Решение № 5689 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5689 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110154882 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.З. против Д.Б.Ж.З., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 209,36 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 68,80 евро, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 22.06.2023 г. до 11.12.2025 г. Ищецът твърди, че на 24.03.2023г., около 17:30 часа, на бул. ***, било реализирано ПТП между л. а. „Форд Фокус“, с ДК № ***, застраховано по застраховка Каско към ищеца и л. а. „Тойота Авенсис Версо“, с ДК № ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника. Отговорен за настъпването на ПТП бил водачът на л. а. „Тойота Авенсис Версо“. За ПТП бил съставен двустранен протокол. Била заведена щета към ищеца, извършен бил оглед и опис на причинените щети. Отстраняването им било възложено на официалния сервиз. Стойността на ремонта възлязла на 418,73 евро и 7,67 евро – ликвидационни разходи, заплатени от ищеца с платежно нареждане от 20.04.2023 г. С регресна покана, получена на 22.05.2023 г. ищецът поканил ответника да възстанови сумата. Ответникът възстановил сумата от 217.03 евро. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответното дружество да му заплати процесните суми. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Тойота Авенсис Версо“, че е налице валидно застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за л. а. „Форд Фокус“, наличието и механизма на ПТП, изплащането от страна на ищеца на сумата от 418,73 евро и 7,67 евро – ликвидационни разходи, заплащането от своя страна на сумата 217.03 евро. Оспорва вида и размера на причинените 1 вреди, стойността на същите, причинно-следствената връзка между тях и ПТП, вината и противоправното поведение на водача на л. а. „Тойота Авенсис Версо“. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът не изпраща представител, подава писмено становище, в което също поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се явяват фактите на наличието на застраховка „Каско“ за л. а. „Форд Фокус“, сключена с ищеца, наличието на застраховка Гражданска отговорност по отношение на л. а. „Тойота Авенсис Версо“, сключена с ответника, заплащането от ищеца на сумата от 418,73 евро и 7,67 евро – ликвидационни разходи, заплащането от страна на ответника на сумата 217.03 евро, наличието и механизма на ПТП. Спорни са въпросите единствено за стойността на извършения върху лек автомобил „Форд Фокус“ ремонт, обосноваността на размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП. За установяване на тези факти по делото беше изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира същата като компетентно и добросъвестно изготвена и подкрепена от събрания по делото доказателствен материал. От нея се установява, че стойността на описаните от ищеца увреждания върху товарния автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на общо 833,96 лева. Съдът не споделя становището на ответника, че тази сума следва да се определи по средни пазарни цени на алтернативни източници, тъй като задължение на застрахователя е да възстанови застрахованата вещ във вида, в който е била преди увреждането.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Както законовата уредба, така и съдебната практика са категорични, че отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е ограничена до отговорността на причинителя на вредите, т.е. в случая – до причинените на лек автомобил Форд Фокус увреждания, установени от вещото лице на сумата от 833,96 лева. По делото е безспорно, че от ответника на ищеца са възстановени 424,48 лева във връзка с процесната щета. Поради това съдът приема, че с това плащане отговорността на ответника е била погасена само частично, като все още дължими са 409,48 лева. Тъй като главният иск е предявен за по-ниска сума, е основателен и следва да бъде уважен в цялост. Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. Между страните е безспорен факта, че ответникът е получил покана за плащане на регресно вземане на 22.05.2023 г. Тъй като претенцията не е била напълно заплатена към 22.06.2023 г. същият е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за претендирания период от 22.06.2023 г. до 12.12.2025 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху претендираната главница и установи, че той е 134,71 лева. Този иск също следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От 2 него са заплатени 50 лева – държавна такса, 150 евро – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на общо 150 лева. Разноските са доказани и следва да се присъдят. Сумата от 50 лева – надвнесена държавна такса следва да се възстанови на ищеца след влизане на решението в сила.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

*** да заплати на Д.З., ЕИК *** с адрес гр. *** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 209,36 евро – разлика между пълния размер от застрахователно обезщетение от 833,96 лева, платено от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 24.03.2023г., в гр. София между лек автомобил „Форд Фокус“, с ДК № *** и лек автомобил „Тойота Авенсис Версо“, с ДК № *** и заплатеното от ответника обезщетение в размер на 424,48 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.12.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** да заплати на Д.З., ЕИК ***, по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 68,80 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 22.06.2023 г. до 12.12.2025 г.

ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** да заплати на Д.З., ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството, както следва: 25,56 евро – държавна такса, 150 евро – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение и 76,69 лева – юрисконсултско възнаграждение.

СУМАТА от 25,56 евро – надвнесена държавна такса да се възстанови на Д.З., ЕИК *** след влизане на решението в сила.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3