Решение № 19 от 19.02.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 19 гр.

Пловдив, 19 февруари 2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА с участието на секретаря Стефка

Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 5/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Й.Г. против решение № 1260/05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2609/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с.

Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и вместо това да постанови друго решение, с което да бъде уважен предявеният от нея иск, ведно със следващите се законови последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Р.Г. оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Й.Д.Г. против Р.Г.Г. иск по чл. 27, пр. 4 от ЗЗД във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че ответникът е неин племенник, син на починалия й брат, самата тя имала двама сина – И. и Е., които след тежко боледуване починали от онкологично заболяване през 2016 г. и съответно през 2000 г., като в изключително тежкия за нея момент преди смъртта на по-големия й син ответникът я подкрепял и й и помагал, което създало усещане у нея, че той е не само близък роднина, но и добър и състрадателен човек, нейна единствена морална и физическа подкрепа. Това поведение на Г., продължило до края на ноември 2016 г., подействало на ищцата силно емоционално, тя го възприела като свой син, израснал с рождените й синове и когото дори била кърмила, самата тя страдала от множество заболявания, известни на ответника като лекар, за които й била призната 100 % неработоспособност с чужда помощ пожизнено. В исковата молба се твърди също, че съзнавайки здравословното и психическото състояние на Г., ответникът с поведението си и постоянно демонстрираната загриженост за нея преди кончината на сина й И. създал у нея субективно възприятие, че той е човекът, който би я подкрепил в други тежки ситуации, в които тя би могла да изпадне, поради което тя взела решение да му прехвърли собствеността върху притежавания от нея апартамент в гр. П. и по този начин да му даде ясен знак за нейните чувства и очакванията й занапред, като с договор, сключен с н.а. № ********г. по описа на Служба по вписванията – П., му прехвърлила този имот за сумата 9 800 лв. при данъчна оценка на имота от 38 5765,80 лв. и по същия начин прехвърлила свой друг апартамент в гр. П. на И. К., който също й помагал, а последният впоследствие по нейно настояване препродал апартамента и й дал продажната цена, за да може да се издържа. След сключване на описаната сделка с ответника отношението му към нея коренно се променило в негативна насока, което я разочаровало и било нов тежък психически удар, той престанал да се интересува от нея и да й помага, като тя разбрала, че е била измамена за очакваното от нея негово бъдещо поведение, подобно на демонстрираното преди и след смъртта на сина й И., за да сключи процесната сделка по поискания от него начин – при условията на възмездност и заплащане на парична сума, поради което ищцата моли съда да постанови решение, с което да унищожи сключения между тях договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот поради измама от страна на ответника, изразяваща се в създаване на заблуждение у нея, че той ще има поведение на синовна физическа и морална подкрепа към нея, каквото поведение е демонстрирал в месеците преди кончината на сина й през 2016 г. Претендира разноски.

Ответникът Р.Г. оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Признава, че е купил от леля си процесния недвижим имот, но никога не е целял умишлено да я измами или въведе в заблуждение относно намеренията си, тя му предложила да му продаде единия от апартаментите си в гр. П., при условие, че ще го ползва докато е жива, а след това той ще се ползва от малкия му син Г., определила продажната цена от 9 800 лв., платена от него в брой в деня на сключване на договора, като към този момент и впоследствие имотът се давал под наем и наемите получавала ищцата, въпреки че той направил текущ ремонт в него. Претендира разноски.

С обжалваното решение е отхвърлен искът за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот и Й.Г. е осъдена да заплати на Р.Г. 800 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищцата изцяло и в този обем то е предмет на въззивното производство.

С договор за покупко-продажба от

27.10.2016 г., сключен с н.а. № *****************и с район на действие района на П.ския районен съд, Й.Г. е прехвърлила на Р.Г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************по КККР на гр. П., с предназначение на имота – жилище, апартамент, с площ от 55 кв.м., ведно с изба № … с площ от 4 кв.м. и 7,7 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата 9 800 лв., заплатена изцяло от купувача преди подписване на договора, като продавачката си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване на продадения имот, а данъчната оценка на имота е 38 565,80 лв.

Установено е, че с експертно решение № ************г. на ищцата е призната 100 % неработоспособност с чужда помощ пожизнено с водеща диагноза: Гонартроза /артроза на колянна става/ и други описани заболявания /л. 9 – л. 21 от гр.д. № 15749/2018 г. на П.ския районен съд/.

От справка от Служба по вписванията – П. /л. 22 - л. 23 от делото на окръжния съд/ е видно, че за периода от 01.01.1992 г. до 01.02.2019 г., освен по процесната, ищцата е била страна по няколко други прехвърлителни сделки: на 08.11.2006 г. е продала на А. С.апартамент от 77 кв.м., ведно с изба и таван, в гр. П., бул. „*******, на 13.11.2006 г. е закупила апартамент от 63,21 кв.м., ведно с изба № …, в гр. П., ул. „*******, на 28.02.2017 г. е дарила на ответника Р.Г. ½ ид.ч. от поземлен имот с площ от 191 кв.м. в с. Л., П.ска област, ведно със сграда с площ от 58 кв.м., и на 28.02.2017 г. е продала на И. И.ов апартамент на ул. „******* в гр. П., а с акт от 06.07.2018 г. се е отказала от запазеното си право на ползване на този имот.

Видно от заключението на съдебно-психологичната експертиза с вещо лице АЛ.Д./клиничен психолог към ЦПЗ– П./, прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно изготвено възприема, видимото физическо състояние на изследваното лице отговаря на календарната възраст, интелектуалното равнище е съответно на възрастта, придобитото образование и наличен житейски опит, не се установява дементен синдром, паметовите годности са без нарушения и са изводими от интелектуалния капацитет, мисловният процес е правилно структуриран, нормален по съдържание, не се установяват количествени или качествени нарушения, които да покриват критериите на налично психично разстройство. Според вещото лице случилото се събитие, свързано с прехвърлянето на имота, категорично не може да се свърже със злоупотреба от страна на ответника със здравословното състояние на леля му в посочения период от време и с преживяното от нея; събитията, свързани със смъртта на синовете й, касаят дълъг период от време, през който не е обективирано влошено психично състояние, което да налага психиатрична помощ, прилагане на амбулаторно или хоспитално лечение, а изпитваните неприятни и неудовлетворени емоции на страдание, тъга и скръб от подекспертната се преживяват от нея със собствения й капацитет, който няма болестен характер; отношението и поведението на Г. е предизвикало у ищцата неудоволствени изживявания без болестен характер с водещи емоции разочарование, непримиримост към създалите се отношения, критичност към поведението на племенника си, желание за отстояване на собствената си позиция през призмата на очакване за справедливост според нейните представи. На база на проведеното изследване вещото лице е направило заключение, че към момента на сделката Г. е била в ясно съзнание, имала е възможност за рационален подход и не се установява да е била налице субективна невъзможност тя да бъде заблудена да извърши описаната сделка.

Този извод се потвърждава от експерта при приемане на заключението в съдебно заседание на 03.04.2019 г., като се допълва, че в течение на годините Г. е била консултирана с психиатър само при постъпване в болнично заведение, което е практика, но не и по нейно собствено желание, като тя няма нужда от такава специализирана помощ, а водещата емоция при нея е разочарованието от ответника.

Пред окръжния съд са събрани гласни доказателства за установяване на волята на страните при сключване на атакувания договор, които са непротиворечиви помежду си и съдът кредитира показанията на всички свидетели.

От показанията на свидетеля М. Г.

/дъщеря на ответника/ се установява, че през октомври 2016 г. Й.Г. прехвърлила на Р.Г. апартамент в гр. П., целта била с парите от сделката тя да се подпомага, да си купува лекарства и да плаща за рехабилитация, като самата ищца била инициатор за прехвърлянето, защото била в лоши отношения със съпругите на покойните си синове и нямало на кого другиго да се опре, тя определила продажната цена от 9 800 лв., която ответникът й платил в нотариалната кантора преди изповядване на сделката, а допълнителни уговорки между страните не били правени, с изключение на съгласието им след прехвърлянето апартаментът да продължи да се ползва от Г. до нейната смърт с цел отдаване под наем за получаване на допълнителна помощ за преживяването й, като преди сключване на договора отношенията между страните били много добри, Г. и семейството му помагало на леля му, в т.ч. за лечението на сина й преди смъртта му и транспортиране с лек автомобил, но впоследствие отношенията се влошили, тъй като ищцата поискала да развали сделката, доколкото очаквала спрямо нея да бъдат полагани дълготрайни грижи.

В същата насока са показанията на свидетеля Г. М., според когото отношенията между страните били отлични, като ответникът се грижил за леля си преди и след смъртта на синовете й, карайки я няколко пъти до Б. на почивка, два пъти самият свидетел я транспортирал с колата си, тъй като тази на Г. била повредена, ищцата присъствала на семейни сбирки в дома на ответника в гр. С., за които била докарвана и връщана от П. от последния или от свидетеля М., самата тя лично предложила на Р. да му прехвърли апартамента в П., защото нямала други деца освен него, а отношенията им били като син към майка, той й платил определената цена от 9 800 лв. при нотариуса преди сделката, а после отишли да се почерпят заедно.

Според свидетеля И. И. той се запознал с Й.Г. през 2016 г., а година по-късно и с Р.Г., но почти не го познавал, а единствено чувал, че преди и непосредствено след смъртта на сина на ищцата бил плътно до нея и й помагал във всичко, а тя го чувствала като много близък човек, когато свидетелят транспортирал Г. *** баня тя му казвала, че иска да му прехвърли жилище в гр. П., което направила през февруари 2017 г. срещу продажна цена от 9 999 лв., която свидетелят й платил, но впоследствие тя го помолила да препродаде апартамента и да й даде парите и той изпълнил желанието й, като ищцата веднъж споделила, че продала другия си апартамент в П. на племенника си, защото го чувствала най-близък и той бил до нея в най-трудните й моменти.

Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелката М. З., която познава ищцата от 35-40 години, след смъртта на втория й син се запознала и с ответника, неин племенник, който останал единствената й опора и утеха, заради добрите чувства на Г. към леля си тя му прехвърлила апартамент в П., срещу З. Ф. в началото на зимата на 2016 г., но кратко време след сделката отношенията им се влошили, нямало скандали, но Р. бил зает, нямал време и не обръщал достатъчно време на леля си, дори не й вдигал телефона, а тя имала нужда от повече внимание, като свидетелката не знае дали страните са имали някаква специална уговорка при сключване на договора.

Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a42239f-014b-475f-abc2-614626b3da18