Разпореждане № 6402 от 09.11.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6402 гр. София, 09.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело частен характер № 20211110209278 по описа за 2021 година намери, че са налице самостоятелни основания за прекратяване на наказателното производство.

С частна тъжба вх. № 19358/25.06.2021г. Н. В. В. е повдигнала против М. Б. Х. обвинение за извършени престъпления от частен характер. С разпореждане от 08.07.2021г. частната тъжба е оставена без движение и на тъжителката са дадени указания да отстрани в срок констатираните нередовности, така че съдържанието на тъжбата да отговаря на изискванията на чл. 81 ал. 1 НПК. В изпълнение на указанията на съда е депозирано допълнение към тъжбата, озаглавено „изпълнение на разпореждане“ от 27.10.2021г., ведно с приложения. Като взе предвид тъжбата и депозираното допълнение, съдът намери, че наказателното производство следва да се прекрати, тъй като тъжбата не е подадена в срока по чл. 81 ал. 3 НПК, в тъжбата не се твърди извършване на престъпление от частен характер, а дори и да се приеме, че описаното осъществява престъпление от частен характер, то е изтекла предвидената в закона давност.

В тъжбата и депозираното допълнение тъжителката Н.В. се тъжи от разгласени клеветнически твърдения спрямо нея в четири епизода на предаването „Г. на Е.“, излъчени по Нова телевизия, както следва: „Модни измами 1“, „Модни измами 2“, „Модни измами 3“ и „Модни измами 4“. Тъжителката сочи, че четирите епизода са излъчени по Нова телевизия през месец март 2014г., като за тях тя е узнала още през месец март 2014г. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 НПК тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25 ал. 1 т. 6 НПК. В случая в тъжбата и допълнението към нея тъжителката не сочи конкретни дати, когато са излъчени предаванията и тя е узнала за тях, а сочи общо, че е узнала за тях през месец март 2014г. Дори и да се приеме, че В. е узнала за тях в последния ден от месец март, а именно на 31.03.2014г., то преклузивният шестмесечен срок за подаване на тъжбата е изтекъл на 30.09.2014г. /предвид разпоредбата на чл. 183 ал. 3 НПК/. Тъжбата е подадена почти седем години след тази дата - на 25.06.2021г.

Не могат да се споделят твърденията в тъжбата, че преклузивният срок по чл. 81 ал. 3 НПК не е изтекъл и всъщност не е започнал да тече към датата на подаване на тъжбата по причина, че се касае за продължавано престъпление. Видно от съдържанието на тъжбата и допълнението се инкриминират четири епизода на предаването „Г. на Е.“, излъчени през месец март 2014г., като се излагат твърдения, че след излъчването им същите са били качени на интернет страницата на предаването, от която са били свалени през месец март 2020г. Излагат се и твърдения, че трето лице – Д. С., ги е качил и в профила си в Youtube. Твърденията, че след излъчването им 1 епизодите на „Г. на Е.“ са били качени на интернет страницата на предаването, където са били достъпни за неограничен брой лица, не сочи на осъществяване на нов състав на престъплението по чл. 147 ал. 1 НК, който да е част от състава на престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. чл. 147 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. Тъжителката твърди, че спрямо нея са разгласени неистински позорящи обстоятелства чрез излъчване на четирите предавания в национален ефир. Деянията на лицата, за които се твърди да са разгласили клеветническите твърдения, е завършило с приключване на изявленията им във всеки един от епизодите. Последващото качване на предаванията в интернет пространството и възможността по този начин вече излъчените предавания да станат достояние на неограничен кръг лица и след датите на излъчването им в национален ефир, не осъществява нов състав на престъплението по чл. 147 ал. 1 НК, така че да се приеме, че са налице две или повече деяния. На първо място, публикуването на вече излъчените предавания в интернет страницата на предаването, не съставлява ново деяние, разбирано като отново разгласяване на неистински позорящи обстоятелства спрямо личността на тъжителката, а представлява единствено разпространение по друг начин на вече излъчено съдържание. На следващо място, не се излагат никакви твърдения публикуването в интернет на четирите епизода на предаването да е извършено от същите лица, които тъжителката твърди по време на репортажите, включени в епизодите, да са разгласили клеветнически изрази спрямо нея.

Наличието на продължавано престъпление би могло да се обсъжда единствено по отношение на излъчването на четирите епизода на предаването, всеки от които озаглавен „Модни измами“, и всеки от които според твърденията в тъжбата – със съдържание, включващо клеветнически твърдения по отношение на В.. В тъжбата и допълнението се твърди, че епизодите са излъчени през непродължителен период от време /в рамките на един месец и четирите/, като всяко от тях е свързано с дейността и личността на тъжителката, четирите епизода са в рамките на едно и също телевизионно предаване, при което при извод за осъществен състав на престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. чл. 147 ал. 1 НК при всяко излъчване и при идентичност на дееца, биха могли да бъдат обединени в състава на едно продължавано престъпление. И в този случай обаче продължаваното престъпление ще бъде прекратено с излъчването на последния епизод, което според твърденията в тъжбата и допълнението се е случило през месец март 2014г., когато е настъпило и узнаването от страна на тъжителката. Ето защо тъжителката В. е следвало в 6 – месечен срок, т.е. до 30.09.2014г. да подаде тъжба с твърдения за извършено престъпление от частен характер. В тъжбата не се твърди за сочените деяния да е било образувано наказателно производство, което да е било спряно на основание чл. 25 ал. 1 т. 6 НПК, така че шестмесечният срок да тече от датата на уведомяване на тъжителката за спирането му. Началото на срока по чл. 81 ал.

3 НПК не се променя от обстоятелството, че тъжителката сочи, че от март 2014г. е започнала своята защита, като са приложени доказателства, че е сезирала Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите, действаща към Четиридесет и второто Народно събрание, тъй като не се касае за образувано наказателно производство.

Обстоятелството, че тъжбата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 81 ал. 3 НПК е първото самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство.

На следващо място в тъжбата не се съдържат твърдения за осъществени от лицето, против което е подадена – М. Б. Х., престъпления от частен характер. В изпълнение на дадените й указания да посочи с какви конкретни действия/бездействия, къде и кога извършени, М. Х. е осъществил състав на престъпления от частен характер, тъжителката сочи, че конкретните клеветнически изрази не са изречени от М. Х., а са разпространени от него чрез епизодите на предаването „Г. на Е.“ на продуцентска къща „Г.“, чийто собственик, създател, режисьор и продуцент е М. Х.. В допълнението към тъжбата тъжителката сочи още, че инкриминираните действия на М. Х. се изразяват в „тенденциозна изработка, излъчване и разпространение и то без предварителна проверка за достоверност на изнесеното“ в четирите предавания, а бездействията му се изразяват в „липса на контрол върху редакторката и репортерска дейност на продуцираните от него предавания на „Г. на Е.“ и върху разпространението на предаванията и налична липса на защита при нарушени авторски права, т.е.

2 разпространение на предаванията без изрично съгласие на продуцента и техен собственик…“. В приложение към допълнението от 27.10.2021г., озаглавено „приложение към тъжба“ тъжителката е преразказала съдържанието на всеки от излъчените четири епизода на предаването „Г. на Е.“ в поредицата „Модни измами“. В нито един от епизодите не се твърди лицето, против което е подадена тъжбата – М. Х., да е участвал и да е казал каквото и да било по отношение на тъжителката. Вместо това се сочи, че в епизодите са участвали множество лица, упражняващи различни професии, които са изложили твърдения за отношенията си с тъжителката, интервюирани от репортера в предаването – Боби Ваклинов. Сочи се, че в епизод четвърти на поредицата интервю с тъжителката е осъществено от репортера на предаването „Густо ми е, В.“, който според твърденията в тъжбата е отправил обвинения и подигравателни коментари спрямо тъжителката. Предвид изложеното съдът намира, че липсват твърдения лицето, против което е подадена тъжбата – М. Х., да е разгласил /каквото е изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 НК/ позорящи твърдения за личността на тъжителката. Твърденията в тъжбата, че виновното поведение на Х. се е изразило в тенденциозна изработка на излъчените репортажи, неизвършване на проверка на изнесената информация и липса на контрол по отношение на дейността на репортерите, в случай, че бъде доказана истинността им, могат да доведат до ангажиране отговорността на продуцента като възложител на основание чл. 49 ЗЗД. Гаранционно – обезпечителната отговорност на продуцента на предаването „Г. на Е.“, като възложител, може да бъде реализирана /при наличието и на останалите предпоставки/ на плоскостта на института на непозволеното увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, но не е допустимо да се претендира ангажиране на наказателната отговорност на конкретно физическо лице, доколкото последното не се твърди да е осъществило изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 НК.

Най-сетне, дори и да се пренебрегне обстоятелството, че в тъжбата не се излагат твърдения за осъществени престъпления от частен характер от лицето, против което е подадена тъжбата – М. Х., то предвид датата на твърдените деяния е налице и прекратителното основание по чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК, тъй като е изтекла предвидената в закона давност. С оглед наказуемостта на престъплението по чл. 148 ал. 2 вр. чл. 147 ал. 1 НК приложимият давностен срок е по чл. 80 ал. 1 т. 5 НК. Съгласно чл. 81 ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 ал. 1 НК, т.е. в случая срокът на абсолютната давност е четири години и шест месеца. Дори и за дата на последното деяние да се приеме последният ден на месец март през 2014г., т. е. 31.03.2014., то абсолютният давностен срок е изтекъл на 30.09.2018г. или две години и девет месеца преди подаване на тъжбата.

Предвид всичко изложено наказателното производство, образувано по подадена от Н. В. В. против М. Х. тъжба, следва да бъде прекратено.

При тези мотиви и на основание чл. 247б ал. 2 т. 2 НПК вр. чл. 250 ал. 1 т. 1 вр. чл.

24 ал. 1 т. 3 и чл. 24 ал. 5 т. 2 НПК, СРС, НО, 94 състав

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 9278/2021г. по описа на СРС, НО, 94 състав, образувано по подадена от Н. В. В. против М. Б. Х. тъжба.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок от съобщаването му.

Препис да се връчи на тъжителя Н. В. В. и на лицето, против което е подадена тъжбата – М. Х. /на адреса, посочен в допълнение от 27.10.2021г./.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4