Решение № 21170 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21170 гр. ****, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110141985 по описа за 2024 година

Д. З..

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от С. Р. З. срещу А.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че страните по делото са били съпрузи като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с Решение № ****. по г. дело № ****. по описа на СРС, 89 с-в. С посоченото решение процесният апартамент, представляващ семейното жилище на страните по делото е предоставен за ползване на ответника. Релевира се, че недвижимият имот е закупен от страните по делото по време на брака им на 11.03.2015г. като след развода е ползван единствено от ответника. Ищцата посочва, че съгласно чл. 57 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище възниква наемно отношение. Релевира се, че ищцата е развалила договора за наем с изявление, получено от ответника на 26.04.2024г. като преди този момент ответникът е бил поканен да плати дължимия наем въз основа на депозирана от страна на ищцата искова молба, по която е образувано **** по описа на СРС, 165 с-в. Заявено е, че държането върху ½ ид. ч. недвижимия имот не е предадено като ответникът ограничава достъпа на ищцата до жилището.

В указания по реда на чл.131 ГПК срок е постъпил отговор от ответника по делото, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен като в тази връзка са релевирани следните възражения: ответникът оспорва твърденията на ищцата, че е ограничавал достъпа й до жилището като в тази връзка заявява, че ищцата винаги е можела да посещава жилището, след предварително съгласуване на посещенията си с ответника; при 1 бракоразводното дело ищцата не е поискала заплащането на наем от ответника; ответникът живее в жилището с общата им дъщеря, която е с много сериозни заболявания; единствено ответникът заплаща вноските по сключения договор за ипотечен кредит, по силата на който е закупено процесното жилище. С оглед изложените съображения намира иска за неоснователен и недоказан

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233 ЗЗД за осъждане на ответника да опразни и върне на ищцата ½ ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент с № 22 идентификатор ****, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 8, ет. 4, със застроена площ от 85.32 кв. м.

За основателостта на предявения иск, в доказателствена тежест на ищцата е да установи следните елементи от фактическия състав на предявения иск: 1. наличието на валидно сключен договор за наем с ответника с предмет процесния недвижим имот; 2. надлежно упражняване на ищцата на правото й да развали процесния договор като в тази връзка следва да се установят следните обстоятелства: а) да е налице неизпълнение от страна на ответника да заплаща договорените по процесния договор наемни вноски; б) неизпълнението от ответника да е виновно; в) ищцата да е изправна страна по договора, което е предпоставка за развалянето по чл. 87, ал. 1 ЗЗД; 3. ответникът да продължава да ползва имота след момента на упражненото право на ищцата на разваляне на договора и до настоящия момент.

С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № **** г., съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че страните по делото са били съпрузи като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с Решение № ****. по гр. дело № ****. по описа на СРС, 89 с-в; обстоятелството, че с посоченото решение процесният апартамент, представляващ семейното жилище на страните по делото е предоставен за ползване на ответника, който живее в жилището с общото им дете, страдащо от сериозни заболявания; обстоятелството, че недвижимият имот е закупен от страните по делото по време на брака им на 11.03.2015г., като след развода е ползван единствено от ответника. Ответникът носи доказателствена тежест да установи, че е върнал ½ ид. ч. от наетия недвижим имот на ищцата.

Отделените за безспорни обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства - Решение **** г., по гр.д.

**** г. по описа на СРС, 89 състав, с което е одобрена спогодба за прекратяване на брака сключен на 26.08.2019 г. между страните и предоставяне ползване на процесния апартамент/семейно жилище (притежаван в режим на СИО), както и НА за покупко-продажба № 30, том II, рег. **** дело **** съставен на 11.03.2015 г., въз основа на който е придобита собствеността върху него.

Съгласно чл. 57, ал.1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал.1 СК, възниква 2 наемно отношение. Отношенията между бившите съпрузи, във връзка с възникналата ex lege облигационна връзка се подчиняват на уредбата предвидена в ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС, установена по този вид дела (вж.напр. Решение № ***** г. по гр. д. **** г. на III г.о. на ВКС), като се възприема разбирането, че отношенията между съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното жилище, и собственика, респ. притежателя на вещно право на ползване, на жилищния имот, са като наем за срока на ползването, с тази особеност, че източник на облигационното правоотношение не е договор, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника за липса на наемно правоотношение, доколкото в случая не се изисква сключване на нарочен договор за наем, по изложените по-горе съображения. На съда е служебно известно и обстоятелството, че между страните по настоящото дело е налице сключена съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 31.10.2024 г. по гр.д. **** по описа на СРС, 165 състав, съгласно която същите се споразумяват, ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 12500 лв. – наемна цена за процесния апартамент за периода м.03.2021 г. до м.03.2024 г.

С оглед горното, урдебата на правата и задълженията на страните по наемното правоотношение следва правилата по чл. 228 – чл. 239 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 233 ЗЗД, при прекратяване/разваляне на договора наемателят е длъжен да върне вещта.

Видно от представеното по делото изявление за разваляне на договор за наем с **** г. по описа на ЧСИ ****, ищцата е заявила, че с получаване на същото от страна на ответника, счита наемното правоотношение за процесния имот за прекратено, поради разваляне на договора. Изявлението е мотивирано с неизпълнение от страна на ответника на насрещното му задължение за плащане на наемна цена. Видно от приложената разписка, уведомлението е получено лично от ответника на 28.06.2024 г. В тази връзка, безспорно се установява по делото, че ищцата е упражнила надлежно правото си да развали договора за наем, във връзка с виновното поведение на ответника да не заплаща дължимата цена.

За да е налице връщане на вещта по смисъла на чл. 233 ЗЗД, следва ответникът да е предал на ищцата в качеството й на съсобственик, процесната ½ ид.ч. от апартамента, като е осигурил безпрепятствен достъп до него. В случая, не е достатъчно ищцата да разполага с ключ (който факт не е спорен между страните), доколкото от събраните по делото доказателства както писмени – представената от ответника декларация по ЗЗДН, така и гласни – събрани посредством разпита и на двамата свидетели – **** (съпруг на сестрата на ответника) и **** (майка на ответника, като показанията на този свидетел съдът цени при условията на чл. 172 ГПК), се установява, че ищцата не разполага с безпрепятствен достъп до жилището. Установява се, че апартаментът се обитава от ответника, който упражнява самостоятелно фактическа власт върху него, а за да го посети, ищцата трябва да е направила изрична предварителна уговорка, което също не гарантира достъпа й. След прекратяване на наемното правоотношение, чрез изрично отправено от ищцата писмено волеизявление, в качеството й на собственик на ½ ид.ч. от имота, достигнало до насрещната страна, за ответника възниква задължение за 3 предаването му, чрез осигуряване на достъп на ищцата до него и безпрепятствено упражняване на провомощието й да владее, което последният не е сторил.

Недоумение будят възраженята на ответника, в отговора на исковата молба, писмените бележки и допълнителните такива– „да бъде отхвърелен предявеният иск за заплащане на наем – 5700 лв.“, поради липса на договор, непосочване на период за който се дължи наема и пр., доколкото същите не кореспондират с предмета на делото. Съображенията на ищцата, с които в исковата молба е посочена цена на иска, с оглед определяне на дължимата държавна такса, са възприети от процесуалните представители на ответника като предмет на делото, въпреки очевидното несъответствие, както с петитума на исковата моба, така и с доклада на съда, който е дал правна квалификация на твърденията на страните и е разпределил доказателствена тежест.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно всички материалноправни предпоставки за възникване правото на ищцата за връщане на процесната ½ ид.ч. по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, поради което предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищцата. Такива се претендират съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 228 лв. – платена държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Претендират се разноски и за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което е представен ДПЗС от 15.07.2024 г., поради което в полза на **** следа да бъде присъдено адв. възнаграждение в минимален разер по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, а именно – сумата от 870 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, т. 2 ГПК А. Д. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 8, ап. 22 да освободи и предаде на С. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“, бл. 5Б, вх.

Г, ет. 1, ап. 63, ½ ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент с № 22, идентификатор ****, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 8, ет. 4, със застроена площ от 85.32 кв.м.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК А. Д. З., ЕГН **********, да заплати на С. Р. З., ЕГН **********, сумата от 228 лв. (двеста двадесет и осем лева) – разноски за производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, А. Д. З., ЕГН **********, да заплати на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.

„Т***“ № 28, ет. 7, сумата от 870 лв. (осемстотин и седемдесет лева) – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5