Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 439 от 07.07.2023, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 1105/2022
Вид
Решение № 439
Подписан
07.07.2023
Състав
Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Пещера, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.ка Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от А.ка Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20225240101105 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК 131003401, със седалище и адрес управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги С.

Раковски" № 140, ет.4, представлявано и управлявано от Пламен Георгиев Йончев, чрез юрк. Павел Димитров, против А. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, и И. А. С., ЕГН **********. с постоянен адрес в *** с правно основание по чл. 135 ЗЗД.

Твърди ищецът в исковата си молба, че по силата на договор за многократно ползване на заемна сума № 1302000789 от 24.11.2017 г.

„МИКРОФОНД“ АД /сега ЕАД/, е предоставил на ответника А. Б. С., действащ като ЕТ А. Б., вписан в TP при АВ с ЕИК 040965069 паричен заем в размер на левова равностойност на 2000 (две хиляди) евро по фиксинга на БНБ в дена на превода, срещу поето от него насрещно задължение да върне заетата сума, ведно с договореното възнаграждение, на 15 (петнадесет) броя равни месечни вноски в общ размер на 173,83 (сто седемдесет и три евро и осемдесет и три евроцента) на 15-то число, започвайки от месеца, следващ датата на отпускане на заемната сума. Същата е предадена реално от заемодателя на заемателя, чрез превод по посочена в чл. 4 от договора банкова сметка на заемателя на 27.02.2019 г., съответно договореният погасителен план е в сила от 15.03.2019 г. до 15.05.2020 г. включително.

Съгласно чл.5 от сключеният между страните договора за заем, за обезпечаване на дължимите по същия договор суми, вкл. главница, такси и обезпечение за забава, заемателят издава в полза на заемодателя запис на заповед.

Тъй като заемателят е направил частично плащане на 01.07.2019 г., в 1 размер на левова равностойност на 173,84 евро, „МИКРОФОНД“ АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, за сумата от 2 607,45 (две хиляди шестстотин и седем евро и четиридесет и пет евроцента) евро, представляваща непогасеният остатък от главница по предоставения заем, договорно възнаграждение за периода от 15.04.2019 г. до 15.09.2019 г. и неустойка за забава по чл. 6 от договора за заем, ведно със законна лихва и съдебно-деловодни разноски.

С разпореждане от 24.10.2019г., постановено по ч.гр.д. № 1413/2019 г.

PC -Пещера е допуснал незабавно изпълнение на вземането и е издал заповед за изпълнение № 504/24.10.20119г.и изпълнителен лист от същата дата. Въз основа на така издадените заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20198870400636 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, peг. № 887 при КЧСИ, с район на действие - ОС гр.

Пазарджик. Същата е връчена на длъжника и след изтичане на срока по чл.

414 от ГПК е влязла в сила.

При извършените изпълнителни действия по образуваното изп.д. № 20198870400636 по описа на ЧСИ Даскалов, за проучване на имуществото А.

Б. С., е установено, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, вписан в СВ гр. Пещера, с акт № 57, том 6, книга Прехвърляния, дв.вх.рег.№ 1607 от 18.10.2019 г., Bx.peг.№ 1609 от 2019 г. същият е прехвърлил собствените си идеали части от правото си на собственост върху недвижими имоти, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на гр. Брацигово, с адрес на поземления имот: *** с площ от 481 кв. м., ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, с адрес на самостоятелния обект: гр.

Брацигово, *** който самостоятелен обект се намира в построената в поземления имот сграда с идентификатор № ***,1, с площ от 64,64 кв.м.

По силата на същия договор, А. Б. С. се е разпоредила с посочените поземлени имоти в полза на втория ответник и негов син И. А. С..

Твърди, че разпоредителната сделка е извършена единствено и само с цел увреждане интересите на кредиторите на ответника А. Б. С., между които и ищеца, и поставянето на същите в позиция на невъзможност или затруднение за удовлетворяване на вземанията им поради липса или намаляване на ликвидното имущество на длъжника.

Счита, че е налице фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, сочи практика.

Формулира искане - да се обяви за недействителен спрямо ищцовото дружество акта на разпореждане на ответника А. Б. С. за прехвърляне на съответните идеални части от правото на собственост, чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на гр. Брацигово, с адрес на поземления имот: *** с площ от 481 кв. м., ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, с адрес на самостоятелния обект: гр. Брацигово, *** който самостоятелен обект се 2 намира в построената в поземления имот сграда с идентификатор № ***, с площ от 64,64 кв.м. в полза на втория ответник И. А. С..

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците по делото, които оспорват иска по основание.

Ответникът И. А. С., чрез адв. Вел. И., твърди че бил в лоши отношения с баща си - първия ответник. Твърди, че от много години баща му - А. С. не живее в страната и са разделени с майка му. Твърди че живее на адреса, който е административен адрес на процесния поземлен имот. Твърди, че не бил узнал за задълженията на баща си. Твърди, че бил придобил възмездно процесния имот и го привел в добро състояние за живеене. Твърди, че сделката е изповядана преди предприетите изпълнителни действия и връчването на покана за доброволно изпълнение. Моли иска да се отхвърли, прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от особения представил на ответника А. Б. С.- адв. Ив. Г.. Оспорва иска по основание и фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител подържа иска. Претендира неговото уважаване и присъждане на разноски по делото съобразно представен списък.

Ответникът по делото А. С. чрез адв. И. Г., се представлява от особения представител, пледира за отхвърляне на иска.

Ответникът И. С. чрез адв. Вел. И., излага съображения и в писмена защита за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото заверен препис от заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 24.10.20119 г .и изпълнителен лист от същата дата издадени по ч.гр.д. № 1413/2019 г. PC Пещера; Заверен препис от договор за многократно ползване на заемна сума № 1302000789 от 24.112017 г., е сключен договор за паричен заем наименован договора за многократно използване на заемна сума , по силата на който ищецът е предоставил на заемателя ЕТ А. Б. ЕИК 040965069, представлявано от А. Б. С./ първия ответник/ сума в размер на 2000,00 евро. За обезпечаване на вземането е изготвена запис на заповед.

Сумата следва да се върне на 15 равни месечни погасителни 3 вноски,включващи главница и такса. Съгласно чл. 7 от договора при просрочие на 3 поредни погасителни вноски , вземането става предсрочно изискуемо.

Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист от дата 24.10.2019г. по ч.гр.д.№1413/2019 г. по описа на РС Пещера за сумата от 2 604,45 евро, която сума произтича от следните документи -запис на заповед издаден и предявен на 24.11.2017г. Страните не спорят и че заповедта е влязла в законна сила.

Страните не спорят, а и от представения по Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, вписан в СВ гр. Пещера, с акт № 57, том 6, книга Прехвърляния, .вх.рег.№ 1607 от 18.10.2019 г., вх.рег.№ 1609 от 2019, се установява, че с договор за покупко-продажба, обективиран в посочения титул за собственост, ответникът А. С. е продал на ответника И. С. за сумата в размер на 5000 лв., следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на гр. Брацигово, с адрес на поземления имот: *** с площ от 481 кв. м., ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, с адрес на самостоятелния обект: гр. Брацигово, *** който самостоятелен обект се намира в построената в поземления имот сграда с идентификатор № ***, с площ от 64,64 кв.м.

Не е спорно между страните, а и от приетите справки , че ответниците са баща и син.

Страните не спорят, че Е.А. С.а и А. Б. С. към момента на прехвърляне на имота са били в граждански брак.

Приети са по делото нотариални актове на Пещерски районен съд – нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №164/1965 г. , нотариален акт за дарение №1/1990 година , нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имот № 90/1991г., нотариален акт за дарение на недвижим имот №104/1993г. , както и справки , от които се установява че А.

Б. С. е придобил целия имот по силата на дарение, макар и в брак с Е С.а. Ето защо настоящия състав намира, че имота предмет на процеса не е съпружеска имуществена общност, а лично имущество по аргумент от чл.20 ал.1 от СК от 1985 г./отм./, съответстващ на чл.22 ал.1 от СК/ действащ/ .

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите Т.К. и И.С. познати на ответника И. С., които установяват, че ответника И. С. от години не поддържал близки контакти с баща си – първия ответник А. С.. Не го бил виждал отдавна, като подържал единствено контакт са майка си. Видял се с баща си в деня на изповядване на сделката.

Св. К. депозира показания, че живее в Брацигово, че И. и баща му не поддържали никакъв контакт от 10 години. Баща му живеел с друга жена, заминал за чужбина, но това го била чула от трети лица. Заела сума пари на ответника И. С. за изповядване на сделката. Виждала се почти всеки ден с И., често с майка му и сестра му.

Св. Ил. С. депозира показания, че ответника И. С. бил разочарован от 4 баща му, защото напуснал майка му, заради друга жена, като това станало около средата на 2017 година. Казал му тогава, че искал да си сменя фамилията. Свидетеля му предоставил пари през 2019 година за изповядване на сделката. Майката на И. живеела в Пловдив при сестра му. Тя / майката/ споделила на свидетеля, че я притеснявали “хора от някакви институции“ за пари и решила да замине за чужбина , за да изкара пари и плати задълженията на бащата на И.. Това разбрал от нея през лятото на 2020 година.

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от З ЗД.

По отношение на допустимостта на иска, намира същия за допустим, като счита, че страната по сделката и съпруга на първия ответник- Е.А. С.а, не следва да бъде конституирана като страна по делото / виж решение № 426 от 30.06.2015 ВКС по гр.д.№578/2015 ,4г.о., Решение №19/14.02.2018г. на ВКС по гр.д.№1766/2017,3г.о., и др./ , т.к. не се явява задължителен другар по иска за прогласяване на недействителност на договора за покупко-продажба на процесния имот и предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД е допустим.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

За да бъде уважен Павловият иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, качеството си на кредитор на ответника А. Б. С. - че ответникът А. Б. С. е негов длъжник по облигационно правоотношение ; сключване между ответниците А. Б. С. и И. А. С. на посочения в исковата молба договор за покупко-продажба на недвижим имот; че вземането му е възникнало преди момента на извършване на увреждащото действие - разпоредителната сделка.

Когато договарящата с длъжника е негов син / низходящ/, както е в настоящия случай, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява предположението, че знанието се предполага до доказване на противното. С тази оборима законова презумпция се обръща тежестта на доказване в процеса относно знанието на ответниците за увреждащия характер на сделката, което също трябва да е налице за основателността на исковата претенция. Поради това в тежест на ответниците е да докажат незнанието си за увреждането на ищеца чрез сключване на процесната разпоредителна сделка