Решение № 961 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110212278 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на К. И. П. с ЕГН**********, живеещ в с.

*************, срещу наказателно постановление №24-4332-012701, издадено на 10. VI.

2024 година от Началничката на група в Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ***************със седалище и адрес на управление в гр.*****************, представлявана от директора главен комисар Л. Т. Н..

Жалбопоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Извършването на административното нарушение не било безспорно установено – актът бил съставен единствено въз основа на свидетелските показания на двама непознати за жалбоподателя мотоциклетисти. Мотоциклетът на жалбоподателя не бил приведен в движение. Върху регистрационната табела бил закачен случаен предмет, който не закривал надписите. Мястото на извършване на нарушението не било точно посочено. От нарушението не настъпили материални щети.

Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата.

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно 1 заседание. На 05. XII. 2024 година упълномощен процесуален представител на въззиваемата страна – главен юрисконсулт В. В. П., представя в съда становище. Оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателят е собственик на мотоциклет марка „П.“ модел „Б. 300********“ с регистрационен №********** Обстоятелството не се оспорва от жалбоподателя.

На 30. V. 2024 година в 14 55 часа жалбоподателят управлява описания мотоциклет в гр. София по ул. „Скопие“ с посока на движение от ул. „Габрово“ към бул. „Мария Луиза“, видно от представена по делото докладна записка. Върху регистрационната табела е поставен предмет, който закрива надписа. При достигане до кръстовището с ул.

„Подполковник Калитин“ жалбоподателят е спрян за проверка от свидетелите Л. Ц. П. с ЕГН********** и Н. М. Б. с ЕГН**********, служители на отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, които установяват, че върху табелата с регистрационния номер е поставен предмет. Във връзка с установеното нарушение свидетелите извикват на място свидетелите Д. П. Г. с ЕГН********** и И. К. А. с ЕГН*************, и двамата служители на II районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. Свидетелят И. К. А. с ЕГН********** съставя акт за установяване на административно нарушение. Свидетелят Л. Ц. П. с ЕГН********** изготвя представената по делото докладна записка до Началника на II районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: докладна записка; заповед №8121з-4576, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 01. VI. 2022 година; заповед №8121К-13180, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 23. Х. 2019 година; заповед №8121з-1632, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 02. XII. 2021 година; справка за нарушител/водач; акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и събраните по делото свидетелски показания.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от 2 съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 30. V. 2024 година от свидетеля И. К. А. с ЕГН*************, заемащ длъжността старши полицай във II районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, компетентно длъжностно лице по силата на заповед №***********, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 01. VI. 2022 година, в присъствието на свидетелите Л. Ц. П. с ЕГН********** и Н. М. Б. с ЕГН**********.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.

На 10. VI. 2024 година Началничката сектор Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, компетентно длъжностно лице по силата на заповед №************, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 23. Х. 2019 година, издава процесното наказателно постановление въз основа на установеното в акта. Постановлението възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 02. VIII. 2024 година, а жалбата e подадена пред административния орган на 09. VIII. 2024 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Нарушението, вменено на жалбоподателя, се твърди да е извършено на 30. V. 2024 3 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата, т. е преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 10. VI. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и в инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал.

1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението – в гр. София на кръстовището на ул. ул.

„Скопие“ и „Подполковник Калитин“, като съдът приема, че не е необходимо допълнително уточняване на мястото, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1 от Закона за движение по пътищата, управлявайки собствения си мотоциклет марка „П. модел „Б**********“ с регистрационен №*********с поставен върху табелата с регистрационния номер предмет. Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че извършването на нарушението не било установено. Същото се установи безспорно от събраните по делото свидетелски показания. Свидетелите Д. П. Г. с ЕГН********** и Л. Ц. П. с ЕГН********** заявяват изрично в показанията си, че върху табелата с регистрационния номер е бил поставен предмет. Двамата недвусмислено посочват, че същият не е изглеждал случайно попаднал там без знанието на жалбоподателя.

Съдът взе предвид още, че посочената разпоредба не взема предвид от кого е поставен предмета и до каква степен закрива надписа.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява мотоциклет, върху чиято регистрационна табела е поставен предмет, при ясното съзнание, че това е забранено от законоустановените правила за движение, а от това следва, че е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.

За съставомерността на нарушението е без значение дали мотоциклетът е бил в движение или не. Нарушената норма не предвижда и настъпването на вредни последици за 4 съставомерността на нарушението, затова съдът не обсъжда изложените в жалбата доводи в такъв смисъл.

Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

По силата на чл. 63 д от Закона за административните нарушения и наказания, страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход на правния спор, такива следва да се присъдят на административно-наказващия орган.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**************, издадено на 10. VI.

2024 година от Началничката на група в Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ********** със седалище и адрес на управление в гр. ************, представлявана от директора главен комисар Л. Т. Н., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 от Закона за движение по пътищата на К. И. П. с ЕГН**********, живеещ в с. ************* е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от Закона за движението по пътищата, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

2. ОСЪЖДА К. И. П. с ЕГН**********, живеещ в с. ***********, да плати на СТОЛИЧНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ с

ЕИК по

БУЛСТАТ************* със седалище и адрес на управление в гр. ********** представлявана от директора главен комисар Л. Т.Н., 100.00 лева разноски по делото.

3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5