Решение № 4754 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4754 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513632 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10745/05.10.2022г. по гр.д. № 5365 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 46-ти състав са отхвърлени исковете , предявени с искова молба вх. № 19165/02.02.2022г. на Ж. М. К., ЕГН ********** срещу „А. Г”ЕООД, ЕИК ******* с правно основание чл. 55, ал.1,пр.1 и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД за връщане на платени без основание суми, както следва: сумата о т 6050лв. платена по нищожен договор за заем от 15.02.2017г.; сумата от 6050лв. по нищожен договор за заем от 16.02.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 02.02.2022г., до изплащането й, като Ж. М. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „А.

Г”ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1000лв., представляващи съдебни разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 233579/31.10.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Ж. М. К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано, постановено по предмет, който е неправилно определен.

Събраните доказателства били относими към предмета на делото, неправилно било прието обратното от СРС. Предявените искове били за връщане на внесени от нея на 15.02.2017г. и на 16.02.2017г. суми в касата на ответника целево, с оглед 1 набавяне на недостигащи в касата на дружество средства за заплащане на задълженията му към „М.ЕООД по фактури от 16.02.2017г. за 7350лв;

8800лв.; 6800лв. и 3600лв. Предмет на делото не били договори за заем.

Представените от нея договори за заем не били за доказване на основанието на иска, а с оглед на изясняване отношенията между страните, включително и по приключилото съдебно производство по дело № 4425/2018г. на СРС, както и за внасяне на яснота за установените от счетоводната експертиза записвания на постъпилите в касата на ответника общо 12100лв. на 15.02.2017г. и на 16.02.2017г. , внесени от ищеца. Въпреки тези и твърдения за фактите СРС изложил съображения за нищожността на двата договора за заем и защо записванията за предаването на сумите не доказвало същото. Нямало спор по делото, че исковете й за връщане на сумите на основание на договори за заем били отхвърлени с влязло в сила решение, с което било прието, че тези договори били нищожни. Именно с оглед на невъзможността да ползва писмените договори за заем за доказване на предаването на сумите, посочени в тях, по делото била ангажирала други доказателства, с които установила, че предала на ответника процесните суми. Тези доказателства не били обсъдени от СРС, неправилно били приети за неотносими, въпреки подробното обяснение на ищеца защо следва да се съобразят. С влязлото в сила решение на САС по дело № 4291/2019г. били отхвърлени исковете на А. Г”ЕООД срещу М.ООД с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 1 и пр. 3от ЗЗД за връщане на платени суми по фактурите от 16.02.2017г. за общо 26550лв. поради липса на основание, евентуално на отпаднало основание по развалени договори, както бил отхвърлен и иска на А. Г”ЕООД срещу Ж. К. с правно основание чл. 145 от ЗЗД за заплащане на 26550лв. като обезщетение за причинени вреди, представляващи липсващо имущество, за което са издадени фактурите от 16.02.2017г. Така неправилно било прието от СРС, че тези сделки се оспорват от А. Г”ЕООД , а и съществуването на същите било установено с това решение на САС. Така установено било съществуването на основанието за плащането на сумите по тези четири фактури от 16.02.2017г. , това имало значение по делото, защото сумата от 12100лв. по тези фактури била платена със средства на ищеца. Без да се предоставят тези средства от ищеца със счетоводната експертиза било установено, че салдото на ответника не било достатъчно, за да погаси задълженията по фактурите. В счетоводството на ответника било отразено постъпването на процесните суми с основание заеми от ищеца, че преди това салдо е 14547,91лв., а след плащането по четирите фактури салдото е 97,91лв. Неправилно било прието от СРС, че отразената касова наличност не доказва процесното имуществено разместване.

Ответникът не навел твърдения и не доказал друг източник на сумата от 12100лв., различен от приетите два нищожни договора за заем, не доказало и основание за задържане на сумата, счетоводната експертиза установила, че други суми освен тези по нищожните договори за заем не били постъпвали.

Не било доказано твърдението на ответника, че било направено заличаване на двата договора за заем в счетоводния баланс, а и то не можело да бъде 2 отнесено към плащанията по фактурите, нито да доведе до отпадане на основанието за връщане на сумите. Установеното плащане по фактурите доказвало, че предала на ответника процесните суми, защото счетоводната експертиза установила, че плащането по фактурите било в брой и че без дадените от ищеца средства нямало достатъчна наличност в касата на ответника за извършване на плащанията по тези фактури. Установило се, че процесната сума от общо 12100лв. е включена като задължение в счетоводния баланс към 31.12.2017г., от прегледа на оборотните ведомости за 2018,г. 2019,г.

2020г. експертизата установила, че тази сума е кредитно салдо, че по сметката не се наблюдават други обороти, които да водят до друго основание за това салдо. . Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият- ответник по исковете на „А. Г”ЕООД, ЕИК *******, в предоставения срок е оспорило жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочило е, че предявеният иск изрично било посочено от ищеца че е за връщане на платени по нищожни договори за заем , СРС се произнесъл по така предявените искове , правилно определил правната квалификация на същите, доводи на въззивника в обратния смисъл били неоснователни . В рамките на производството по дело № 4425/2018г. на СРС по исковете по чл. 240 от ЗЗД било установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е получавал от ищеца уговорените в двата договора за заем суми. Предмет на това дело 4425 не било валидността на договорите за заем, а иск за връщане на дадени в заем средства, не било доказано предаването на тези суми в заем и затова исковете били отхвърлени.

Не бил получил процесните суми от ответника и правилно исковете били отхвърлени. Правилно било прието от СРС че двата договора за заем не доказвали предаването на сумата. Други документи за предаването на сумата от ищеца на ответника не били представени. Осчетоводяването на сумата като дадена от ищеца на ответника била само въз основа на двата договора за заем, но те не били годно основание за такова записване. Неотносими били 4те фактури и плащанията по тях, парите били родово определени вещи и извод за имуществено разместване само въз основа на отразена касова наличност не можело да се обоснове. Твърденията на ищеца че сумите предоставил целево за заплащане на задължения по тези 4 фактури не било доказано, текст на договорите за заем не го сочел. Издателят на фактурите „М.ООД било дружество изцяло собствено на ищеца и се контролирал от него. Процесните суми никога не били постъпвали при ответника. Двата договора за заем, освен като сключени без представителна власт, били и съставени с цел да се заобиколи ограничението по чл. 3 от Закона за забрана за разплащанията в брой, сумата от 12100лв. умишлено била разделена на две части по два договора с последователни дати. Двата договора били антидатирани, счетоводството му било водено нередовно , освен тези договори нямало други първични счетоводни документи за тези суми. Решението на ЕСК на А.

Г”ЕООД сочело, че е приет ГФО с изключение на осчетоводените 4 фактури и 3 двата договора за заем. Неправилно осчетоводените суми от 12100лв. били отписани от счетоводството му въз основа на решението по дело № 4425/2018г. на СРС. Ищецът отказал да даде отчет на ответника за извършвани от А. Г”ЕООД за плащания към дружеството на ищеца „М.ЕООД, с писмо от 09.02.2017г. заявила, че цялата документация се съдържала в счетоводството, което се обслужвало от „Финансова къща К.”, във вътрешните отношения между страните правомощията й на управител били прекратени на 09.02.2017г., заличаването й като управител в ТР било от 16.03.2017г, не била освободена от отговорност. Нямало документална обоснованост за вписването в счетоводството през 2017г. на сумите по двата договора за заем. Само тези два договора били представени, но те нито доказвали съществуването на договорите за заем нито предаването на сумите по тях. Плащането по 4-те фактури било направено в брой съгласно издадените към тях касови бонове, но ответникът своевременно оспорил твърдението, че такива плащания са направени в брой с предоставени от ищеца средства. От мотивите на решение по дело № 1817/2017г. на СГС се установявало, че ищцата системно е отклонявала средства в своя полза и в полза на представлявани от нея лица, иск по чл. 145 от ТЗ бил уважен, установило се с това решение че ищеца системно е нареждал да се осчетоводяват счетоводни операции по разпореждане с парични средства и имущество на дружеството без тези счетоводни операции да са документално обосновани. Претендирало е разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – ФКС К. 17 ”ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

19165/02.02.2022г. на Ж. М. К., ЕГН ********** срещу „А. Г”ЕООД, ЕИК *******, с която е поискала от съда да осъди ответника на основание чл. 55, ал.1,пр.1 и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД да й върне платени без основание суми, както следва: сумата от 6050лв. платена по нищожен договор за заем от 15.02.2017г.; сумата от 6050лв. по нищожен договор за заем от 16.02.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 02.02.2022г., до изплащането й. Навела е твърдения че от 17.06.2015г. до 16.03.2017г. била управител на ответника, от 02.02107г. управлението било заедно и поотделно от ищеца и от Тодор Канев. От 05.01.2015г. и до момента ищцата била управител и на М.ЕООД, между двете дружества съществували добри търговски отношения , на 16.02.2017г. „М.ЕООД издало на ищеца 4 бр. фактури - № 450 за 7350лв. за 6бр. климатици; № 451 за 8800лв. за изработка и доставка на мебели; № 452 за 6800лв. за изработка и доставка на врата, № 453 за 3600лв. за доставка на врата. Сумата по тези фактури била платена в брой.

С влязло в сила Решение на САС по дело № 4291/2019г. исковете на А.

Г”ЕООД срещу „М.ЕООД по чл. 55, ал.1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД за връщане на платената сума по четирите фактури поради липса на основание, евентуално – 4 по развален договор били отхвърлени, отхвърлен бил и иска на А. Г”ЕООД срещу ищеца по чл. 145 от ЗЗД за обезщетение за вреди в размер на стойността на тези фактури от липсващо имущество по тези фактури . За плащането на част от стойността на тези фактури в размер на общо 12100лв. сумата била дадена от ищеца. Тази сума ищцата дала на ответника на равни части на 15.02.2017г. и на 16.02.2017г., дадена била целево - за погасяване на задълженията на ответника към „М.ЕООД. За предоставянето на тези суми били съставени писмени договори за заем от 15.02.2017г. и от 16.02.2017г. за по 6050лв., те били осчетоводени, но с влязло в сила съдебно решение по дело № 4425/2018г. на СРС исковете на ищеца срещу ответника по чл. 240 от ЗЗД за тези суми били отхвърлени, като в мотивите на тези решения било прието, че договорите за заем са нищожни поради сключени в нарушение на забрана представителя да договаря лично със себе си или с друго лице, което представлява, освен ако няма изрично съгласие на представлявания, каквото нямало в случая. Така за ищеца се откривала възможността да иска връщане на дадените суми по нищожните договори за заем на основание на чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД. Плащането на сумата се установявало от счетоводните записвания на ответника-било осчетоводено постъпването им, в ГФО било записано задължението от 12000лв. и то съответствало на сумите, дадени от ищеца. Претендирала е разноски.

Разпечатката съдържа 27 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a42503e-8077-4540-a700-967d7b06c267