Решение № 299 от 29.11.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. С., 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка М. С.а като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500168 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв.К., пълномощник на Н. Н. С., ЕГН ********** със съд.адрес гр.С., ул. „Д.У.“, № 5, ет.1, против решение № 254/31.03.2025г. по гр.д. № 3713/2024г. на СлРС, в частта с която предявеният от жалбоподателя против „Ф.С.“ ООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“ Х.А.“ № 3, ет.2 иск по чл.262, ал.1, т.2 и 3 от КТ – за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд е бил отхвърлен за сумата над 1274.83лв. до пълния претендиран размер от 14 000.00лв.

Решението е обжалвано и в частта на разноските.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС – С. е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. То не отразявало действителната фактическа и правна обстановка, тъй като съдът не бил извършил комплексна оценка на събраните по делото доказателства. Страната заявява, че по трудовото правоотношение между страните не е било договорено сумарно отчитане на положения труд. Жалбоподателят счита, че е полагал извънреден 1 труд, който не му е бил заплатен от работодателя. Неправилно РС бил отказал назначаването на допълнителна експертиза, при която ВЛ да не приема, че трудът се е отчитал сумарно, а да посочи, какво би било дължимото му обезщетение ако положеният от него труд действително е бил отчитан като извънреден. Страната изтъква също така, че работодателят не е представял на работника графици за полагане на извънреден труд и той не бил подписвал такива.

Моли се да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което цялата искова претенция бъде уважена. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Ж. Б. – пълномощник на „Ф.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Х.А.“, № 31 ет.2, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. ВЛ изготвило заключението по допуснатата СИЕ било съобразило работата си със становището на Инспекция по труда, която била приела, че в случая се касае за сумарно отчитане на работното време. С това заключение бил запознат и ищецът, тъй като то било част от доказателствения материал приложен към исковата му молба. Страната възразява да се допусне допълнителна ССЕ, тъй като ВЛ било отговорило изчерпателно на поставените му въпроси. В случай, че съдът допусне изготвянето на допълнителна ССЕ, страната моли да и се даде възможност да постави допълнителни въпроси към ВЛ.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от представител по пълномощие – адв.К., който поддържа въззивната жалба, моли съдът да възприеме първи вариант от заключението представено от ВЛ и да удовлетвори исковата претенция спрямо него. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от пълномощника си адв.Б., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

2

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. В хода на въззивното производство беше допуснато извършването на съдебно – счетоводна експертиза, ВЛ по която да отговори на въпроса: Какъв е точният размер на трудовото възнаграждение, което е останало дължимо от работодателя за положения от ищеца извънреден труд през почивните и празничните дни, за периода на действие на трудовия договор? В отговор на този въпрос беше представено заключение вх.№ 5411/05.09.2025г., в което е посочено, че общо дължимата сума за извънреден труд е в размер на 2140.63лв. В обясненията дадени в с.з. ВЛ е уточнило, че при изготвяне на заключението си изцяло е възприело становището на Инспекция по труда относно характера на полагания от ищеца труд, а именно че той е работил при сумарно отчитане на работното време, а не при ненормирано работно време.

ВЛ посочи също така, че е приел наличието на извънреден труд единствено за времето, през което ищецът е имал престой на базата, не е взел предвид времето, което му е било необходимо да стигне до базата, както и да се върне обратно. Той не е отчел първичните счетоводни документи – пътни листи и отразените в тях данни. Съдът не е приел заключение вх.№ 5411/05.09.2025г.

По делото е била изготвена втора експертиза, заключението по която е било представено на 17.10.2025г. ( вх.№ 6323). При изготвяне на това заключение ВЛ е взело предвид пътните листи, които са му били представени от работодателя, справка за отчитане явяването и неявяването на ищеца на работа наименувана „ Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа“, справка за посещенията на ищеца във Военна база Ново село предоставена от Военна полиция. При изготвяне на новото заключение по възложената експертиза ВЛ е дало три варианта на дължимото на ищеца възнаграждение за извънреден труд.

Според първи вариант, при който са отчетени всички писмени данни по делото – пътни листи, справка от работодателя, данни от Военна полиция и при възприета хипотеза, че във всички дни, в които има данни за полагане на труд (дори по – малко от час) трудът положен от ищеца е бил 8часа, ВЛ е посочило дължимо обезщетение за извънреден труд в размер на 7151.55лв.

Според втори вариант, при който са отчетени всички писмени данни по делото – пътни листи, справка от работодателя, данни от Военна полиция и 3 при възприета хипотеза, че във всички дни, в които има данни за полагане на труд (дори по – малко от час) трудът положен от ищеца е бил 4 часа, ВЛ е посочило дължимо обезщетение за извънреден труд в размер на 4239.54лв.

Според трети вариант, при който са отчетени всички писмени данни по делото – пътни листи, справка от работодателя, данни от Военна полиция, ВЛ е посочило, че дължимо обезщетение за извънреден труд в размер на 2420.85лв.

В с.з. ВЛ е посочило, че в някои случаи е налице пътен лист, но в него не са отразени часове. В този случай той бил приел, че отработените часове са 4ч.

ВЛ не можа да отговори на въпроса дали таблицата за отчитане явяване/неявяване на работа е била водена редовно, но обясни, че тя е служила за основа за изчисляване на дължимото възнаграждение на ищеца от работодателя. Неговото становище е, че реквизитите, които са се съдържали в представените пътни листи (изготвени от ищеца) и чието основно предназначение е да отчитат разхода на гориво са достатъчни за да се приемат за редовни.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред РС – С. е бил предявен иск с правно основание чл.262, ал.1, т.2 и 3 от КТ, за заплащане на извънреден труд положен от ищеца С. за периода на трудовото правоотношение – от 20.05.2022г. до 22.04.2024г.

В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че ищецът не е полагал извънреден труд, а работното му време се е отчитало сумарно. Твърди, че сумарното отчитане на работното време е било въведено от работодателя и че при проверка извършена от Инспекция по труда се е 4 установило, че труда на ищеца се е отчитал по този ред.

Сумарното отчитане на работното време е регламентирано в разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ и предвижда, че работодателят може да установи сумарно изчисляване на работното време при условия и ред установени с наредба на Министерския съвет. В ал.3 от чл.142 от КТ е посочено, че в случаите на ал.2 работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време с продължителност от 1 до 4 м.

Наредбата, в която е регламентиран редът по който се установява сумарно отчитане на работното време е Наредба за работното време , почивките и отпуските. В чл.9а ( в сила от 01.01.2018г.) е регламентирано, че едновременно с установяване на сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят следва да утвърди поименни графици за работа и да запознае работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.

В настоящия случай ищецът е започнал изпълнението на трудовото си правоотношение на 23.05.2022г. при нормална продължителност на работното време – 8ч.работен ден / 40 часа работа на седмица. Към момента на сключване на трудовия договор, работодателят вече е бил издал заповед (№5/28.04.2022г.) предвиждаща сумарно отчитане на работното време. Такива заповеди той е продължил да издава през целия период на времетраене на трудовото правоотношение. По делото са приложени графици на оператор – шофьорите на фирмата работодател за всеки от месеците, но по делото няма никакви данни работниците (и конкретно ищецът) да са били запознати с тези графици предварително, каквото е изискването на чл.9а от НРВПО.

След като не е спазено основно изискване на законодателя, работодателят да уведоми предварително служителите си за предприетите действия по сумарно отчитане на работното им време, съдът намира, че то е установено по незаконосъобразен ред и че отчитането на работното време следва да се извършва по общия ред, за нормално установено работно време и с допълнително заплащане на положения от работниците труд през почивните и празнични дни.

Тъй като по делото не се установи законосъобразно изчисляване на положения труд при условията на сумарно отчитане на работното време, 5 съдът намира, че следва да възприеме предложения първи вариант от изготвената във въззивното производство експертиза вх.№ 6323817.10.2025г., според който дължимо обезщетение на ищеца за положен от него извънреден труд е в размер на 7151.55лв.

В подкрепа на това свое становище, съдът отчита и обстоятелството, че според трудовия договор на ищеца неговото място на работа е било - С. – склад (чл.11 от Договора), че според длъжностната му характеристика той е бил задължен да почиства поверения му автомобил след всеки курс, като го измива отвън и отвътре, и да участва в други дейности на фирмата. Ищецът е представял и пътни листи, но те са свързани единствено с времето, в което той е управлявал автомобил извън основната си база. В хода на делото се установи, че в редица случаи работодателят не е представил данни за служебна ангажираност на ищеца в почивни и празнични дни, но такава информация е получена от други независими източници – Военна полиция, които са подали данни за негови служебни посещения (със служебния автомобил) във Военна база Ново село. Всичко това мотивира съда да приеме, че данните на работодателя относно положения от ищеца труд са непълни. Не може да се приеме, че извършената от него дейност е само времето прекарано в базата в Ново село. Необходимо е било той да подготви автомобила си, да пътува до там, да се върне и да извърши дейности по почистване (най – малко). Освен това е напълно възможно да е извършил и допълнителна работа, която му е била възложена от работодателя предвид длъжностната му характеристика.

За пълнота следва да се отбележи, че констатациите на Инспекция по труда не са задължителни за съда. Съдът преценя всички събрани в хода на делото доказателства, в частност становището на Инспекция по труда в тяхната цялост и сам следи за законосъобразността на действията на страните.

Тъй като РС – С. е присъдил на ищеца извънреден труд в размер на 1274.83лв., а въззивната инстанция приема, че му се дължи сумата от 7151.55лв. – възнаграждение за извънреден труд положен през празничните и почивни дни по време на съществуването на трудовото правоотношение между страните, обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителната си част по предявения иск по чл.262, ал.1, т.2 и 3 от КТ до сумата от 7151.55лв.