Решение № 253 от 16.04.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Силистра, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101408 по описа за 2023 година

Ищецът „Е. Д. Е.“ ЕООД ищецът твърди, че страните се намирали в продължителни търговски отношения с предмет продажба на ел. материали, като според утвърдената помежду им практика в края на месеца ищецът издавал фактура за закупените стоки, а плащането по нея следвало да се реализира в рамките на един месец от датата на нейното издаване. До м. юни 2022 г. ответникът изпълнявал редовно задълженията си, но след този момент престанал да плаща сумите по фактурите с оправданието, че негови клиенти също забавили плащанията си към него. Поради изложените причини ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати

-сумата от 92,55 лв. с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1539 от 31.05.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.07.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 12 лв.;

-сумата от 13820,24 лв. с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1641 от 30.07.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.08.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 1557,84 лв.;

-сумата от 3666,98 лв. с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1716 от 31.08.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.10.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 381,77 лв.;

-сумата от 709,45 лв. с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за 1 продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1796 от 30.09.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.10.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 67,95 лв.;

-сумата от 258,20 лв. с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1856 от 31.10.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.12.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 22,51 лв.;

-сумата от 241,51 лв. с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1959 от 13.12.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 27.08.2023 г. в размер на 18,97 лв.,

-както и законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г., до окончателното им плащане. Претендира и направените по делото разноски заедно със законната лихва върху тях от влизане в сила на съдебното решение да окончателното им плащане.

Ответникът „Е. БГ“ ООД оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги остави без уважение. Твърди, че в началото на 2022 г. дружеството планирало изграждането на нова производствена база, в която да се извършва заваръчна дейност, находяща се в гр.

С., ул. „Т.“ № , И. з. З., местност. „ПЗ З.“, и за тази цел се допитало до ищеца, който разполагал със специалисти с областта на осветителната техника, за да препоръча, съответно продаде необходимите материали за изграждането на осветлението в новата база. Ищецът изпратил свой представител, който направил замервания и посочил какви прожектори ще бъдат необходими за осветлението и къде и на каква височина да се монтират, като на база тези указания ответникът започнал изграждането на осветителната инсталация, ползвайки материали, закупувани от ищеца. С течение на времето ответникът забелязал, че съконтархентът му надписва в общите фактури стоки, които не са реално доставени, което го мотивирало да спре плащанията по тях. Освен това след завършването на осветителната инсталация и пускането в експлоатация ответникът установил, че извършена по посочения от ищеца начин и чрез доставените от него материали, тя не изпълнява нормативите за осветеност на съответните производствени помещения, което било свързано с увреждане здравето на работниците, затормозяване на производствения цикъл и намаляване на производителността. Поради изложените причини прави възражение за прихващане на евентуално дължимата от него сума по процесните фактури със средствата, които следва допълнително да вложи, за да приведе осветителната инсталация в производствената си база със съответните нормативни изисквания за осветеност, възлизащи според него на сумата от 24500 лв. При отхвърляне на исковете претендира и направените по делото разноски заедно със законната лихва върху тях от влизане в сила на съдебното решение да окончателното им плащане.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

2

Предявените искове са с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.

Ответникът признава съществуването на продължителни търговски отношения между страните с предмет продажба на ел. материали, в които той участвал в качеството на купувач, а ищецът – в качеството на продавач. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ става ясно, че всички процесни фактури, обективиращи конкретните договори между страните, са отразени в справките – декларации по ЗДДС на ищеца и в дневниците му за продажби, докато в справките – декларации по ЗДДС на ответника, както и в дневниците му за покупки са отразени единствено фактура № 1641 от 30.07.2022 г., фактура № 1716 от 31.08.2022 г. и фактура № 1796 от 30.09.2022 г. Същевременно по делото са представени доказателства за предаването на стоките по фактурите, тъй като съгласно шест броя стокови разписки същите са получени от лицето К. П., действащ от името на „Е.

БГ“ ООД. Процесните три фактури не са подписани от получателя на стоката, но същевременно е видно, че ответникът признава договорите, въз основа на които фактурите са издадени, тъй като ги е отразил в справките си декларации по ЗДДС и в дневниците си за покупки; с оглед на това признание следва да се приеме, че договорите са сключени при параметрите, отразени в самата фактура, а именно досежно посочените в нея артикули, цена и падеж на задължението за нейното заплащане. Същевременно е видно, че стоките са предадени на купувача по сделките, т.е. става ясно, че ищецът е изпълнил договорните си задължения, в замяна на което следва да получи уговорената насрещна престация. По делото са налице доказателства за предаването и на стоките по фактура № 1539 от 31.05.2022 г., фактура № 1856 от 31.10.2022 г. и фактура № 1959 от 13.12.2022 г., които не са отразени в счетоводството на ответника; съдът приема, че предаването се е осъществило на основание сключена търговска сделка при условията, отразени във фактурите, като този извод се налага с оглед наличието на трайни търговски отношения между страните и липсата на възражения от страна на ответника за съществуването на друго основание за предаването на стоките, различно от договорите, на които насрещната страна се позовава. Сключването на договора за продажба и изпълнението на задълженията по него от страна на продавача обосновават основателност на иска за заплащане на уговорената продажна цена. Чл. 309а, ал. 1 ТЗ гласи, че когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай началната дата на претенцията за обезщетение за забава съвпада с падежа на задължението за заплащане на цената, посочен във всяка от процесните фактури; този падеж следва да се приеме като условие по всяка от сделките, поради което забавата на купувача настъпва именно след изтичане на така определения срок. Същевременно чл. 303а, ал. 3 ТЗ гласи, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са 3 отпреди това. В конкретния случай от стоковите разписки се установява, че ел. материалите, предмет на фактурите, са предадени преди издаването на счетоводните документи; ако се приеме, че по неотразени в счетоводството на ответника сделки, падежът, посочен в счетоводния документ не е съгласуван между страните, забавата на длъжника по силата на цитираната законова разпоредба би настъпила на по - ранна дата от началната дата на претенцията на обезщетение за забава. Поради изложените причини акцесорните искове също се явяват основателни и следва да се уважат в пълен размер, като законна лихва върху главницата следва да се присъди и от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното плащане.

Недоказани останаха възраженията на ответника за сключването на договор за консултантски услуги между страните за изграждане на осветителната инсталация в цеха на ответника, който не бил изпълнен качествено от насрещната страна, в резултат та което сградата не отговаряла на нормативите за осветеност на производствените помещения. По делото не бяха представени доказателства нито за сключването на подобен договор, нито за начина на изпълнение на задълженията по него и за претърпените от възложителя вреди, поради което направеното от него възражение за прихващане на задълженията, предмет на исковата претенция, с вземането му за обезщетение за претърпени вреди, като недоказано, следва да се остави без уважение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 834 лв. за държавна такса, 3107,46 лв. за адвокатски хонорар и 400 лв. за експертиза, заедно със законната лихва върху тях от влизане в сила на съдебното решение да окончателното им плащане. а поради уважаването на иска претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е. БГ“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. О.“ № , представлявано от Г. Д. Г., да заплати на „Е. Д. Е.“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление с. К., общ. С., ул. „О.“ № , общ. С., обл. С., представлявано от Г. Р. Т., -сумата от 92,55 лв. (деветдесет и два лв. и 55 ст.) с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1539 от 31.05.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.07.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 12 лв. (дванадесет лв.);

-сумата от 13820,24 лв. (тринадесет хиляди осемстотин и двадесет лв. и 24 ст.) с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1641 от 30.07.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.08.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 1557,84 лв. (хиляда петстотин петдесет и седем лв. и 84 ст.);

-сумата от 3666,98 лв. (три хиляди шестстотин шестдесет и шест лв. и 98 ст.) с 4 включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1716 от 31.08.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.10.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 381,77 лв. (триста осемдесет и един лв. и 77 ст.);

-сумата от 709,45 лв. (седемстотин и девет лв. и 45 ст.) с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1796 от 30.09.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.10.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 67,95 лв. (шестдесет и седем лв. и 95 ст.);

-сумата от 258,20 лв. (двеста петдесет и осем лв. и 20 ст.) с включен ДДС, представляваща продажна цена по договор за продажба на ел. материали, по който е издадена фактура № 1856 от 31.10.2022 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.12.2022 г. до 27.08.2023 г. в размер на 22,51 лв. (двадесет и два лв. и 51 ст.);