Решение № 123 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница ГлаД.

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Зорница ГлаД. Въззивно търговско дело № 20241001000066 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1321/02.11.2023 г., постановено по т.д.№ 1588/2023 г. по описа на СГС, TO, VI-1 състав е допълнен на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН списъка на приети вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с вземането на „В 9“ ООД, ЕИК 130544012, за сумата в размер на 3 000 лева, представляваща съдебни разноски, присъдени по т.д. № 1485/2017 г. на СГС, VI-13 състав, за които е издаден изпълнителен лист на 15.05.2023 г. и е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН /доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./.

Решението е обжалвано от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, които молят то да бъде отменено и молбата на „В 9“ ООД да бъде оставена без уважение. Поддържат, че нормата на чл. 4, ал.1 ЗБН предвижда, че кредиторите на несъстоятелната банка, които ще получат удовлетворение от масата на несъстоятелността, са кредиторите по търговски и нетърговски вземания, които са възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката. Разноските по несъстоятелността, възникнали след откриване на производство по несъстоятелност на кредитна институция, били изчерпателно изброени в чл. 54 ЗБН, който не подлежал на разширително тълкуване, тъй като бил изключение от принципната норма на чл. 4, ал.1 ЗБН.

В чл. 4, ал. 2 ЗБН било предвидено още едно изрично посочено изключение за вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката.

Изключенията били изрично посочени в чл. 4 ЗБН и не подлежали на разширително тълкуване. Императивната норма на чл. 94 от ЗБН още веднъж очертавала кръга на вземанията, които подлежат на удовлетворяване и това били вземания възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. При формално тълкуване би могло да се приеме, че текущи публичноправни вземания на 1 държавата и общините, като данъци, мита, такси и други подлежат на удовлетворение в т.7, без значение дали са възникнали преди или след решението на откриването на производството по несъстоятелност. Жалбоподателите считат, че според т.7 текущите публичноправни вземания на държавата и общините, също следвало да са възникнали преди откриване на несъстоятелността. Смисълът на нормата бил сходен със смисъла по т. 6. И както при публично правните вземания по т. 6 за текущи вноски, дължими към Държавното обществено осигуряване и възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство и текущите публичноправни вземания на държавата и общините, следвало да са възникнали преди откриване на несъстоятелността.

Жалбоподателите поддържат, че воден от спецификата на банките и обществените интереси, свързани със стабилността и доверието в банковата система Законът за банковата несъстоятелност урежда производството по несъстоятелност за банка със седалище в Република България като е определил различен кръг кредитори на банковата несъстоятелност за разлика от общата търговска несъстоятелност /чл.4 от ЗБН/. Процесното вземане било възникнало след вписването в Търговския регистър и РЮЛНЦ при Агенцията по вписванията на дата 22.04.2015 г., с вписване № 20150422120046 на Решение № 64/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 състав на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност на банката. Допълнените вземания не съставлявали и разноски по несъстоятелността на банката по смисъла на чл. 54 ЗБН и не били направени по реда на специалния закон. Разноските по несъстоятелността, направени при условията и реда на ЗБН, които са посочени в чл. 4, ал. 1 ЗБН като подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банка, и които чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН снабдява с трета по ред привилегия, в случай, че не са изплатени на падежа, били изчерпателно изброени в чл. 54 ЗБН - разноските за възнаграждение на синдика, трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в несъстоятелност, разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността, както и възнагражденията на наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му. От характера на вземанията посочени в тази разпоредба било видно, че се касаело за задължения на неплатежоспособната банка, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, но насочени към осигуряване на предпоставките, необходими за развитието на производството и ефективното осъществяване на основната му функция, а именно удовлетворяване на търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство. Вземането за съдебни разноски във връзка с участието на ищеца в съдебно производство, предмет на настоящото дело, било възникнало след датата на решението за откриването на производството по несъстоятелност. Това вземане не попадало в обхвата на понятието „разноски по несъстоятелността“, с което си служи чл. 4, ал. 1 ЗБН, и чиято съдържателна дефиниция за целите на банковата несъстоятелност е дадена изрично в разпоредбата на чл. 54 ЗБН.

Жалбоподателите поддържат, че в Закона за банковата несъстоятелност е уреден специален ред за предявяване на вземания на кредитори на банката в Глава пета „Предявяване на вземанията“ като срокове за превяване на вземания по в чл. 63 ЗБН и чл. 65 ЗБН са отдавна преклудирани. В ЗБН нямало уредена възможност за допълнително предявяване на вземания възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 688, ал. 3 ТЗ, тъй като кредиторите на такива вземания не били включени в несъстоятелността по аргумент от чл.4, ал.1 ЗБН. Удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банка на разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в съдебно производство по несъстоятелност не е предвидено нито с отделна норма, нито в съответна поредност на чл. 94 ЗБН, за разлика от чл. 722 ТЗ, където разноските имат поредност по т.12. Доколкото вземанията за разноските на кредиторите във връзка с участието им в производството по несъстоятелност на банка, не били изрично упоменати в нито една от точките на чл.94 от ЗБН, същите биха попаднали в приложното поле на т. 8 – „всички останали вземания“, съответно биха подлежали на удовлетворяване преди вземанията за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима 2 след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката /т.9/ и тези, произтичащи от безвъзмездна сделка /т.10/, както е приел първоинстанционният съд.

В чл. 4 ЗБН, отнасящ се до вземанията, подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банка, тези по т.9 и 10 на чл. 94 ЗБН били изведени отделно в ал. 2, като подлежащи на удовлетворяване единствено след пълното удовлетворяване на всички останали вземания, което правило кореспондира и с отредения им в чл. 94 ЗБН последен ред на привилегия. В случай, че се възприемело разбирането, че разноските на кредиторите във връзка с участието им в производството по несъстоятелност на банка подлежат на удовлетворяване в това производство, те биха били снабдени с привилегия по чл. 94, ал. 1, т.

8 ЗБН, както считал и първоинстанционният съд и като категория вземания от този ред те биха подлежали на удовлетворяване преди вземанията за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката /т.9/ и тези, произтичащи от безвъзмездна сделка /т.10/. Подобно разрешение поставяло кредиторите на разноски, произтичащи от участието им в производството по несъстоятелност на банка в по-благоприятно положение. Подобно разминаване в реда на привилегиите в отделните производства по несъстоятелност и то в посока, противоречаща на по-общата законодателна концепция, при отсъствието на каквито и да е съображения, налагащи въвеждането му, било немислимо и увреждало мнозинството кредитори на банката, каквито са имено вложителите.

Жалбоподателите молят въззивния съд да отмените атакуваното Решение № 1321 от 02.11.2023 г., постановено по Търговско дело № 1588/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI-1 състав, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият „В 9“ ООД оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. Твърди, че с чл.4 от ЗБН не била предвидена забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в проезводствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността. С тази норма не били уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена да удовлетвори вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банка. Възможността да бъдат удовлетворени вземания, свързани с развитието на производството – разноски по несъстоятелността и текущите публично-правни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, по аргумент на по-силното основание означавало, че безспорните вземания по размер за разноски, присъдени в съдебни производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежали на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. След като липсвала изрична разпоредба, която да освобождава банката-длъжник в производството по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, било недопустимо този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по покочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявяват в производството по несъстоятелност. Вземанията за съдебни разноски подлежали на включване в спосъка с приети вземания наред с тези по чл.71, ал.1 от ЗБН. В случай, че лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката откажели да допълнят списъка, защитата на кредитора била чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежало на разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН – в отделно производство и в открито заседание с участието на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор.

Предмет на производството било правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по възражение на „В 9“ ООД срещу решение на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в 3 несъстоятелност/, обективирано в писмо с изх. № 833/16.08.2023 г., с което е отказано включването на процесното вземане за присъдени съдебни разноски в списъка на приетите вземания на „КТБ“ АД /н/. Възразилият кредитор е поискал да се включи вземането му в размер на 3 000 лева, представляващо разноски, за които „КТБ“ АД /н/ е осъдено да му заплати по издаден на 15.05.2023 г. изпълнителен лист по т.д. № 1485/2017 г. на СГС, VI-13 състав. Синдиците на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/, чрез упълномощения си представител, оспорват възражението изцяло.

Синдиците на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ са взели становище за неоснователност на възражението по съображенията, изложени и във въззивната жалба.

С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, V I - 4 състав, е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД.