Определение № 1198 от 13.12.2023, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198 гр. Русе, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20234500500770 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 и сл., вр.чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София, ЕИК175074752, чрез пълномощник юрисконсулт Г.К, срещу разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 5048/2023г. по описа на Районен съд Русе, получено на 09.10.2023г., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. И. Т., по отношение на сумите: 1222.64лв.-договорно възнаграждение за периода 02.06.2016г.02.05.2018г. и законна лихва 1083.29лв., дължима за периода от 02.05.2018г.датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, подробно посочени.

Иска се то да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

1

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд, след служебна преценка по реда на чл.7, ал.3 ГПК и чл.411, ал.2, т.3 ГПК е приел, че параметрите на сключения договор за потребителски кредит, дават основание да се приеме, че същият е недействителен, съответно, че претендираните договорна и законна лихва произтичат от неравноправни клаузи. Предвид това, съдът е оставил без уважение заявлението за издаване заповед за изпълнение за договорно възнаграждение 1222.64лв. и обезщетение за забава 1085.37лв.

Настоящия състав споделя изводите на районния съд, поради което разпореждането следва да бъде потвърдено.

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 5006350979 /ДПК/, със следните параметри: Сума на кредита – 1500лв.; Срок на кредита-48 месеца; Размер на вноска-94.80лв.; общо задължение4550.40лв.; ГПР 99.41 %, ГЛП 71.04%; лихвен процент на ден 0.20%.

Приложени са Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, които не са подписани от кредитополучателя.

При така установеното, Окръжният съд намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това". Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП /изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./ дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

След изменението на ГПК /ред. ДВ. бр. 100/2019 г./ - чл. 7, ал. 3 и чл.

411, ал. 2, т. 3, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на 2 заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.

410, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Клаузата, с която е договорен ГПР 99.41% е очевидно недействителна, тъй като два пъти надхвърля размера на максимално допустимия. Аналогично е положението и с клаузата, касаеща договорената лихва в размер на 71.04%. Същата е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави. Според съдебната практика, при формиране на този вид лихва, обективен критерии може да бъде законната лихва, съответно, приема се, че максималния размер до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава повече от три пъти законната лихва / В този см. Решение по гр.д.№315/2005г. на ВКС, Второ ГО/. В случая договорения размер на възнаградителната лихва надвишава седем пъти размера на законната такава.

Относно вземането за сумата 1082.29лв., посочена в заявлението като законна лихва, дължима от 02.05.2018г. до датата на изтичане на погасителния план-28.09.2023г. Според правната теория и константната практика /напр. Определение № 117/20.04.2015г. по т.д.№997/2015 на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 32/15.05.2014 г. по т.д. № 1897/2013 г., ВКС, I ТО/, не съставлява отделен иск заявяването на искане за присъждане на законна лихва само за период след завеждането на исковата молба. Обратно – искането за присъждането на мораторна лихва за период преди предявяването на иска, съставлява отделен иск, който следва да отговаря на изискванията на закона-да са наведени фактически обстоятелства, да е посочен размер, период, да е внесена държавна такса. Макар и цитираната практика да е във 3 връзка с хипотезите на предявяване на иск, същата е изцяло относима и към заповедното производство, предвид неговата факултативна роля на алтернативно на исковото производство, с възможността да се трансформира в такова, в случай че процесното вземане се оспори от длъжника или съдът откаже да издаде заповед за изпълнение. Поради тези съображения искането за присъждане на законна лихва за период преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение, без да са наведени фактически обстоятелства, от които произтича, да е посочен периодът и размерът на претендираната сума, се явява неоснователно. Заявителят не е посочил в т.12 от заявлението фактическите обстоятелства от които произтича това вземане, с което не е спазил изискването на чл.410, ал.2 ГПК, то да отговаря на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Ето защо и постановеният от първоинстанционният съд съдебен акт е правилен и следва бъде потвърден изцяло.

Мотивиран така, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №8068/02.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№5048/2023 г. по описа на Районен съд Русе, XIV-ти граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4