Решение № 2163 от 05.08.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2163 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100515405 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20150509 от 02.07.2021г., постановено по гр. дело № 11637/2019г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, е признато за установено по по отношение на Б. СТ. Г., че дължи на ИВ. Д. Г. сумата от 929.39лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършена адвокатска услуга, изразяваща се в подаване на данъчни декларации пред съответните общински администрации, подаване на заявления пред Агенция по геодезия, картография и кадастър, снабдяване с документи за нотариално изповядване на сделка и изготвяне на проект за нотариален акт, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 04.12.2018г. до датата на изплащане на вземането. С посоченото решение е отхвърлен иска на ИВ. Д. Г. за признаване за установено по отношение на П.В. Г., че последният дължи на ищцата сумата от 929.39 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършена адвокатска услуга, определено с решение по т. 7 от Протокол № 31/2018г. от проведено на 16.10.2018г. заседание на Софийски адвокатски съвет, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК-04.12.2018г. до изплащане на вземането, както e отхвърлeн иска на ищеца ИВ. Д.

Г. за осъждане на П. В. Г. да заплати на ищцата сумата от 464.70 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за извършена адвокатска услуга по чл. 6, ал. 1 т. 5 и т.

8 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за миминимални размери на адвокатските възнаграждения. С решението ответникът Б.С. Г.Г. е осъдена да заплати на ИВ. Д. Г. сумата от 2370лв. , представляваща направени от ищеца разноски по исковото производство и по гр. д. № 76917/2018г. по описа на СРС съобразно изхода на делата, както и заплати на адв.

В.Т. Б. сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 т. 3 предл. 3 от ЗА за осъществено процесуално представителство и защита на ищеца 1

ИВ. Д. Г..

С Определение № 20181211 от 04.09.2021г., постановено по гр. д. № 11637/2019г. по описа на СРС, 128 състав, съдът е променил посоченото решение в частта за разноските като е осъдил ищцата ИВ. Д. Г. да заплати на ответника П.Г. сумата от 60 лв. разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 76917/2018г. по описа на СРС, 128 състав.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Б.С. Г.- Г.. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е недопустимо, защото между посоченото в исковата молба и заявлението с правно основание чл. 410 ГПК няма изискуемия идентитет по ГПК, тъй като основание е посочен протокол от заседание на адвокатски съвет, а не документ, изходящ от страните. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Излага доводи, че искът е предявен срещу двамата ответници в условията на солидарност, като с обжалваното решение срещу единия искът е уважен – ответника Г., а срещу другият е отхвърлен – ответника Г.. Твърди още, че съобразно правилно разпределената доказетелствена тежест ищцата не е доказала, че е имало възлагане от страна на въззивника изготвяне на нотариален акт за предполагаемо разпореждане с недвижим имот. Твърди, че представеното по делото пълномощно, с което въззиваемата е получила пълномощия са действително общи, но те по никакъв начин не включват изготвяне на нотариален акт. По изложените съображения моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция срещу въззивника Г. като й бъдат присъдени разноските за всички инстанции.

В депозирания отговор на въззивната жалба въззиваемата страна ИВ. Д. Г. счита, че решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно Твърди, че е неправилен доводът на въззивника, че липсвали доказателства по делото относно основателността на исковата претенция. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по възлагане от страна на въззивника, ищецът в качеството на адвокат е извършила адвокатски услуги, които не са били заплатени. Размерът на дължимото възнаграждение е определен от САК с решение по т. 7 от Протокол № 31/018г. на заседание на САК и възлизда общо в размер на 929.39 лв. Освен това твърди, че конкретно извършените дейности от адв. И.Г. са установени в хода на производството и не са оспорани от ответника. Сочи, че с отглед разпределената доказателствена тежест ответникът не е доказал в настоящото производство заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение. По изложените съображения моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, претендира разноски в условията на чл. 38 ЗАдв. в полза на процесуалния си представител адв. В.Б..

По делото е депозирана частна жалба от ответника П. В. Г. срещу Определение № 20181211 от 04.09.2021г., постановено по гр. д. №11637/2019г. по описа на СРС, 128 състав.

Твърди, че с посочения съдебен акт не ставало ясно дали присъдените в полза на частния жалбоподател 60 лв. са повече от присъдениете с решението 300 лв. Излага доводи, че предвид изхода на делото следва в тежест на ищеца И.Г. да бъдат възложени сторените от жалбоподателя Г. разноски в запроведното производство в размер на 300 лв. и както сумата от 500 лв, представляващи направени разноски в исковото производство Твърди, че за тези сторени от него разноски са представени списъци по чл. 80 от ГПК, както по ч. гр. д. № 76917/2018г., така и по гр.д. № 11637/2018 г. по описа на СРС. Същите били съобразени с материалния интерес на исковете и не следвало да се редуцират. По изложените съображения моли за отмяна на посоченото опоределение и постановяване на нов акт, с който да му бадат присъдени сторните по делото разноски. Претендира разноски в настоящото производство в размер на 15 лв., представляваща заплатена държавна такса.

Ответникът по частната жалба – И.Г. твърди, че частната жалба е недопустима, защото не са представени списъци по чл. 80 от ГПК в двете производства. В случай, че частната жалба бъде разгледана като допустима, твърди, че е неоснователна. Излага подробни доводи, че по делото не са доказани претендираните от ответника Г. разноски за адвокатско възнаграждение. По изложениете съображения моли за оставянето на частната 2 жалба без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Със заявление вх. № 3094582/04.12.2018г. ищецът ИВ. Д. Г. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. СТ. Г. и П. В. Г. в условията на солидарност за сумата 929.39 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършена адвокатска услуга, заедно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, както и направените по настоящото производство разноски, представляваща държавна такса и адвокатски хонорар. На 10.12.2018 г., по ч. гр. д. № 76917/18 г. на СРС, 128 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство в размер на 325лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Ответникът Б. СТ. Г. е подала възражение по чл. 414 ГПК на 21.12.2018г., в което е посочила, че не дължи претендираната сума. Възражание по чл. 4141 ГПК е депозирал и ответникът П.Г. на 21.12.2018г. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 21.01.2019 г. Исковата молба срещу двамата ответници е подадена на 21.02.2019г. по пощата /в срока по чл. 415 ГПК/.

С исковата молба е предявен е иск от заявителя ИВ. Д. Г. за признаване за установено, че ответниците Б. СТ. Г. и П. В. Г. дължат солидарно на ищеца сумата от 929.39 лв., представляваща дължимо възнагжраждение за извършена адвокатска усрлуга, определена с решевие по т. 7 от Протокол № 31/2018г. от проведено на 16.10.2018г. заседание на Софийски адвокатски съвет, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл 410 ГПК 04.12.2018г. до изплащане на вземането. В условията на евентуалност са предявени следните осъдителни искове: за осъждане на ответника Б.С. Г. –Г. и П. В. Г. да заплатят по равно на ищцата сумата от 200 лв., съобразно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Нареда № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за осъждане на ответника Б. СТ. Г. да заплати на ищеца сумата от 729.39 лв., представляващо възнаграждение по чл. 6, ал. 1 т. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В отговора на исковата молба двамата ответници оспорват исковите претенции на ищеца Г.. Признават единствено факта, че са подписвалии пълномощно в полза на адв. И.Г..

Твърдят, че единственото действие, което са й възложили е предеклариране на наследствен имот, находящ се в кв. Драгалевци на гр. София. Ответникът Б. Г. - Г. твърди, че към датата на образуване заповедното производство е заплатила цялата дължима сума на ищеца, като представя платежно нареждане. Ответникът П.Г. също заявява, че единственото действие, което е възлагано на ищеца е предеклариране на наследствен имот. Твърди още, че майка му, която е договаряла с ищеца е извършила заплащане на претендираната сума, поради което той няма задължение към нея.

По делото е представено нотариално заверено пълномощно с рег. № 1114/12.06.2018г. по описа на нотариус Д.Д. с рег. № 117 на НК с район надействие СРС. От него е видно, че двамата ответници са учредили представителна власт на ищцата да ги представлява пред всички държавни и общински органи, общинската администрация на Столична Община и всички нейни служби за подаване в Дирекция „Местни данъчи и такси” на съответната община декларации, извършване н адействия по предеклариране на имоти, останали в наследство от покойния В.П. Г., както и обявяване на този факт пред институциите, където е необходимо за подписване, подаване и получаване на всякакви документи, необходими за осъществяване на правата по пълномощното. Представени са и декларации от двамата ответници от същата дата, с които са изразили съгласието си личните им данни да бъдат обработвани от ищцата – адв. И.Г., както и информация в тази връзка, съобразно Регламент /ЕО/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета.

3

По делото е представено и допълнително пълномощно, с което ответникът Г. е упълномощила на 22.06.2018г. адв. И.Г. да я представлява пред НАГ София, СГКК София, по отношение на имот с идентификатор *** във връзка с подаване на заявление и получаване на скици за посочения имот.

По делото е представена е кореспонденция по електронен път между ищцата и ответника Г.. В нея страните са уточнявали правните действия, които следва да се извършат, както и са уговаряли срещи по размяна на документи.

Видно от приложеното Решение по т. 7 от Протокол № 31/2018г. от проведено на 16.10.2018г. заседание на Софийски адвокатски съвет по искане на ищцата е определено възнаграждение в размер на 929.39 лв. за извършените от нея правни действия въз основа на учредената й представителна власт от ответницитте по силата на представените пълномощни от 12.06.2018г. и от 22.066.2022г. Според представения протокол на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 /2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за изготвяне и депозиране на 4 бр. заявления/молби е в размер на 200 лв. Цената за услугата подготовка на нотариален акт на основание чл 6, ал. 1, т. 8 от посочената наредба е в размер на 729.39 лв.