Решение № 29 от 14.03.2024, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Белоградчик, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20231310100596 по описа за 2023 година и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявеният иск е за неизплатено тр. възнаграждение с пр. осн. чл.128 т.2 КТ в р-р на 1 889.16 лв. - брутно тр. възнаграждение.

Н. Д. А. излага в предявената искова молба : Работила е при ответника ОУ„Д.

Благоев” с. Орешец, обл. Видин длъжност “старши възпитател начален етап“ по трудовото правоотношение/ТПО/.

ТПО на ищеца е прекратено със заповед № 98/30.06.2023 г., считано от 30.06.2023 г. на осн. чл. 325 т.3 КТ

На 10.08.2023 г. е подписан Анекс към КТД за увеличение раб. заплати на педагогическия персонал с 15 %, като действието му е в сила от 01.01.2023 г.

На 19.09.2023 г. е отправила писм. заявление до ответника за начисляване на 15% увеличение на заплатата, считано от 01.01.2023 г. до прекратяване на ТПО – 30.06.2023 г., но до предявяване на иска не е получила отговор и не и е изплатено увеличението.

Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 1 889.16 лв. - брутно тр. възнаграждение на осн. чл. 128 т.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане.

Представя писмени доказателства, претендира разноски по делото.

Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.

Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Ответника е оспорил предявения иск.

1

Брани се с правни доводи - лицата напуснали преди 10.08.2023 г. нямат право на увеличение на РЗ със задна дата – от 01.01.2023г./до прекратяване на ТПО/, поради липса на действащо ТПО, респ. липса качеството работник/служител.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и заключението по допуснатата ССЕ, приема, следното от фактическа и правна страна :

Не се спори, че ищцата е работила при ответника ОУ„Д. Благоев” с. Орешец, обл.

Видин по ТПО на длъжност “старши възпитател начален етап“ по трудовото правоотношение/ТПО/.

ТПО на ищеца е прекратено със заповед № 98/30.06.2023 г., считано от 30.06.2023 г. на осн. чл. 325 т.3 КТ

На 10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г./Анекс/ към КТД Д 01 269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование/СПУО/представен по делото.

Видно от същия Анекс са осигуР. средства от държ. бюджет за увеличение на индивидуалните Ос.РЗ на работещите в СПУО, считано от 01.01.2023 г., като на педагогическите специалисти това увеличение е в р-р не по-малко от 15 % Предявеният иск с правно основание чл. 128 от КТ е допустим. Разгледан по същество, съдът намира следното:

Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендира изплащане на увеличен размер на трудовото възнаграждение ищецът е работил по ТПО при ответника.

ТПО на ищеца е прекратено със Заповед № 98/30.06.2023 г.

Ищеца е член на Синдиката на българските учители/СБУ/ през периода 15.09.2022 г. – 30.06.2024 г. включително, респ. и през исковия период, видно от сл. бележка № 01/15.01.2024 г. на СО на СБУ

Между страните в настоящото производство не се спори, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения през процесния период. Работодателят не е навел възражения за неизпълнение на трудови задължения от страна на работника. Съгласно чл. 242 КТ положеният труд по ТПО е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. Едно от основните задължения на работодателя е това да изплаща на работника или служителя тр. възнаграждение за извършената работа/128 т.2 КТ/.

От заключението на в. лице по ССЕ се установи, че за периода м.01.2023г.м.06.2023г. включително ищецът е получил брутно тр. възнаграждение в общ размер 12 594.44 лв. При увеличение с 15 % на Ос.РЗ, новото БТВ е - 14 483.60 лв. или разликата е 1 889.16 лв.

Спорният момент по делото е дали на ищеца се дължи увеличен размер на трудовото възнаграждение, предвид на това, че към момента на подписване на Анекса – 10.08.2023 г., трудовото му правоотношение вече е било прекратено, считано от 01.06.2023 г.

Съдът счита, че независимо, че към 10.08.2023 г. ТПО на ищеца е прекратено, на него му се дължи увеличения размер на основното трудово възнаграждение назад за периода м.012 м.06.2023 г. включително, предвид на това, че съгл. Анекса осигуР.те средства от държ. бюджет за увеличение на индивидуалните Ос.РЗ на работещите в СПУО, се изразходват само и единствено за увеличение на инд. РЗ, като увеличението е със задна дата, считано от 01.01.2023 г., а към този момент ищецът е бил в трудово правоотношение, което е продължило до края на м.06.2023 г. След като за този период ищецът е полагал труд, както и останалите служители в СПУО, то на него също се дължи разликата в увеличения размер на основното трудово възнаграждение, както и на останалите служители, чието ТПО не е прекратено.

Ищцата попада в категорията педагогически специалисти, посочени в Анекса и към 01.01.2023 г. същата се е намирала в ТПО с ответника, което ТПО към тази дата е съществуващо и непрекратено.

Ето защо съдът намира, че всички лица, намиращи се в ТПО с ответника към тази дата и са членове на някоя от синдикалните организации, подписали Анекса са имали право на това увеличение, считано от 01.01.2023 г., до момента на прекратяване на трудовите им правоотношения. В случая не се касае за преуреждане със задна дата на вече прекратени ТПО, тъй като тези ТПО са съществували към датата, на която е въведен новият минимален размер на възнагражденията.

Обстоятелството, че към 10.08.2023 г. е прекратено ТПО с ищеца и по тази причина не може да се сключи допълнително споразумение за изменение на трудовото възнаграждение, не е пречка ищецът да получи увеличения размер, защото съгласно чл. 118, ал.3 КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Съдът счита, че след като с допълнително предоставените средства, може да бъде увеличено основното тр. възнаграждение на служители, чието ТПО не е прекратено към 10.08.2023 г. - със задна дата, считано от 01.01.2023 г., така както са отпуснати и средствата, то следва за всички служители, които са полагали труд през посочения период да се начисли увеличен размер на основното трудово възнаграждение, в т.ч. и на ищеца, работил по ТПО за исковия период м.01-м.06.2023г./ така Решение № 1423/20.11.2023 г. на РС-Велико Търново по гр.д. № 1118/2023 г.; в т. см. Решение № 3046/01.07.2023 г. на РСПловдив по гр. д. № 289/2023 г.; Решение № 3047/01.07.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 290/2023 г.; Решение № 3075/04.07.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 291/2023 г.; Решение № 3090/04.07.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 292/2023 г.; Решение № 3092/04.07.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 293/2023 г.; Решение № 1403/16.11.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2223/2023 г.

Съдът приема, че Анекса изрично е придал ретроактивно действие на нормите, регламентиращи размера на основните работни заплати в процесния сектор – СПУО, от 01.01.2023 г., независимо, че са приети месеци по-късно – м.08.2023 г.

Ако се приеме довода на ответника за недължимост на претендираното увеличение, това би означавало прилагане на пряка дискриминация спрямо тези служители, чиито ТПО са прекратени в същата година, тъй като за един и същи период, в който са работили заедно с други служители/ чиито ТПО не са прекратени/, те биха получили по-ниско възнаграждение.

/ така Решение № 1403/16.11.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2223/2023 г./ 3

По тези съображения съдът намира, че въпросното увеличение на основното тр. възнаграждение, постановено с Анекса, се отнася и за тр. възнаграждение на ищцата за исковия период -до прекратяване на нейното ТПО.

След съответните изчисления, вземайки предвид и законовите удръжки за исковия период, неизплатената сума на ищцата е посочена от в. лице по ССЕ в общ размер - 1 465.95 лв. нетно тр. възнаграждение / съответно 1 889.16 лв. – брутно ТВ/. Иска е доказан и по размер.

Съгласно общото правило на чл. 84, ал.2 ЗЗД обезщетение за забава се дължи от поканата. По делото са представени доказателства за отправена покана от ищеца преди подаването на исковата молба – заявление вх. № 259/19.09.2023 г. Поради това обезщетение за забава върху претендираните възнаграждения следва да се присъди от датата на поканата 19.09.2023 г.

Предвид изложеното, съдът приема че предявеният иск е основателен и доказан, поради което го уважава, като осъжда ответника да заплати на ищеца неизплатени тр. възнаграждения в р-р на 1 889.16 лв. - брутно тр. възнаграждение на осн. чл. 128 т.2 КТ, както и законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2023 г. до окончателното и изплащане.

С оглед изхода на спора ответника следва да плати по сметка на БРС държавна такса в размер на 75.57 лв., 117.00 лв. – възнаграждение за в. лице, 5.00 лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.

С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да плати на осн. чл. 38, ал.2 ЗА на адв. М. С. Д., адрес гр. Русе, ул. “Пирот” № 5, ет. 3, адв. възнаграждение в размер на 488.92 лв. - определено по чл. 7 ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

На ответника не се следват разноски в размер на 480.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Осъжда ОУ „Димитър Благоев”, Булстат/ЕИК 000151671 с адрес на с. Г. О., обл. В. ул. “...” № ..., да заплати на Н. Д. А. ЕГН **********, от гр. Б.к, обл. . ул. „......” № .., вх.. ет.., ап.. сумата 1 889.16 лв. - брутно тр. възнаграждение за периода 01.01.2023 г. 30.06.2023 г. на осн. чл. 128 т.2 КТ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2023 г. до окончателното и изплащане.

Осъжда ОУ „Димитър Благоев”, Булстат/ЕИК 000151671 да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 75.57 лв., 117.00 лв. – възнаграждение за в. лице, 5.00 лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.

Осъжда ОУ „Димитър Благоев”, Булстат/ЕИК 000151671 да заплати на адв. М. С. Д., адрес гр. Русе, ул. “Пирот” № 5, ет. 3 сумата 488.92 лв. - адвокатско възнаграждение.

4

Оставя без уважение искането ОУ „Димитър Благоев”, Булстат/ЕИК 000151671 за присъждане на разноски по делото в размер 480.00 лв. - адвокатско възнаграждение На основание чл. 242, ал.1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно присъдените трудови възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок считано от 14.03.2024 г.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________

5