Решение № 120 от 20.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100501104 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 971/21.05.2024г., постановено от Районен съд –Бургас по гр. д. № 20242120100494. С това решение, съдът приема за установено по отношение на Й. Й. Н., ЕГН: ********** от *****, че К. С. Н., ЕГН:

********** от ***** е изключителен собственик на 21,99% идеални части от правото на собственост (съответстващи на 1986 лева/9030 лева) върху самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-189/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АККР с последно изменение, засягащо обекта от 24.01.2024г., находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, чл.24, вх.1, ет.3, ап. десен с площ от 58,47 кв.м. и предназначение: жилище, апартамент при граници: на същия етаж - обект с идентификатор *** и обект с идентификатор ***; под обекта обект с идентификатор *** и над обекта – обект с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху избено помещение № 1 и от общите части на сградата, който самостоятелен обект е придобит по време на брака между страните, поради трансформация на лични средства и отхвърля иска за разликата над уважената част от 21,99% до претендираните 100 % идеални части от правото на собственост върху самостоятелния обект. С решението, съдът осъжда Й. Й. Н. да заплати на К. С. Н. съдебни разноски в размер на 229,80 лева и на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 84 лева. С решението съдът осъжда К. С. Н. да заплати на Й. Й. Н. съдебни разноски в размер на 780,10 лева.

Подадена е въззивна жалба от К. С. Н. против решение № 971/21.05.2024г. в отхвърлителната част. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. С. пресъздава релевантните за спора факти и подчертава, че според практиката на ВКС, правото на собственост върху недвижим имот, 1 който е отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед, издадена от органа по чл.85 от ЗТСУ (отм.), а издаденият по-късно нотариален акт има констативно (декларативно) действие. Така, когато имотът, предоставен като обезщетение, е придобит от лицето, чийто имот е отчужден, по време на брака му, правото на собственост върху този имот не се включва в съпружеската имуществена общност.

Съпругът може да придобие права върху имотът, предоставен като обезщетение, само при условията и при спазване на формата, предвидени в чл.102 от ЗТСУ (отм.) В конкретния случай, обаче е издадена само заповед по чл.95 от ЗТСУ )отм.), но не и по чл.100 от ЗТСУ (отм.)

Жалбоподателката твърди, че в процесния имот е вложила сумата от 1 986 лева, получена от обезщетението; 1000 лева, получени в заем от брат й и 6 000 лева – получен и изплащан лично заем от Банка „ДСК“. Поради това, трансформацията на правото на собственост – съпружеска имуществена общност в изключителна собственост е 100 %.

К. С. Н. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд в отхвърлителната част и да постанови друго, с което да уважи иска й изцяло.

Въззивната страна се представлява в съдебно заседание от адвокат Тодорова, която пледира за отмяна на решението и за уважаване на иска.

Ответната страна Й. Й. Н. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна пресъздава значимите за спорното правоотношение факти и заявява, че ищцата – въззивник не е доказала твърдението си, че процесният имот е придобит изцяло с нейни лични средства. Й. Н. иска от въззивната инстанция да отхвърли жалбата и да потвърди решението на районния съд. Ответникът настоява съдът да вземе предвид факта, че той е на 84 години, с влошено здравословно състояние без друго жилище и че с решение № 48/09.01.2023г., Районен съд – Бургас му е предоставил ползването на процесния апартамент. Ответникът заявява още, че би желал неговата идеална част от спорния имот да бъде наследена от децата му по равно.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от адвокат Узунова, която пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 24.05.1963г. К. С. Н. и Й. Й. Н. сключват граждански брак. Този брак е прекратен на 27.07.1977г.

Със заповед № 744/21.12.1978г., председателят на ИК на ГНС – Бургас открива производство по отчуждаване на недвижим имот, представляващ парцел ІІ в кв.26 по плана на гр. Бургас за изграждане на комплекс „Изгрев“, 100 кв.м. от който са собственост на ищцата.

На 15.03.1979г., комисия по чл.265 от ППЗТСУ оценява на имота, собственост на К.

С. Н. (100 кв.м. от имота, подлежащ на отчуждаване) на 1986 лева.

На 14.05.1979г. К. С. Н. и Й. Й. Н. отново сключват граждански брак.

На 25.05.1979г. председателят на ГНС – Бургас издава заповед № 333/25.04.1979г., с която отчуждава притежаваните от Н. 100 кв.м. от дворното място и определя да тя да получи тристайно жилище.

С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ от 15.03.1980г., К. и Й. Н.и са признати за собственици на апартамент с площ от 58,47 кв.м, който към настоящия момент представлява самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас с предназначение на обекта: Жилище, апартамент, при граници: на същия етаж ***, ***, под обекта - *** и над обекта *** с адрес в гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“, бл. 24, 2 вх. 1, ет. 3, ап. десен, ведно с избено помещение № 1, както и 0,90 % ид. ч. от общите части в сградата за сумата от 9030 2 лева, която сума е платена, както следва: 3030 лева със собствени средства и 6000 лева със заем.

На 27.01.2023г. бракът между К. Н. и Й. Н. е прекратен с решение № 48/09.01.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4387/2023г.

На 26.01.2024г. Н. предявява иск с правно основание чл.23 от СК против Й. Й. Н..

Ищцата твърди, че жилището е нейна лична собственост, тъй като е заплатено изцяло с нейни лични средства, както следва: 1986 лева, представляващи сумата, получена като обезщетение; 1050 лева, представляващи лични средства, събрани преди брака и 6000 лева – заемни средства от „Банка ДСК“, които ищцата е изплащала с лични средства на равни месечни вноски от 26 лева в продължение на 20 години. Поради това, ищцата иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че недвижимият имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас е нейна лична собственост.

Ответната страна представя писмен отговор, с който оспорва основателността на иска. Ответникът твърди, че след като е сключил първия си брак с ищцата през 1963г., е живял заедно с нея и родителите й в къщата, предмет на отчуждаване. Къщата не разполагала с достатъчно пространство за две семейства, поради което ответникът построил в двора, със собствени средства и труд една стая, антре и външна тоалетна с баня, ограда, циментова пътека от вратата до къщата, външна чешма, шахта на водомера, градинка и асмалък. С труда си, ответникът повишил стойността на отчужден имот и допринесъл същият да бъде оценен на 1986 лева. Н. оспорва твърдението на ищцата, че сумата от 1050 лева представлява нейни лични спестявания. Той заявява, че това са спестявания на семейството, защото ищцата е получавала ниски доходи, родителите не й помагали финансово, заплатите по това време са били много ниски и е било обективно невъзможно тя да събере сумата за времето на раздялата между тях от 27.07.1977г. до 14.05.1979г. По отношение на заемните средства в размер на 6 000 лева, ответникът твърди, че те са получени от ДСК под формата на жилищен кредит, предоставена на младо семейство и са изплащани съвместно от двамата. При условията на евентуалност, ответникът противопоставя възражение за придобиване на ½ идеална част от процесния имот в резултата на давностно владение, продължило 20 години. Той твърди, че ищцата е напуснала апартамента през 2004г. и от този момент той упражнявал фактическата власт върху него като манифестирал намерението си за своене пред нея открито. До 2024г. ищцата не се противопоставяла на това владение, поради което той е придобил по давност нейната ½ идеална част от процесния апартамент.

В хода на съдебното производство са приети писмените доказателства, които установяват изложените по-горе факти, описани подробно в мотивите на първоинстанционното решение. По делото са събрани показанията на свидетелите Н.С.Т., съпруга на брата на ищцата и С.П.Н., социален асистент, който полага епизодични грижи за ответника. Свидетелката Н. твърди, че тя и съпругът й са предоставили заем от 1 000 лева на ищцата, за заплащане на апартамента. Заемът е предоставен по време на брака на ищцата с ответника Н.. Свидетелката Н. възпроизвежда разказа на ответника, че живее в апартамента от 20 години и всички съседи знаят това. Тя описва ситуация от 2024г. в която ищцата е влязла в апартамента, за да търси документи и се наложило ответникът да потърси съдействие от полицията.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд приема, че процесният апартамент е придобит по време на брака между страните чрез възмездна сделка на стойност 9 030 лева, от които 1986 лева са стойността на отчуждения имот; 1 044 лева са заем, предоставен на ищцата от нейни близки по време на брака и 6 000 лева са заем от ДСК, отпуснат и изплащан от съпрузите Н.и по време на брака им. Частта от апартамента, съответстваща на отчуждената част от дворното място на стойност 1986 лева, съдът приема за изключителна собственост на ищцата поради настъпила трансформация на лични средства. За останалата част от апартамента на стойност 7 044 лева, която е заплатена със заем от физическо лица и от ДСК, съдът приема, че е съпружеска общност. В резултат на 3 това, съдът заключава, че е налице частична трансформация на лично имущество в съпружеска имуществена общност в размер на 21,99 %, представляваща съотношението между стойността на отчуждените от ищцата 100 кв.м. от дворно място и общата стойност на апартамента.

В решението, съдът обсъжда възражението на ответника за придобиване на собствената на ищцата ½ идеална част от спорния апартамент по давност и приема, че същото е неоснователно поради изключението на чл.115, б. „в“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС.

Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.

Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 971/21.05.2024г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Според ал.2, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. В мотивите по т.4 от ТР № 5/29.12.2014г., постановено по тълк. д. № 5/213г., ОСГТК на ВКС приема, че искът по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност като режим на имуществени отношения по СК и на съвместния принос, като нейно основание и обяснение. Критерият за преобразуване на лично имущество в придобит по време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Изплащането на заем с лични средства на единия съпруг не променя възникналото в съпружеската общност вещно право, а създава облигационни отношения между съпрузите. При иска за трансформация на имущество, се изследва единствено произхода на средствата, които са вложени за придобиване на имота, а не приносът на двамата съпрузи.