябвало да бъде на работа в посочените дни, а представения такъв към исковата молба е едностранно изготвено от ищеца предложение, представено едва на 04.12.2020г. Излага съображения, че работното време е установено в заповед № 1/ 04.01.2016г.

По отношение на общите факти:

Не се спори по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 19/ 15.05.2019г., по силата на който ищцата е заемала длъжността “лекар”. Не е спорно и, че трудовият договор е прекратен със заповед № 2/ 22.01.2021г.

Относно иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ.

Ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да уволни работника/ служителя, а ответникът– всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането (в този смисъл – Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 174/13.10. 2016 г. по гр .д. № 659/2016 г. на ВКС, III г. о.;

Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 160/01.06.2016 по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др. ). Непредявените от ищеца 3 обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Съдът не може да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. Решението по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива.

Пороците на уволнението, въведени от ищеца в настоящото производство, се отнасят до две групи:

1). процедурни;

2). доводи по същество.

Със заповед № 2 от 22.01.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за системно нарушение на трудовата дисциплина. Установява се, че заповедта е издадена при следните фактически твърдения:

Неизпълнение на заповед № РД- 20- 81/ 24.11.2020г. на Директора на ДПБ “С.

И.Р.”, с която е наредено на Я. Ф. да представя подробен доклад по часове всеки работен ден в 15 часа в деловодството на ДПБ “С. И.Р.” за периода 01.12.2020г.21.12.2020г.

Закъсненение на 27.11.2020г. 30.11.2020г., 01.12.2020г., 02.12.2020г., 03.12.2020г., 04.12.2020г., 07.12.2020г., 09.12.2020г., 14.12.2020г., 23.12.2020г., 30.12.2020г., 31.12.2020г., 04.01.2021г., 06.01.2021г., 08.01.2021г., 11.01.2021г., като в заповедта е посочен периода на закъснение за всеки ден.

Първият спорен въпрос между страните е изискал ли е работодателят обяснения от работника за нарушението, за което е наказан. От събраните писмени доказателстваписмо- искане (намиращо се на л. 63 от първоинстанционното дело), се установява, че работодателят е поискал обяснения от работника за това, че в периода 01.12.2020г.21.12.2020г. не изпълнил задължението си, вменено със заповед № РД- 20- 1/ 24.11.2020г., да представя доклад по часове всеки работен ден до 15 часа, както и за това, че на 27.11. 2020г., 30.11.2020г., 01.12.2020г., 02.12.2020г., 03.12.2020г., 04.12.2020г. Същото е връчено при отказ на 23.12.2020г. С писмо- искане (намиращо се на л. 52 от първоинстанционното дело), се установява, че работодателят е поискал обяснения от работника за това, че на

07.12.2020г., 09.12.2020г., 14.12.2020г., 23.12.2020г., 30.12.2020г., 31.12.2020г., 04.01.2021г., 06.01.2021г., 08.01.2021г., 11.01.2021г. е закъснял за работа. Същото е връчено на работника при отказ на 19.01.2021г.

Конкретиката на случая сочи, че изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са спазени, тъй като преди налагане на наказанието от работника са изискани писмени обяснения за фактите и обстоятелствата, които работодателят е счел за нарушение на трудовата 4 дисциплина, като искането е връчено на работника при отказ, удостоверен от двама свидетели. При дисциплинарното нарушение неявяване на работа работодателят има право да прецени към кой момент да поиска обяснения- дали след изтичането на първия работен ден или след два и повече последователни работни дни при продължително отсъствие от работа. Това е така, защото неявяването на работа само един работен ден или дори само едно закъснение за работа също представлява дисциплинарно нарушение и може да обуслови налагане на дисциплинарно наказание при съобразяване критериите по чл. 189 КТ. Изложеното обуславя извод за неоснователност на възражението във въззивната жалба, че работодателят не е спазил изискванията на чл. 193 КТ, като не е предоставил възможност на работника да даде обяснения.

Следващият спорен въпрос между страните е отговаря ли заповедта на изискванията на чл. 195 КТ за мотивиране на същата. По въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика- решение № 377/ 26.10.2011г. по гр.д. № 1962/2010 г. на IV г. о., решение № 322/ 07.11.2012г. по гр.д. № 278/2011г. на III г. о. на ВКС, решение № 162 от 13.07.2016г. на ВКС по гр. д. № 67/2016г., IV г. о., ГК, която напълно се споделя и от настоящия състав. Съгласно посочените решения, заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити (с изключение на правната квалификация на нарушението) нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта, която следва да извърши съдът. За мотивираност на заповедта Кодексът на труда не изисква от работодателя да излага мотиви относно доказателствата, въз основа на които приема за извършени вменените нарушения, нито да обсъжда изложената от работника/служителя защитна теза или да мотивира защо счита за съответно наложеното наказание.