Решение № 166 от 19.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Русе, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201989 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ПроКредит Банк“ ЕАД против Наказателно постановление № 18-2300078/27.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.

3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за осъществено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. В. от Адвокатска колегия – София, в качеството на упълномощен защитник. Адв. В. поддържа изложеното в жалбата, като в хода на пледоарията си го доразвива от фактическа и правна страна. Моли се обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от подзащитния разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не 1 изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от представител на дружеството-жалбоподател на 03.10.2023 г., а жалбата е подадена на 17.10.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

През 2022 г. „ПроКредит Банк (България) ЕАД обявила стажантска програма, насочена към студенти от различни университети, специалност и курсове, владеещи английски език, с която се предлагало да бъде сключен договор за платен стаж и да се проведа практическо обучение под ръководството на ментор, като се давало възможност след приключване на програмата стажантите да започнат работа на трудов договор.

На 03.05.2022 г. в изпълнение на така обявената стажантска програма бил сключен Договор за платен стаж № 121/03.05.2022 г. между дружеството-жалбоподател и свидетелката С. К. С., по силата на който последната била приета на стаж с цел обучение в клон Русе за времето от 03.05.2022 г. до 31.10.2022 г. С Договора свидетелката С. С. се задължила да бъде на разположение в офиса на банката в клон Русе, находящ се в гр. Русе, ул. „Борисова“ № 6, в рамките на работния ден от 08:30 часа до 17:30 часа /2.1. от Договора/; да спазва вътрешните правила на банката /2.2. от Договора/; да пази служебна тайна за времето на действие на договора, както и след неговото прекратяване /2.2. от Договора/ и други свързани с конфедициалността на информацията задължения /2.4. и 2.5. от Договора/, както и да полага всички необходими усилия за усвояване на знанията и уменията по време на обучението /2.6. от Договора/. От своя страна дружеството-жалбоподател се задължило да заплаща на С. стипендия в размер на 850 лева месечно при условията на 8-часова заетост, платима по банков път след направени удръжки по 44а от ЗДДФЛ. Така договорената сума следвало да се заплаща на база на действителния брой часове и дни, в които стажантът е участвал в обучението. В договора била предвидена възможност за прекратяването му с еднодневно предизвестие.

2

На 03.05.2022 г. на свидетелката С. С. бил проведен първоначален инструктаж.

Бил утвърден и график на работа на стажанта.

С Анекс от 18.07.2022 г. свидетелката С. и дружеството-жалбоподател се споразумели, че считано от 01.07.2022 г. последното се задължило да заплаща стипендия в размер на 1100 лева при условията на 8-часова заетост, платима по банков път след направени удръжки по 44а от ЗДДФЛ, при запазване в сила на всички останали клаузи на Договора.

С Анекс от 13.10.2022 г. страните се споразумели стажът да продължи, считано до 30.04.2023 г., в клон Русе, при запазване в сила на всички, останали клаузи на Договора.

Впоследствие с Анекс от 07.04.2023 г. действието на Договора било удължено, считано до 31.10.2023 г., при запазване в сила на всички, останали клаузи на Договора.

За периода 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. свидетелката С. преминала 176 часа обучение, което се равнява на 22 осемчасови дни.

За периода 01.07.2023 г. – 31.07.2023 г. свидетелката С. преминала 176 часа обучение, което се равнява на 22 осемчасови дни.

На 09.08.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, между които и свидетелката С. Л., извършили проверка в офиса на дружествотожалбоподател, находящ се в гр. Русе, ул. „Борисова“ № 6, в хода на която установили, че свидетелката С. С. полага труд в обекта на контрол – осъществявала дейност като фронт офис, изразяваща се в комуникация с клиенти на банката и работа по техни запитвания, без да има сключен писмен договор с дружеството-жалбоподател. На свидетелката С. била предоставена Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която тя попълнила собственоръчно, отбелязвайки, че, считано от 03.05.2022 г., работи в проверявания обект като стажант на граждански договор, с работно време от 08:30 до 17:30 часа и при възнаграждение 1100 лева.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР232871 от 18.08.2023 г., в който били констатирани допуснати идентични нарушения на трудовото законодателство от страна на „„ПроКредит Банк“ ЕАД по отношение на още две лица, а именно нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ: под т. 2 по отношение на Иванела Николова Иванова; и под т. 3 по отношение на Константин Стоянов Камбуров.

Съобразявайки отбелязаните под т. 4 констатации, свидетелката С. Л. приела, че с поведението си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ от Кодекса за труда, като в тази връзка съставила АУАН № 18-2300078/05.09.2023 г., който бил подписан от представител на дружествотожалбоподател без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.

3

1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 415в, ал. 2 от от Кодекса на труда било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение № 182300078/05.09.2023 г., който по силата на чл. 416, ал. 1, изр. последно има доказателствена стойност до доказване на противното, Наказателно постановление № 18-2300078/27.09.2023 г., Договор за платен стаж № 121/03.05.2022 г., три броя анекси към него, Протокол за извършена проверка № ПР2328771/18.08.2023 г., Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, график за месец юни, юли и август, служебна бележка за проведен инстуктаж, разплащателни ведомости за месец юни и юли, извлечение от книга за инструктаж, стажантска програма, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит в хода на съдебното следствие на свидетелите С. Л. и С. С..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ – служител на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ – директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от 4

ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Съдът намира за неоснователни наведените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, доколкото АНО не спазил правилата за отправяне на предложение за сключване на споразумение. Действително разпоредбата на чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН урежда процесуална възможност, но не и задължение, административнонаказателното производство да приключи със споразумение между нарушителя и АНО, като за целта последният следва да отправи предложение в четиринадесет дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя. Същевременно разпоредбата на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН изрично посочва, че издаването на наказателно постановление без да е направено такова предложение не се съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Аналогично е положението и с разпоредбата на чл. 415г, ал. 1 от КТ, която урежда процесуална възможност, а не задължение за АНО, като от редакцията не става ясно чия следва да е инициативата за сключване на споразумението. В допълнение към така изложеното следва да се посочи, че видно от разпоредбата на чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН нарушителят също разполага с възможност да направи предложение за приключване на производството със споразумение, като в процесния случай дружеството-жалбоподател не се е възползвало от същата.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.