Решение № 18735 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18735 гр. *****, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20241110176030 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXIX от Гражданския процесуален кодекс – делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение № 87 от 5.01.2026 г. по гр.д. № 76030/2024 г. на СРС, 56 състав, е допуснато да бъде извършена съдебна делба между М. М.

Й., ЕГН **********, и П. С. П., ЕГН **********, по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 2 /две/, с идентификатор *** съгласно Схема № 15-******/09.05.2014 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. *****, находящ се в гр.

*****, СО, район „*******“, ж.к. „******* 2“, ул. „**********“ в блок 206А, сграда № 1, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор: няма, във вход 2, на 2 етаж, на кота +3.40 м, състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и една тераса, със застроена площ от 67.28 кв.м. при съседи по документ за собственост: апартамент № 1, апартамент № 3, коридор, улица, и при съседи съгласно схема: на същия стаж самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, под обекта – няма, над обекта – няма, ведно с принадлежащото мазе № 19 /деветнадесет/ с площ от 3.19 кв.м при съседи: мазе № 20, мазе №18, гараж № 4, коридор, ведно с прилежащите 3.886% идеални чести от общите части на сградата, представляващи 13.88 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което сградата е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор *** ,стар УПИ V-1223, от квартал 5, по плана на гр. *****, местността „ж.к. ******* 2", c площ от 1516 кв.м. при съседи по документ за собственост: улица, УПИ І-за ОЖС, УПИ IІ-за поликлиника, и УПИ IV-1224, както и прилежащите към тези обекти общо 1.584% /едно цяло петстотин осемдесет и четири хилядни върху сто/ идеални 1 части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № PД 18- 15/06.03.2006 на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. *****, район „*******“, ж.к. „******* 2“, площ: 1549 кв. метра, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, който поземлен имот, съгласно доказателствени документи за собственост представлява:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ V- 1223 от квартал 5, по плана на гр. ***** местност „ж.к. ******* 2“, целият с площ от 1516 кв. метра, при съседи по доказателствени актове за собственост: И. Н., П. Г., Г. С., братя Г., и при граници по скица: улица: УПИ 1 - за ОЖС, УПИ ІI-за поликлиника, и УПИ IV-1224 при следните права: за М. М. Й., ЕГН ********** – ½ ид.ч ., за П. С. П., ЕГН ********** – ½ ид.ч.

Ответникът П. е направил възлагателна претенция с отговора на исковата молба, която е била приета за разглеждане във фазата по извършване на делбата, като същата е уточнена и е квалифицирана по чл. 349, ал. 1 ГПК.

Ищцата оспорва възлагателната претенция като неоснователна.

В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата е приета по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника П. П. да заплати на ищцата обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот в размер от 4008,48 евро за периода от 10.10.2024 г. до 10.02.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2026 г. до окончателното погасяване на вземането.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по сметки.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно.

Делът в натура, който получава всеки съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.

В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1/ възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий– чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по реда на чл.

353 ГПК.

От заключението по съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че имотът е реално неподеляем. Пазарната стойност на имота е 2

177 724 евро, а стойността на квотите на съделителите е 88 862 евро. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и обосновано. Вещото лице е използвало два подхода при определяне на пазарната стойност на имота: сравнителен подход с тежест 80% и приходен подход с тежест 20%, като е определило, че претеглената пазарна стойност на имота е 177 724 евро. Съдът не намира, че така посочената пазарна стойност е прекомерно завишена. Представените от ответника статии не разколебават извода на вещото лице, доколкото в тях се прави коментар на спадане на броя сключени сделки, не и спадане на цените на имотите от началото на 2026 г.

По направената възлагателна претенция в тежест на ответника е да установи, че е налице съсобственост по отношение на недвижимия имот, че е неподеляем, че съсобствеността е възникнала от съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод, както и че на него са предоставени упражняване на родителските права по отношение на децата, родени от брака, които не са навършили пълнолетие.

С влязлото в сила решение по допускане на делбата е установено със сила на пресъдено нещо, че процесният имот е съсобствен при квоти по ½ за всяка от страните по делото.

Безспорно е, че съсобствеността е възникнала вследствие на съпружеска имуществена общност, която е била прекратена при прекратяване на брака с развод.

Установява се, че процесният имот е реално неподеляем.

Не се установява обаче от брака да има деца, които към момента на развода, а и към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело, да са били непълнолетни. Двете деца на страните са пълнолетни и бяха разпитани като свидетели по делото.

Ето защо възлагателната претенция на ответника по чл. 349, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлена.

Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

В настоящия случай, предвид неоснователността на възлагателната претенция и липсата на възможност имотът да бъде поставен в който и да е от дяловете, с оглед неговата неподеляемост, съдът намира, че следва делбеният имот да бъде изнесен на публична продан.

За пълнота и във връзка с възраженията на ответника срещу оценката на вещото лице относно пазарната стойност на имота, следва да се изясни, че релевантната оценка на имота, въз основа на която впоследствие следва да се проведе публичната му продан, се определя в хода на изпълнителното производство от съдебния изпълнител по правилата на чл. 485 ГПК. В случаите, в които страните имат възражения относно определената начална цена, начинът на защита на правата им се реализира именно в рамките на изпълнителното производство и по реда, предвиден в посочената норма.

По претенцията, предявена по реда на чл. 346 ГПК:

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на 3 другите съсобственици да си служат с нея според правата им. При ползването на съсобствена вещ само от единия от съсобствениците, законът дава възможност за защита на другите съсобственици чрез иска по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Предпоставките за уважаване на иска са три: вещта да е съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността.

Чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана за неоснователно обогатяване. Целта е присъждане на парично обезщетение, което да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според притежаваните права.

Установено е със сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата, че процесният имот е съсобствен между страните при квоти по ½ за всеки от тях, т.е. ищцата се легитимира като съсобственик на имота и има право да го ползва според правата си в съсобствеността.

Ответникът твърди, че е налице нежелание на ищцата да ползва имота в процесния период, въпреки че е имало възможност за това.

В тази връзка съдът намира, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. Срещу възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Установява се, че процесният имот е реално неподеляем, а от заключението по съдебно-техническата експертиза, приета в първа фаза на делбата, се установява и че в имота не съществува възможност за обособяването му за ползване в отделни помещения, без съвместно ползване на баня, тоалетна и кухня. Ето защо възражението на ответника, че ищцата може да ползва имота заедно с него, е неоснователно – ползването на имотът, представлявал семейно жилище, е възложено на ответника с решението, с което е прекратен с развод бракът между страните, като съдът приема, че от 4 този момент между страните е възникнало наемно правоотношение. Няма възможност имотът да се ползва съвместно от страните, поради което ответникът, канейки ищцата след прекратяване на брака им с развод да заживее отново с него, не предоставя на ищцата реална възможност за ползване на имота, съобразно притежаваната от нея квота в съсобствеността.

Обстоятелството дали ищцата има ключ от имота или не, е ирелевантно, при положение, че същата не е могла да ползва имота в процесния период.

Във връзка с установяване на ползването на имота от ответника в процесния имот във втората фаза на делбата са разпитани двама свидетели – пълнолетните деца на страните, които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК. Съдът взема предвид и събраните в първата фаза на делбата доказателства относно това обстоятелство.