Решение № 620 от 11.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20221110167571 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 430 ТЗ за установяване съществуването на вземане спрямо ответника А. И.

А. за сумата от 5270,06 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №: **********/06.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1023,94 лева представляваща договорна лихва за период от 15.08.2020 г. до 15.01.2022 г., сумата 1344,49 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 08.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 9891/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът /фирма/ твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №: **********/06.07.2020 г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 5270,06 лева срещу задължение да я върне, ведно с уговорена лихва до 15.01.2022 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът А. И. А. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В подаденото в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК длъжникът А. И. А. сочи, че вземането е погасено по давност.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Срещу издадената заповед за изпълнение от 19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 9891/2022 г., СРС е постъпило в срок възражение от длъжника, а в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е депозиран иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношението по договор за банков кредит, който договор е действителен, тъй като отговаря на императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва и наказателна 1 лихва; получаване на паричната сума от кредитополучателя; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита/респ. надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем; непогасеният размер на възнаградителната лихва; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница, както и размера на дължимата наказателна лихва. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото Договор за потребителски кредит № ********** от 06.07.2020 г., че между /фирма/, от една страна, и А. И. А., от друга, е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответницата кредит в общ размер от 5270,46 лв., включващ 4000 лв. главница, 179,82 лв. Застраховка "Bank пакет 3 сметка (bill)" и 525,09 лв. Застраховка " Bank пакет 3 кредит + сметка (bill)"и 564,55 лева – еднократна такса за оценка на риска. Страните са постигнали съгласие, че еднократната такса за оценка на риска е дължима в деня на подписване на договора, която такса е финансирана от ищеца и се възстановява от ответницата с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7.2.2 от договора, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, частта от средствата по кредита се превежда директно по банковата сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си съгласие.

Между страните е договорен годишен лихвен процент за ползване на кредита в размер от 25 %, начисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл. 9.4 от договора, при просрочие потребителят дължи и лихва за забава в размер на законната лихва , определена с ПМС. В договора е посочен годишен процент на разходите по кредита, който страните са договорили в размер на 47,39 % (чл. 10).

Страните са договорили получения кредит от 5270,46 лева да бъде погасен на равни 18 месечни вноски с падежи на всяко 15-то число от месеца - от 15.08.2020 г. до 15.12.2021 г., всяка в размер от 354,11 лв. и една последна вноска в размер от 354,13 лв., дължима на 15.01.2022 г., като общият договорен размер на сумата, която ответницата е приела да върне на ищеца е била в размер от 6374 лв.

Установява се по делото от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя уговорения заем в размер на сумата от 5270,46 лв. по предвидения в договора начин, съответно като е платил дължимите от кредитополучателя премии на застрахователите: К.- общо застраховане и К. –животозастраховане / при изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание от 12.12.2023 г./. С предоставяне на сумата по кредита в тежест на кредитополучателя е възникнало задължението да върне отпуснатата му в заем сума главница, както и да заплати уговорената между страните възнаградителна лихва съгласно установения погасителния план по договора.

По делото се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че след усвояване на заема кредитополучателят е извършил две плащания по кредита на 01.06.2021 г. и на 01.07.2021 г. в общ размер на 80 лева, които са отнесени за погасяване на възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка /иск за собственост, иск за изпълнение по чл.79 ЗЗД и 2 др./, ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея. Но и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици. /съгласно мотивната част на ТР от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

По отношение на клаузата за включване в задълженията на заемополучателя и на еднократна такса за оценка на риска в размер на 564,50 лв. и при преценка на същата с оглед на чл. 10а ЗПК, който е приложим намира, че същата е нищожна. Съгласно чл.

10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването на оценката на риска предхожда сключването на договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и такава представена от потребителя или в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие за отпускане на заема, не се касае за извършване на услуга, още повече, че не е ясно посочено еднократната такса за оценка на риска как е определена и за какво точно действие се дължи / чл. 10а, ал. 4 ЗПК /. Поради което доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита във връзка с което обаче с оглед на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е предвидена забрана за кредитора да не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По отношение на клаузите, предвиждащи застрахователни премии в общ размер на 705,41 лева:

Съгласно клаузата на чл. 7.1 от договора, в общият размер на кредита са включени застрахователни премии в общ размер на 705,41 лева, състоящи се от два вида застраховки: 179,82 лв. - " Bank пакет 3 сметка (bill)" и 525,09 лв. - Застраховка " Bank пакет 3 кредит + сметка (bill)". По делото е приложена декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и Защита на сметките“ от А. А. и сертификат от 06.07.2020 г. за застраховано лице А. А. по застрахователна програма „Защита на сметките“ и „Защита на кредита“, със срок на застраховката, равен на срока на договора за потребителски кредит. Като дължима сума по застрахователна програма „защита на кредита“, застрахованото лице заплаща еднократно при отпускане на кредита в размер на 0,730 % от размера на ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци, т.е. 13,14 % от кредита, а по застрахователна програма „Защита на сметките“ застрахователна премия в размер на 9,99 лева месечно, с включен данък 0,08 лева. Премията се заплаща еднократно при отпускане на кредита, като месечният и размер се умножава по продължителността на кредита в месеци, т.е. 178,20 лева, т.е.

4,45 % от кредита. Общият размерна застрахователните премии по двете застраховки формира 17,59 % от главницата по договора за кредит, а заедно с таксата за оценка на риска, която самостоятелно е 14,11 % от кредита формират 31,70 % от договорения размер на главницата /4000 лева/.

Съдът, като взе предвид горното, намира, че клаузата, предвиждаща заплащане на застрахователни премии за застраховки в общ размер на 705,41 лева, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на кредита и тази по сключените застраховки. Освен това, чрез уговорката, че сключването на застраховката не е задължително условие за 3 отпускане на кредита, а всъщност видно от съдържанието на договора същата се явява условие за сключването му, както и чрез уговорката дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите, предвиждащи заплащане на застрахователни премии в общ размер на 705,41 лева следва да се приеме за такава.

Нещо повече, даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката не променя неравноправния характер на уговорката по същество. Няма данни длъжникът да е могъл да влияе на съдържанието им, тъй като те са били иманентно свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбите на чл.

146, ал. 1 и 2 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. По делото не се доказва клаузите да са индивидуално уговорени, поради което са нищожни като неравноправни на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 146 ЗЗП.

В този смисъл клаузите за застраховки и такса „оценка на риска“ са нищожни и не следва да се дължат от потребителя. Националната юрисдикция е длъжна да остави без приложение неравноправните клаузи от договора за потребителски кредит. / Определение по дело С-379/21 на СЕС/. Предвид горното настоящият състав на съда приема, че задължението за главница по договора за кредит е за сума от 4000 лв. без в нея да е включена 179,82 лв. застрахователна премия "Bank пакет 3 сметка (bill)" и 525,09 лв. застрахователна премия " Bank пакет 3 кредит + сметка (bill)"и 564,55 лева – еднократна такса за оценка на риска.