Решение № 1327 от 21.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1327 гр. Пловдив, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330113324 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. А. Н., с ЕГН: ********** против Г. Р. А., с ЕГН: **********, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за окончателен Предварителен договор за продажба на моторно превозно средство /МПС/ от **г. с марка „**“, модел „**“, с рег. № **, с рама № **, двигател № **.

В исковата молба се твърди, че на ** г. между страните бил сключен предварителен договор, съобразно който ответникът като продавач се задължил да прехвърли на ищцата правото на собственост върху собственото му МПС – лек автомобил марка: **, модел: ** **, регистрационен номер: **, рама: **, двигател номер: **, в срок до ** г. при ** с район на действие Районен съд – Пловдив, **. Уговорената цена в размер на 5000 лева била заплатена от ищцата в брой в деня на подписване на договора, като съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, последният служел като разписка за получаването й.

Владението върху вещта било предадено в деня на подписване на договора – на ** г.

Твърди, че до изтичане на уговорения срок – ** г., страните не сключили окончателен договор в предвидената от закона форма, като на посочения в предварителния договор ден – ** г., ответникът не се явил в кантората на ** с район на действие Районен съд – Пловдив, **, за прехвърляне собствеността на автомобила, въпреки вече заплатената от страна на ищцата в пълен размер продажна цена. Предвид изложеното, искането е да се обяви сключеният между страните предварителен договор за окончателен. Претендират се 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че познава ищцата, като за периода от 2008 г. до настоящия момент бил на няколко пъти в трудови правоотношения с дружества, представлявани от нея.

Последно работел във „**“ ООД за периода ** г. на длъжност „**“, а ищцата била у. на дружеството. Посочва, че на ** г., около 15:30 часа, в **, преди разклона за **, при изпълнение на трудовите си задължения, преминал под мост, като не съобразил габаритите на управлявания автомобил с височината на моста, при което причинил ПТП, от което последвали материални щети по управлявания от ответника влекач и прикаченото му ремарке. За случая бил съставен АУАН от ** г. Ответникът се обадил на единия брат на ищцата, който бил неин съдружник, за да го уведоми за инцидента. Същият реагирал спокойно и попитал за състоянието на автомобила. На 28.08.2023 г. ответникът бил повикан на среща в офиса на дружеството, на която присъствали всички съдружници на фирмата, вкл. и ищцата.

Твърди, че ситуацията ескалирала, ищцата и нейните б. вече били разбрали какво е състоянието на влекача и прикаченото към него ремарке – и двете собственост на фирмата. Ответникът бил седнал, а от двете му страни били б.та на ищцата, които сипели обиди, псували и ритали ответника по краката, а ищцата стояла пред него и му бутала листове в ръцете, които били с неясно за ответника съдържание. Всички крещели „Мършо, подпиши, мършо!“. Ответникът се притеснил и разписал всичко. Въпреки това продължили да го заплашват и го накарали да остави ключовете на колата си в офиса. Тъй като се страхувал от физическа саморазправа, изпълнявал всичко, като при подписване на документите забелязал, че на един от тях бил описан собственият му автомобил, а с друг от документите се прекратявали трудовите му правоотношения. В този момент искал единствено да напусне офиса на дружеството.

Излага, че веднага след това подал жалба в РУ МВР гр. Стамболийски с вх. № ** г., по която била образувана пр. пр. ** г. по описа на РП гр. Пловдив.

Твърди, че предварителният договор бил антидатиран и съставен за целите на процеса, като отразените в него суми не били заплатени от ищцата.

Фактическата власт върху автомобила обаче се осъществявала изцяло от нея.

Поради гореизложеното, възразява за унищожаемост на предварителния договор на основание чл. 30 ЗЗД.

На следващо място, излага съображения за недействителност на договора поради противоречието му с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, доколкото в съдържанието не била вписана застрахователната стойност на автомобила, което било изискване съобразно разпоредбите на чл. 46, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Липсата на застрахователна оценка водело до неяснота относно имуществената стойност на автомобила, поради което страните били в невъзможност да определят конкретна цена по договора, която от своя страна била задължителен елемент за действителността му.

Отделно, посочва, че до ответника не била изпратена покана за 2 сключване на окончателен договор. В предварителния договор била посочена като крайна дата ** г. Счита, че е следвало да бъде поканен за конкретна дата и час. От представения по делото констативен протокол се установявало, че не се е явил в кантората на ** на ** г., но не ставало ясно дали не се е явил в друг ден и час между ** г. и ** г., като не ставало ясно и дали ищцата се е явила на въпросната дата или преди нея. Счита, че, ако ищцата се е явила в нотариалната кантора и е изразила желанието си за сключване на окончателен договор, единствено тогава ответникът би бил причината за неосъществения договор. В противен случай била налице хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като нито една от страните не е изпълнила своето задължение в уговорения срок, като моли отговорът на исковата молба да се счита за уведомление към ищцата за едностранно разваляне на предварителния договор поради отпаднал интерес от изпълнението му. Предвид изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с който се претендира да бъде обявен за окончателен Предварителен договор за продажба на моторно превозно средство /МПС/ от **г. с марка „**“, модел „**“, с рег. № **, с рама № **, двигател № **.

Така предявеният иск е основателен, доколкото ищецът като страна по процесния договор, която е изпълнила всички свои задължения, разполага с потестативното право да закупи вещта, след изпълнение на всички свои финансови задължения по процесния предварителен договор /чл. 6, ал. 2 от договора/. Задължението е срочно, с краен срок за изповядване на окончателния договор до **г. В настоящия случай не е необходима покана до ответника за сключване на окончателния договор, доколкото „срокът кани“ – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Видно от представения по делото Констативен протокол акт № *****г. на същата дата ** е констатирал, че до края на работния ден на **г. продавачът – ответник Г. А. не се е явил в кантората за извършване на сделката, съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора. Ето защо, доколкото ответникът бездейства, то за ищеца се поражда интерес от предявяване на настоящата искова претенция, която е основателна и следва да се уважи.

Твърденията и възраженията, посочени от ответника в отговора на исковата молба, останаха напълно голословни и недоказани.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 1350 лева.

Съгласно нормата на чл. 364, ал.1 ГПК, с решението съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на вещта. Предвид това, ищецът следва да бъде осъден да заплати нотариална такса по сметка на Районен съд- Пловдив в размер на 95, 50 лева, на 3 основание т. 8 от Тарифата за нотариалните такси по ЗННД и чл. 96 ЗННД, както и сумата от 111, 54 лева – местен данък за възмездно придобиване на вещта по сметка на Община Пловдив, на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Пловдив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният между Г. Р. А., с ЕГН: ********** като „продавач“ и В. А. Н., с ЕГН: ********** като „купувач“ Предварителен договор за продажба на моторно превозно средство /МПС/ от **г. с марка „**“, модел „**“, с рег. № **, с рама № **, двигател № **.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Р. А., с ЕГН: ********** да заплати на В. А. Н., с ЕГН: ********** сумата в размер на 1350 лева /хиляда триста и петдесет лева/, представляваща, съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА В. А. Н., с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 95, 50 лева /деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/ - такса за прехвърляне на вещта.

ОСЪЖДА В. А. Н., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Община Пловдив сумата от 111, 54 лева /сто и единадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща местен данък за придобиване на вещта.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съдПловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗДАВА на ищеца СЛЕД представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Районен съд - Пловдив, както и на удостоверение, че са изплатени разноските по прехвърлянето и дължимите към момента данъци за процесното МПС.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4