Решение № 17668 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17668 гр. С., 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110126170 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на Е. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

............, срещу Т. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Л. ... с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически тормоз и депресия, претърпени в резултат на изнасяне от ответницата на обидни и клеветнически твърдения спрямо ищеца на 02.08.2022 г. в открито съдебно заседание по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, 19 състав, чрез следните изрази: „Риск от рецидив е среден. Рискът от вреди към обществото е висок. Л. С. М. още няма устойчиви нагласи да води законосъобразен начин на живот. Необходимо е да преосмисли напълно човешките ценности. М. има констатирана дефицитна зона на отношение към правонарушението“, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 16.05.2023 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ответницата Т. Г. Г. – служител в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е изнесла обидни и клеветнически твърдения по отношение на Е. Д. М., заявявайки на 02.08.2022 г. в открито съдебно заседание по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, 19 състав, следното: „Риск от рецидив е среден. Рискът от вреди към обществото е висок. Л. С. М. още няма устойчиви нагласи да води законосъобразен начин на живот. Необходимо е да преосмисли напълно човешките ценности. М. има констатирана дефицитна зона на отношение към правонарушението“. Ищецът твърди, че в резултат на описаното поведение, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически тормоз и депресия. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответницата сочи, че в изпълнение на служебните си задължения като служител на длъжност „инспектор режимна дейност VII-ма степен“ в Софийски централен затвор, е изготвила становище от името на затворническата администрация по повод искане на Е. Д.

М. за условно предсрочно освобождаване, което е защитила в проведено на 02.08.2022 г.

1 открито съдебно заседание по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, 19 състав. Посочва, че в изготвеното становище тя не изразява лично мнение и не отразява лични впечатления относно лишените от свобода лица, а обобщава доклад на социален инспектор ...... и становище на началник на затвора старши комисар ....... Твърди, че във връзка с процесния случай ищецът е завел срещу нея наказателно дело – НЧД № 10311/2022 г. на СРС, 5 състав, което е приключило с оправдателна присъда, препис от която се прилага към ОИМ. Моли за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По настоящото дело са изискани и приложени за послужване материалите по НЧХД № 10311/2022 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, и ВНЧХД № 5137/2025 г. по описа на СГС, НО, XVI въззивен състав, от които се установява, че с Присъда № 97/29.02.2024 г. по НЧХД № 10311/2022 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, потвърдена изцяло с Решение № 728/29.10.2025 г. по ВНЧХД № 5137/2025 г. по описа на СГС, НО, XVI въззивен състав, Т.

Г. Г. е призната за НЕВИНОВНА в това на 29.07.2022 г. в гр. С., ул. Витоша № 2, в съдебно заседание по НЧД № 2385/2022 г., по описа на СГС публично и в присъствието на Е. Д. М. да е казала нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „Лишеният от свобода М. няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот“, поради което и на основание чл. 304 НПК наказателният съд е оправдал подсъдимата по повдигнатото обвинение за престъпление, квалифицирано като обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, пр. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК.

Предметът на делото се определя въз основа на изложените в исковата молба правопораждащи юридически факти, петитум и страни. В разглеждания случай, ищецът навежда конкретни фактически твърдения, че ответницата Т. Г. Г. – служител в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е изнесла обидни и клеветнически твърдения по отношение на него, заявявайки на 02.08.2022 г. в открито съдебно заседание по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, 19 състав, следното: „Риск от рецидив е среден. Рискът от вреди към обществото е висок. Л. С. М. още няма устойчиви нагласи да води законосъобразен начин на живот. Необходимо е да преосмисли напълно човешките ценности. М. има констатирана дефицитна зона на отношение към правонарушението“.

При тези фактически твърдения на ищеца за осъществено от ответницата противоправно поведение на 02.08.2022 г. и като съобрази, че наказателният съд е бил сезиран с частна тъжба за извършено от Т. Г. Г. спрямо Е. Д. М. престъпно деяние на 29.07.2022 г., гражданският съд приема, че приложената по делото присъда на наказателния съд не го обвързва съобразно чл. 300 ГПК, тъй като не е налице обективен идентитет между деянието, разгледано от наказателния съд, и деянието, включено във фактическия състав на гражданския деликт, съответно включен в основанието на предявения граждански иск.

По делото не е спорно, а и се установява от приложения съдебен протокол от проведено на 02.08.2022 г. открито съдебно заседание по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, НО, 19-ти състав, че на посочената дата е проведено открито съдебно заседание по наказателно дело от частен характер с предмет на разглеждане молба на Е. Д. М., адресирана до Софийски градски съд, с искане за допускане на условно предсрочно освобождаване на основание чл. 70 НК. Производството е разгледано от състав с председател съдия .......ри участието на секретаря ......... За Софийска градска прокуратура (СГП) се е явил прокурор ......... За Началника на затвора в гр. С., като процесуален представител, се е явила Т. Г., в качеството й на инспектор. Лично в съдебно заседание е присъствал и молителят Е. Д. М., представляван от адвокат ........... – назначен служебен защитник. В хода на съдебните прения по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, НО, 19-ти състав, Т. Г., в качеството на 2 процесуален представител на Началник на затвора в гр. С., е изрекла следните думи:

„Началникът на Затвора – С. изразява отрицателно становище за условното предсрочно освобождаване на Е. М., защото към момента при него, от двете кумулативно дадени предпоставки на чл. 70 от НК е налице само формалната – да е минал минимално изискуемия период от половината на търпяното наказание. Към момента няма достатъчно доказателства убедителни и категорични за неговото поправяне. Такива доказателства частично се намират. Той се включва във всички организирани мероприятия – спортни, образователни, има позитивно отношение към пенитенциарната администрация, съдейства, получил е три поощрения, няма наказания към момента, но това не е достатъчно, за да се приложи института на условното предсрочно освобождаване. Това, все пак е изискуемото поведение на всеки един лишен от свобода и с нищо неговото не надхвърля обичайното такова. Отчетените риск от рецидив и вреди към обществото не са коригирани в почти никаква степен. Едва с три точки за всичкото време е коригиран риска от рецидив. Той продължава да бъде среден към момента. Рискът от вреди към обществото е висок. Лишеният от свобода М. все още няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот. Необходимо е да преосмисли напълно човешките ценности и корекционния процес следва да продължи по отношение на констатираната дефицитна зона – отношение към правонарушението. Не на последно място, остатъкът от присъдата надвишава 8 години, тоест половината почти, което не е за пренебрегване предвид на характера и обществената опасност на престъплението, за което е осъден. Моля да оставите молбата му без уважение.“

По делото не се спори, а и се установява от приобщената доказателствена съвкупност, че ответницата Т. Г. Г. е взела участие в проведеното на 02.08.2022 г. открито съдебно заседание по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, НО, 19-ти състав, в качеството й на инспектор режимна дейност и процесуален представител на Началник на затвора в гр. С. – упълномощена със Заповед Л-353/18.10.2021 г. на началника на затвора в град С. I-ва категория – старши комисар В. К..

Установява се, че преди датата на насроченото открито съдебно заседание по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, НО, 19-ти състав, и по повод на подадената от Е. Д. М. молба за допускане на условно предсрочно освобождаване на основание чл. 70 НК, са изготвени доклад от 01.03.2022 г. от ИСДВР ......, както и становище от 21.03.2022 г. на началника на Затвора - гр. С..

В доклада от 01.03.2022 г. ИСДВР ...... е посочил „Л. св. М. към момента на изготвяне на настоящия доклад не е дал достатъчно доказателства за личностната му ресоциализация. Отношението към правонарушението с което е постановено ЛОС не е дало своя корекционен резултат спрямо лишения от свобода. Л. св. Все още няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот. Не са отчетени възприети приемливи модели на поведение. Необходимо е да се преосмисли напълно човешките ценности и приоритети, да утвърди в поведението си модели, адекватни на обществените очаквания. Корекционният процес с л.св. М. продължава по отношение на констатираните дефицитни зони“.

В становището от 21.03.2022 г. началникът на Затвора – гр. С. – старши комисар .......... е посочил „Целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени докрай, оценката от риска от вреди е с непроменени високи стойности, оценката от риска от рецидив е намалена в незначителна степен, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена в своята цялост, има актуална проблемна зона по която работата следва да продължи“.

С протоколно определение от 02.08.2022 г. по НЧД № 2385/2022 г. по описа на СГС, НО, 19-ти състав, съдът е оставил без уважение искането на Е. Д. М. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване 3 от свобода“ по НОХД 646/15 г. на СпНС. Определението на СГС е потвърдено с Определение № 85/27.01.2023 г. по описа на САС, НО, 3-ти състав.

По настоящото дело са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М. З. Н.. В разпита си пред съда, свидетелят заявява, че няма спомен за случай, при който Е. М. е бил воден в СГС и в съдебно заседание служител е заявил, че М. няма нагласи и склонност за водене на законосъобразен начин на живот.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В определение № 60228 от 23.06.2021 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1336/2021 год., IV г. о., ГК, определение № 1222 от 15.03.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 661/2024 год., III г. о., ГК, определение № 4204 от 25.09.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3428/2024 год., III г. о., ГК, определение № 2902 от 11.06.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1591/024 год., ІV г. о., ГК, и др., е прието, че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба правопораждащи юридически факти, петитум и страни, като дадената от ищеца квалификация на спора не го обвързва. Преценката за подведомственост и подсъдност, когато съдът следи служебно за нея, както и за това дали соченият ответник е процесуално легитимирана страна в процеса, зависят именно от установяване на материалноправната норма, която урежда спорното право.

В случая изложените в исковата молба твърдения сочат, че се претендира ангажиране на деликтна отговорност за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от конкретно посочени действия на ответника – физическо лице, които са извършени при и по повод извършвани служебно действия, както и с умисъл – доколкото се твърди, че ответникът е изнесъл обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца.