Решение № 1766 от 05.10.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2363/2021
- Вид
- Решение № 1766
- Подписан
- 05.10.2021
- В сила
- 05.10.2021
- Състав
- ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21 · Закон за независимите оценители
- чл. 21, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 22 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал.3 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 5 и ал. 8 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 5 и ал. 8 · Закон за общинската собственост
- чл. 25 · Закон за общинската собственост
- чл. 25, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 29, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- § 1 · Закон за общинската собственост
- § 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1766 гр. Пловдив, 05 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2363 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 Закон за общинската собственост ЗОС/.
Образувано е по постъпили жалби на В.Н.П., ЕГН **********, С.Н.А., ЕГН **********, Е.Д.Г., ЕГН ********** и Л.Н.Г., ЕГН ********** всички чрез адв. Я.К.-пълномощник, срещу заповед № 21ОА-2177/11.08.2021г. на кмета на община-Пловдив, с която се отчуждава ПИ с идентификатор ***по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив, бул. „***“ № 59, целият с площ 338 кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план 341, квартал 19а и сграда с идентификатор ***, застроена площ 16 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Хангар, депо, гараж по плана на „Младежки хълм“, който съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.3, кв. 4, кв. 19а, одобрен с Решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на ОбС-Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „***“, гр.Пловдив.
Посочената заповед се обжалва в частта относно определеното обезщетение за отчуждения поземлен имот с проектен идентификатор № ***, с площ 338 кв. м., както и в частта, в която административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 от ЗОС, тъй като са налице конкуриращи се документи за собственост, както и че не могат да бъдат разпределени квотите на съсобственост.
Жалбоподателите излагат подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта в обжалваните части, като се иска нейната отмяна. В съдебното заседание се представляват от адв. Я.К., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение с правно основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители по пълномощие, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В представената писмена защита се излагат доводи за правилност на оспорената заповед, като приложимите в случая норми са тези на ЗОС и съответствието на заповедта с тях определя нейната законосъобразност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбите са подадени от адресати на оспорената заповед, които пряко са засегнати от действието на акта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на техен имот и изплащане на обезщетение. Подадени са и в предвидения от закона срок, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са частично основателни, предвид следното:
Съдът въз основа на приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С процесната Заповед №
21ОА-2177/11.08.2021г. на кмета на община-Пловдив се отчуждава ПИ с идентификатор ***по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив, бул. „***“ № 59, целият с площ 338 кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план 341, квартал 19а и сграда с идентификатор ***, застроена площ 16 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Хангар, депо, гараж по плана на „Младежки хълм“, който съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.3, кв. 4, кв. 19а, одобрен с Решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на ОбС-Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „***“, гр.Пловдив.
В точка 2 от диспозитива на заповедта е определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания поземления имот, описан в т. 1 в общ размер на 118 518лв. без ДДС, разпределено за В.Н.П. собственик на ¼ ид.ч. равностойно парично обезщетение в размер на 29629,50лв. и за Е.Д.Г., собственик на ¼ ид.ч. равностойно парично обезщетение в размер на 29629,50лв.
В точка 3 ответникът е приел, че за останалата ½ ид.ч. от ПИ не се установяват права на собственост и сумата на обезщетението не може да бъде разпределена, поради което на основание чл. 29, ал. 2 от ЗОС е внесъл размера на обезщетението по банкова сметка.
***, административният орган е констатирал, че с НА № 14, дело № 709/13.02.1990 год. за прехвърляне на недвижим имот с/у задължение за гледане и издръжка, С.М.В.и Н.Д.В.прехвърлят на дъщеря си Л.Н.Г. своя собствен недвижим имот – 1/4 идеална част от дворно място в гр. Пловдив, ул. й.Н. №29, представляващо имот пл.№341 в парцел I. С Нотариален акт № 15, дело № 701/13.02.1990 год. за прехвърляне на недвижим имот с/у задължение за гледане и издръжка, С.М.В.и Н.Д.В.прехвърлят на дъщеря си В.Н.П. своя собствен недвижим имот – ¼ идеална част от дворно място в гр.
Пловдив, ул. й.Н. №29, представляващо имот пл.№341 в парцел I. С Нотариален акт № 16, дело № 702/13.02.1990 год. за дарение на недвижим имот, Л.Н.Г. и Д.Г.Г.даряват на дъщеря си Е.Д.Г., своя собствен недвижим имот – 1/4 идеална част от дворно място в гр. Пловдив, ул. й.Н. №29, представляващо имот пл.№341 в парцел I. А с нотариален акт № 17, дело № 703/13.02.1990 год. за дарение на недвижим имот, В.Н.П. и К.Х.П. даряват на сина си Ю.К.П. своя собствен недвижим имот – ¼ идеална част от дворно място в град Пловдив, улица
„й.Н.“, № 29, представляващо имот пл. № 341 в парцел І.
С обжалваната заповед, както вече се посочи и по-горе, кметът на община-Пловдив на основание чл. 44, ал.1,т.1 и т.8, вр. с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС е наредил отчуждаване на ПИ с идентификатор ***по КККР на гр.Пловдив, с адрес на ПИ: гр.Пловдив, бул. „***“ № 59, целият с площ 338 кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план 341, квартал 19а и сграда с идентификатор ***, застроена площ 16 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Хангар, депо, гараж по плана на „Младежки хълм“, който съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.3, кв. 4, кв. 19а, одобрен с Решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на ОбС-Пловдив попада в уличната регулация на бул. „***“, гр.Пловдив, във вр. с реализиране на обект публична общинска собственост: „Реконструкция и разширение на бул. „***“- от бул. „Пещерско шосе“ до бул. „Шести септември“.
Отчуждителното производство по чл. 21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидения за отчуждаване имот по реда на чл. 22, ал.3 ЗОС на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от декларация по чл. 21 от ЗНО и Сертификат за оценителска правоспособност рег. № *********/14.12.2020г. на Камарата на независимите оценители в България. Видно от приетата по делото административна преписка по издаването на оспорения акт, стойността на дължимото се за отчуждаването на имота парично обезщетение, е определена въз основа на оценка на „Бачовски консулт“ ООД с независим оценител инж.Т.Б.. Въз основа на извършения анализ оценителят е дал заключение, че равностойното парично обезщетение по реда на чл. 22 от ЗОС във връзка с §1 от ДР на ЗОС за отчуждавания имот възлиза на 118 518,00 лв. или 350,65 лв./кв. м. без ДДС, като при определянето му е ползвана информация от СВ-Пловдив за сделки, сключени за периода 12 месеца преди възлагането на оценката. Този извод административният орган е възприел и в оспорваната заповед. Въз основа на тази оценка Кметът на община Пловдив е издал и процесната заповед.
В съдебното производство беше прието неоспорено от страните заключение по съдебно-оценителна експертиза с експерт Б.Н.. В заключението си вещото лице в табличен вид представя взетите пазарни аналози, сходни, според него, с предмета на отчуждаване, посочен в обжалваната заповед. Определен е размер на обезщетението в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП, за реализиране на който се извършва отчуждаването, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Изследваният период е от 12.04.2020г. до 12.04.2021г. От представената база данни от Агенцията по вписванията-Имотен регистър въз основа на задачата на експертизата са отделени актовете, от които вещото лице след допълнителен анализ е отделило 4 бр. На л.4 от заключението в табличен вид са посочени пазарните свидетелства от реални сходни сделки с имоти. Относими по казуса са приети тези по НА № 9 от 01.09.2020г. и НА № 102 от 10.12.2020г. Получена е средна цена от 735,63лв. на кв.м. В заключението вещото лице приема, че равностойното парично обезщетение за 338 кв.м. от ПИ ***е 248643лв./338кв.м. х 735,63лв./кв.м./.
Съдът от правна страна намира следното:
Процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма. По делото е приета заповед № 21ОА-1247 от 25.05.2021г. на кмета на община-Пловдив, с която са делегирани правомощия на В.Р.-зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да изпълнява функциите на кмет на община-Пловдив за периода от 25.05.2021г. до завръщане на титуляря.
Заповедта е издадена и при спазване на императивната разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС за равностойно парично обезщетение, определено съгласно изискванията на чл. 22, ал. 5 и ал. 8 от ЗОС. Съдът установи, че административното производство е проведено по реда на Глава III от Закона за общинската собственост. С оспорената заповед кметът на Община Пловдив е упражнил правомощието си по чл.
25, ал.2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с реализацията на обект - публична общинска собственост, а именно: „Реконструкция и разширение на бул. „***“- от бул. „Пещерско шосе“ до бул. „Шести септември“. В обжалвания административен акт е посочено основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението на имота, неговият собственик, размер на обезщетението и датата, на която започва изплащането му по сметката на правоимащото лице. Преди издаването на административния акт предстоящото отчуждаване е било обявено съгласно изискванията на чл. 25 от ЗОС, чрез публикации в два централни ("Труд" и "24 часа") и един местен ежедневник ("Марица"), на таблото за обяви в сградата на общината и на интернет-страницата на общината.
Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП-ПР, чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване, като по този въпрос липсва заявен спор.
Спорният по делото въпрос от една страна касае размера на определеното за отчуждавания имот обезщетение.
Настоящият решаващ състав приема, че при определяне на оценката на поземлен имот с идентификатор № ***административният орган е допуснал нарушение на приложимите разпоредби на чл. 22 ЗОС и § 1 ДР на ЗОбС, поради следните съображения:
Законодателно въведените в чл. 22 от ЗОС критерии при определяне на равностойното парично обезщетение държат сметка за предназначението на отчуждаваните имоти по ЗОС преди влизане в сила на подробния устройствен план и пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /ал. 5/. Съобразно съдържащата се в § 1, т. 2 от ДР на ЗОС легална дефиниция "Пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.